Когато проучвам и описвам веломаршрути на ново за мен място, обикновено започвам с публикуването на по-леките и кратки маршрути, които са достъпни и са по силите на повече хора. В случая със Севлиево обаче (където през месец юни 2023 г. имах удоволствието да направя няколко интересни проучвателни карания) се налага да обърна нещата и да започна с един от най-сериозните като показатели и характеристики маршрути, защото той е замислен като трасе за премиерното издание на състезанието „Пътят на мечките“, организирано от велоклуб „Хоталич“ – Севлиево, и може би за много от желаещите да се включат в тази надпревара ще е интересно да прочетат подробно описание и да видят снимки от района.
„Пътят на мечките“ е дълъг кръгов маршрут в Севлиевския Балкан, голяма част от който минава през или по границите на държавно ловно стопанство „Росица“. А въпросното ловно стопанство играе ключова роля в развъждането на мечките, така че тези едри животни са наистина често срещани по тези места. Почти сигурно е, че по маршрута ще се натъкнете поне на следи от тях, така че името на състезанието никак не е случайно. Също така е много вероятно да видите поне веднъж сърна или елен. С други думи, пригответе се да се потопите съвсем истински в дивата природа!
Иначе карането е изцяло по черни пътища (и малко асфалт), но теренът е достатъчно разнообразен, без обаче да е труден. Редуват се всякакви настилки (макадам, почвено-каменни и изцяло почвени), широчини и наклони; на някои места пътищата са прясно валирани и добре поддържани, същински горски магистрали; на други са по-рядко използвани, с коловози, локви и протягащи се от страничната растителност клонки. Заради защитения статут и ограничен достъп на много от териториите, през които се минава, пътеките в района не са много и не са подходящи за включване в маршрута, така че ако ви влече адреналинът… стискайте палци да срещнете някоя голяма баба меца! От всичко друго има достатъчно – баири, красиви гледки, интересни места…
Както може да се очаква от маршрут с дължина над 60 км, сумарното изкачване не е малко, но не е и прекалено много. Основната част от него е по сравнително стръмния, но иначе широк и със стабилна трошено-каменна настилка път от м. Лъгът към хижа „Мазалат“. Това се явява третото изкачване по маршрута. Преди това има две други, които са сравнително леки и плавни и едва ли ще затруднят някого, т.е. идеални са за загрявка. При основното изкачване стигаме почти до билото на Стара планина, но преди да излезем на него, подсичаме склона по един черен път и оттам нататък вече ни очаква предимно спускане, но от типа спускане по билото на рид, т.е. такова, при което има и множество кратки изкачвания.
Маршрутът е подходящ за каране от края на пролетта до края на есента, като имайте предвид, че в билната част може да се натъкнете на кални коловози и локви дори и през лятото, а през пролетта си е направо гарантирано. От друга страна, въпреки че го карахме буквално след седмици дъждове, навсякъде терените бяха проходими и не се е налагало да слизаме от велосипедите – просто малко се поизкаляхме.
Началната и крайна точка на маршрута е комплексът „Бедуин“ в околностите на с. Тумбалово – организаторите на състезанието са избрали него за старт/финал. Разбира се, извън състезанието може да започнете карането и от с. Валевци или с. Купен, както и от м. Лъгът – до всички тези места има асфалтови пътища, т.е. достъпни са лесно с автомобил.
Важно е да отбележа, че събитието „Пътят на мечките“ ще включва и състезание по кратко трасе с дължина около 24 км. То обхваща само първите две (по-леки) изкачвания и спускания и завършва в м. Лъгът, откъдето прибирането до началната точка е с леко спускане по асфалтов път. Скоро ще го публикувам и като отделен маршрут, който е перфектен за начинаещи.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: Комплекс „Бедуин“ край с. Тумбалово; https://goo.gl/maps/p17dhbnXNq2JyoZGA
Дължина: 63.2 км
Изкачване: 1700 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: високо (КФН=9)
Продължителност: 4-10 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 2-3 л; по маршрута има чешми тук-там, но не разчитайте само на тях.
Храна: за цял ден; по маршрута няма нито магазини, нито места за хранене.
Терен:
– асфалт – 8.8 км
– черни пътища – 54.4 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
Важно! Заради голямата дължина на маршрута в описанието не са посочени всички разклони, тъй като има доста второстепенни или занемарени пътища, с които не си струва да „натоварвам“ вниманието ви. Описани са само важните кръстовища и разклонения. Ако срещнете разклон, който не е отбелязан, следвайте по-главния и хубав път.
01 (0.0 км) – от комплекс „Бедуин“ поемаме по асфалтовия път към с. Валевци, където в т.02 (2.3 км) завиваме надясно и продължаваме към изоставеното село Дрянът, движейки се по тесен асфалтов път покрай Бяла река. В т.03 (5.3 км) пътят се раздвоява, като ние следваме десния. След 2 серпентини и още 1 км в т.04 (6.2 км) трябва да изоставим асфалта и да продължим наляво по черен път, който преминава през Дрянът. Това село (или махала) е било обезлюдено заради планове за изграждане на язовир, които така и не са се реализирали. Излизайки на билото на рида над него, пропускаме път надясно в т.05 (7.6 км) и продължаваме наляво, като скоро достигаме китната и живописна махала Троенци (т.06) на с. Кръвеник. През нея преминаваме само направо до края ѝ (т.07, 9.0 км), където асфалтовият път свърва вдясно, а ние продължаваме направо (юг) по черен път през ливади с невероятна гледка към главното било на Стара планина.
В т.08 (9.8 км) достигаме много важен разклон, защото е трудно забележим и лесен за объркване. Точно преди това пътят се раздвоява и събира отново, излизайки на широки поляни. По-ясният път продължава през поляните направо (юг), а вие трябва да намерите един слабо различим в тревите черен път наляво. Ако не го виждате, следвайте плътно GPS следата и скоро ще стане ясен и добре оформен. По него правим и първото спускане, което не е трудно, но определено е забавно и интересно заради няколко участъка, в които се кара по абсолютно гладка скала. Спускането ни отвежда отново в долината на Бяла река, където в т.09 (12.7 км) излизаме на един „главен“ горски път (с настилка от трошен камък) и продължаваме по него надясно. В т.10 пропускаме стръмен черен път вляво и продължаваме по десния, който е с по-лек наклон, следвайки долината на Мокра Бяла река. В т.11 (16.4 км) пътят обръща посоката и започва да се изкачва малко по-стръмно. Точно тук, ако сте наблюдателни, ще видите някои стари изкуствени укрития за мечки, останали от времето, когато популацията на този застрашен вид е била старателно поддържана и опазвана. В наши дни дивите обитатели на планината вече не използват тези „бърлоги“. В т.12 (18.0 км) приключваме с изкачването. Вдясно има стръмен черен път нагоре, който не ни трябва. Ние караме надолу и наляво, като след малко достигаме едно приказно горско кътче, където е „Къщата на мечките“ – нещо като малка горска вила в края на живописна поляна, която също е свързана с дейностите по развъждането на този едър хищник. Малко след това в т.13 (18.8 км) пропускаме черен път направо и завиваме по основния надясно, а след 1 км и още една серпентина пресичаме р. Багарещица и в т.14 се включваме в друг черен път, продължавайки надолу по течението ѝ. До м. Лъгът караме все покрай реката, следвайки основния път.
В т.15 (24.8 км) достигаме м. Лъгът, където е и входът на ДЛС „Росица“. Още преди да достигнем сградите обаче, започваме основното и най-тежко изкачване по маршрута – надясно по черен път с предимно камениста настилка към хижа „Мазалат“. Наклонът не е лек (средно около 8-10%), но пък е постоянен, така че човек може да си хване комфортно темпо и да драпа с него колкото е нужно. Хубаво е и това, че пътят върви предимно през гора. На места може да ви се прииска и да побутате. Пропускайте всякакви странични отбивки и разклони – те не са много, но все пак ги има. В продължение на няколко километра пътят следва долината на р. Росица; после започва да се изкачва по склона със серпентини, разкривайки на някои места и красиви гледки към билото или към по-ниските ридове наоколо.
В т.16 (35.0 км) достигаме друг много важен разклон. Пътят към хижа „Мазалат“ завива остро надясно и продължава да се изкачва към билото. Ние продължаваме направо по друг черен път, който подсича билото, редувайки кратки изкачвания и спускания. В т.17 (38.9 км) излизаме на широка поляна и продължаваме с остър завой надясно, като оттук пътят е широк, с равна и добре валирана повърхност от чакъл и пясък – истинска „горска магистрала“. В следващите няколко километра следваме само този път, като наклонът е предимно надолу. Може да се кара много бързо, но внимавайте в завоите, защото сцеплението не е добро.
В т.18 (45.3 км) излизаме на друг широк черен път, идващ отляво. Продължаваме по него надясно с леко изкачване и след километър и половина в т.19 излизаме на билото на рида и продължаваме наляво по път, който някога е бил с асфалтова настилка, но в момента тя е запазена само на отделни места. В т.20 (48.3 км) достигаме м. Осеникова поляна, където се издига голям партизански монумент – заради него е бил изграден и асфалтовият път. След нея вече караме само по билен черен път, редуващ изкачвания и спускания – внимавайте на места за коловози и „кални капани“, особено през пролетта или след обилни летни дъждове. В т.21 отляво се включва друг черен път, после в т.22 (51.5 км) има разклон, където сме надясно и след още 600 м в т.23 пътят пак се разделя (при един занемарен партизански паметник на Коста Стоев) – надясно има туристическа маркировка към с. Дебел дял и м. Люляците, а ние продължаваме наляво, все така подсичайки билото на рида. В т.24 (55.0 км) отдясно (откъм с. Дебел дял) идва черен път, а след 400 м (т.25) още един път се отклонява вдясно – ние следваме основния, който също завива в тази посока. Оттук вече ни чака предимно спускане – пътят е ясен, но е малко по-обрасъл и „затворен“ от растителността. Наклонът е лек и приятен. Пропускайте всякакви второстепенни отбивки, ако изобщо видите такива. В т.26 (60.1 км) отляво се включва широк черен път и настилката става камениста, а малко след това в т.27 достигаме с. Купен и продължаваме по главната му улица надясно. Преминаваме през цялото село, караме още 1-2 км по асфалтов път и достигаме края на с. Тумбалово, където в т.28 завиваме наляво и достигаме комплекс „Бедуин“.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
