Мнозина от вас вероятно следят една тема във форума, посветена на Ком-Емине. А вероятно си спомняте и как започна тази тема преди няколко години, когато Светлин Денчев ме помоли да публикуваме неговия подробен разказ за преминаването по легендарния маршрут от единия до другия край на Стара планина.
Най-дългият. Най-трудният. Най-мечтаният.
За всеки определението би могло да е различно. Аз засега си нямам свое, тъй като попадам в многобройната група хора, които все още са на етап планиране. Благодарение на разказа на Светлин, през последните няколко години тази група набъбваше с нови и нови попълнения. Имаше и други опити за преминаването му. Най-интересен бе този на Боби Бояджиев, който завърши с отказ поради ред причини, за които някой ден ще разкаже самият Боби.
Но ето, че 2010 г. се оказа годината на „Ком-Емине“ във форума на МТБ-БГ. Един човек повлече крак и се изправи пред тежкото предизвикателство, стигайки от вр. Ком до морето. Името му е Борис Борисов, напредъкът му по маршрута бе следен почти в реално време благодарение на информацията, която той изпращаше чрез съпругата си, а всички запалени любители на планината и преходите в нея му стискаха палци. Изпитания не липсваха, промени в първоначалния план също, но важното е, че Борис постигна целта и сбъдна мечтата си без да се огъне пред трудностите.
Сега на свой ред той ме помоли да публикувам (технически) неговия разказ, богато илюстрован с десетки снимки, за да продължи традицията, започната с пътеписа на Светлин. За мен е повече от удоволствие да свърша тази „работа“. И този път разказът ще бъде публикуван на части, тъй като Борис не иска да кара читателите да чакат твърде дълго.
Това обаче не е всичко. Няколко дни след Борис по маршрута тръгна Райко Стефанов (познат на много от вас като собственик и механик в магазин „Колелото“, а също и като състезател с добри класирания, когато успява да откъсне някой ден от работата си, за да се включи в някоя надпревара) и го премина за 8 дни, поставяйки рекорд, поне в рамките на нашата общност, тъй като не ми е известно друг колоездач да го е минавал за по-кратко време. При това Райко също не е успял да кара напълно безпроблемно, което значи, че би могъл и още по-бързо (първоначалната му цел бе да премине за 6 дни). Имаше момент, в който Борис и Райко бяха заедно по маршрута, но в различни точки. Съпругите им и приятели, които ги подкрепяха в различни точки от карането, публикуваха редовно информация за местонахождението им, а почитателите на темата следяха развоя на събитията с интерес и съпричастност. Райко вероятно също ще разкаже своята версия за похода, когато намери време за това, така че определено си струва да следите темата.
В момента (началото на август) още един човек е по трасето на Ком-Емине, а съвсем скоро се очаква да тръгне и четвърти. Затова не е случайно, че нарекох 2010 годината на Ком-Емине във форума. А съдейки по заразителността на ентусиазма и натрупващата се полезна информация за прехода, очаквам през 2011 г. колоездачите по маршрута да са още повече!
Сега ви предлагам да се насладите на разказа на Борис. Тук ще намерите връзки и към следващите части от него, когато са готови и публикувани.
Борис Борисов – Ком-Емине 2010 – Част 1
Борис Борисов – Ком-Емине 2010 – Част 2
Борис Борисов – Ком-Емине 2010 – Част 3
