Този път няма да си говорим за супермаратона, който бе основен магнит за интереса към този легендарен маршрут през 2012 г. Освен това спортно предизвикателство за духа и тялото обаче, не липсваха и хора, които бяха приели за пореден път ръба на Балкана като свое лично, самоорганизирано приключение. Макар че с всяка изминала година броят на тези хора сякаш нараства, те остават една много малка част от всички, които искат да го направят. Защото само желанието не стига – искат се и време, и мотивация, и воля да го завършиш, и късмет, и какво ли още не, което не винаги и не за всеки се подрежда.
За Деница Варадинова (нека нататък я наричаме просто Дени) и нейният приятел Ники (Николай Манолов) нещата през 2012 г. явно са се наредили добре, защото на 24 август те успяха да завършат похода до Емине, започнат две седмици по-рано. Като казах, че не са много колоездачите, които са направили този преход от край до край, още по-малко са дамите на колело. Като се има предвид, че Дени май е първата (поне няма сведения за друга), ще излезе, че те се броят на пръстите на едната ръка. И като се отчете колко тежък е подобен преход дори за опитни и добре тренирани мъжаги, увлекателният разказ на една жена може наистина да ни даде по-различен поглед към приключението. Различен, но не чак толкова, защото повечето хора, тръгнали по маршрута, споделят една обща страст, независимо от неща като пол, възраст, професия, тренираност и т.н.
Впрочем, целият свят на Ком-Емине и отражението му в душата на Дени ще се разкрие в следващите редове и снимки. Както в повечето такива случаи, авторката публикува пътеписа си в неумиращата тема с името на маршрута във форума на МТБ-БГ. Ето връзки към отделните части на разказа:
Ден 2 – продължение (вр.Мургаш – проход Витиня) и Ден 3 (проход Витиня – х. Мургана)
Ден 4 (хижа Мургана – хижа Планински извори)
Ден 5 (Планински извори – хижа Козя Стена)
Ден 6 (хижа Козя стена – хижа Добрила)
Ден 7 (хижа Добрила – заслон Ботев)
