Един месец мина от последното включване на тримата пътешественици от Байкария – Васко, Ичо и Стъни. Направо се изгубиха от ефир. Следващите редове и кадри обаче ще ви убедят, че никак не са си губили времето…
Всяка сутрин – ново място. Или сме прашни и потни, или ни е малко студено, или сме леко изморени, но всеки ден напредваме стъпка по стъпка, следвайки нашия път. След като тръгнахме от Покара, решихме да променим първоначалната си идея и вместо да отидем до Dhaulagiri Italian BC, се отправихме по долината на Кали Гандаки (разделяща масивите на Анапурна и Даулагири) с цел да се изкачим максимално нагоре с колелата и, ако евентуално се отвори възможност, да прехвърлим прохода Торунг Ла и да завъртим пълен кръг около Анапурна.
Долината на Кали Гандаки е една от най-дълбоките на Земята – в един момент разликата във височината между най-ниската точка и околните масиви достига около 7000 метра! Съответно това я прави и силно впечатляваща – започвайки от около 800 м н.в., преминаваме през джунгла, после долината се стеснява до дълбоко ждрело, изкачва се и достигаме пояс, зает от иглолистни гори.
След около 2500 м н.в. (в района на Марфа) навлизаме в територията на Мустанг – тук изведнъж всичко се променя – реката има много лек наклон и съответно прави големи разливи, растителността почти изчезва и се оказваме в район, който по-скоро напомня на Тибет – сухи безлесни склонове, прорязани от дълбоки каньони, интересни скални форми, образувани от водата и вятъра, жълто-кафяви оттенъци, контрастиращи на фона на безкрайното синьо небе, вятър и покрити със сняг и лед гиганти, които изглеждат на хвърлей място, но всъщност са на около 3-4 хил. метра над нас. Достигаме Кагбени (2700 м) – тук е и формалната граница между Долен и Горен Мустанг. Всъщност Горен Мустанг до преди няколко години е бил затворена за посещение територия и до известна степен все още е такава – едноседмичното разрешение за престой там струва 500 долара. Май ще го подминем, или поне ще го погледнем отвисоко…
Оставяме велосипедите в Кагбени и правим „разузнавателно“ излизане до Муктинат (3700 м) – свещено място както за будисти, така и за индуисти, разположен в западното подножие на прохода Торунг Ла. Тук вече „мирише“ на зима – тревата е прегоряла, водата в малките поточета и локви е замръзнала, но въпреки това слънцето пече неуморно от сутрин до вечер – всъщност вече навлизаме в териториите с големи температурни амплитуди – от минуси през нощта до около 15 градуса през деня. Достигайки Муктинат, се опитваме да си уредим коняр, който да ни помогне за пренасянето на багажа (по около 25 кг без велосипед на човек) през прохода. Започват се едни пазарлъци и криво-ляво се договаряме нещо, което изглежда доста съмнително. Връщаме се обратно до Кагбени и за да ни е по-интересно се спускаме без пътека до каньона на Jhong Khola.
На другия ден сме обратно в Муктинат и, естествено, се оказва, че конярят нещо се бил отказал, а пък другият поискал повече кинти и т.н. Съответно идеята за прохода отпада. Всяко зло за добро, както е казано – заменяме прохода с изкачването до един на пръв поглед „елементарен“ баир, издигащ се над село Jhong. Ставаме в 6 и непили кафе, неумити и още спящи, се потътряме на север от Муктинат. Следим ясна пътека, която се вие по склоновете на връхчето. Изглежда, че ще го достигнем след малко, ама някак си не се получава така. Преминаваме 4000 м, дишането се затруднява и пулсът се вдига. И така, в шеги и закачки и повече почивки, след около 7 часа сме горе – Jhong Peak (5266 m) – дебют в Хималаите, снимки, кашкавал малко, гледки наоколо и обратно надолу.
А гледките са запомнящи се – от юг обратно на часовника следват веригата на Nilgiri (6839 – 7061), Tilicho (7134), Annapurna 1 (8091), Rock Noir (7485), Khatungkhang (6484) Thorung Peak (6144), Yakwakang (6482), безкрайните планини на Горен Мустанг до Тибет, Dhampus Peak (6012), Tokuche Peak (6920) и за финал огромната пирамида на Dhaulagiri (8167). През следващите два дни се връщаме в долината на Кали Гандаки и се отдаваме на „свещеното“ и невероятно усещане на потопеното и измито тяло в топлите извори на Татопани. Отново сме долу, в долината – при топлия въздух, вечно зелените гори, прахта и потта и пак гледаме нагоре – този път Annapurna Sanctuary Trek. Въпреки че мястото вече е доста туристическо и имаме известни резерви дали да ходим натам, все пак желанието да се докоснем до „сърцевината“ на Анапурна надделява.
Оставаме колелата в Биритати и поемаме по „бързата“ пътека, следяща долината на Modi Khola. Нагоре, надолу, джунгла, оризови тераси и безкрайни стъпала. Наистина имам усещането, че се изкачвам до някакъв храм. След три дни сме в Светая светих – Machhapuchre Base Camp и Annapurna Base Camp (4130 м) – навсякъде около нас се издигат седемхилядници – Annapurna South (7219), Bharha Chuli (7647), Annapurna 1 (8091), Fluted Peak (6501), Tent Peak (5695), Glacier Dome (7069), Gangapurna (7454), Annapurna 3 (7555), Gandharwa Chuli (6248) и, разбира се, свещеният Machhapuchhre (6997).
Прекарваме две вечери тук и с удоволствие слушаме легендите, които се разказват за шестмесечната българска експедиция на Анапурна през 91-ва година. Слънцето залязва върху склоновете на Machhapuchhre и изгрява върху фамозната южна стена на Annapurna, което ни дарява с класически „златни“ гледки. На това място много ясно се усеща пределът на „нормалното“ човешко присъствие и навлизането в зоната на „голямата игра“. Главата ми трудно побира (разбира) силата, мотивацията и възможностите на хората, които се осмеляват да навлязат в другия свят – там, където постоянно се изсипват скали и лавини, там, където огромните ледени маси „разяждат“ земната твърд, където температурата рядко се качва над нулата и където въздухът не става за дишане… Това за мен е абсолютен хазарт, игра на живот и смърт с най-могъщото проявление на природата. А ние просто си събираме багажа и хващаме пътя надолу – към топлината, кукуригането на петлите, банята, евтината и изобилна храна.
Малко фактология:
Придвижване:
24.11 – Покара – Кусма – 1023 м (колело)
25.11 – Кусма – Татопани – 1190 м (колело)
26.11 – Татопани – Калапани – 2550 м (колело)
27.11 – Калапани – Кагбени – 2810 м (колело)
28.11 – Кагбени – Муктинат – Кагбени 2810 м (пеш)
29.11 – Кагбени – Муктинат – 3700 м (колело)
30.11 – Муктинат – Jhong Peak 5266 м – Муктинат – 3700 м (пеш)
1.12 – Муктинат – Калапани – 2550 м (колело)
2.12 – Калапани – Татопани – 1190 м (колело)
3.12 – Татопани – Биретати – 1025 м (колело)
4.12 – Биретати – New Bridge – 1400 м (пеш)
5.12 – New Bridge – Bamboo – 2310 м (пеш)
6.12 – Bamboo – MBC – 3700 м (пеш)
7.12 – MBC – ABC 4130 м – MBC – 3700 м (пеш)
8.12 – MBC – Чомронг – 2170 м (пеш)
9.12 – Чомронг – Биретати – 1025 м (пеш)
10.12 – Биретати – Покара – 820 м (колело)
Най-висока точка: Jhong Peak (5266 м) – пеш
Най-висока точка с колело: Муктинат (3700 м)
Малко снимки:
Поправка на гума в едно село
В долината Кали Гандаки
В долината Кали Гандаки
вр. Даулагири
Почивка в с. Кобанг
Оран в Марфа
В долината Кали Гандаки
По самото корито на Кали Гандаки (и срещу вятъра!)
с. Джаркот по пътя за Муктинат (аклиматизационен ден)
Мустанг
Последни метри денивелация към Муктинат
вр. Джонг
Не е лесно да не снимаш
Изкачване към вр. Джонг
Пасищно животновъдство над 4000 м н.в.
Спускане от Муктинат
По пътека с дисаги – като ни влече…
Ездачи в Мустанг
Попътен ремонт
Annapurna 3 (7555 м) и Machhapuchhre (6997 м)
Анапурна (8091 м) – южна стена
Залез над Анапурна
вр. Гангапурна (7454 м)
вр. Анапурна Юг (7219 м)
Две от най-хубавите снимки нарочно ги пропуснахме, за да ги видите в рубриката „Снимка на седмицата“ съвсем скоро.
Пълна галерия със снимки и кратко описание към тях можете да видите тук: http://bikearea.org/parvo-dokosvane-kali-gandaki-mustang-daulagiri-i-anapurna.html
