Студ на кутийки! Всичко беше замръзнало отвън. Скреж покриваше колела, палатка, чашки, чинийки, треви и камънаци. Небето се беше изцъклило в наситено синьо. Слънцето ни даряваше с малко топлинка, което веднага ни накара да наизвадим шалтета и чувалета и да се опънем на широко, щото у тентата голям тесняк. Не ни се тръгваше от зеления килим!
Като стари мърди поехме леко кисели към първата задача за деня – да се доберем до Лачалунгла, висок 5065м. Казано честно, този проход не ни се опря – какво са 7км на фона на вчерашните 25км на “Гата лупс”. Нищо – чипс ветер* (*лаф от индийското MTV)! По серпентините нагоре срещнахме още един фелосипедист-марксист. Оказа се сънародник на Джордж Буш. Лицето му беше доста изгоряло, но не това беше най-важното в случая, ще се намаже с кисело мляко после, а че офанайма, който беше яхнал, беше с 28 цолови гуми, твърдак отпред и нихт багаж. Обясни ни, че не бил сам! Не се притеснявай, викаме му ние, и ние понякога си говорим сами! Така де, сиреч бил част от група.
Не минахме и 2км от срещата с гражданина на САЩ и стъпихме на Луната, тоест на Лачалунгла. Тук за пръв път не ни гонеше вятър и сняг. Голям рахат. След малко цъфна и останалата група от x’Америка. Народът беше със съпорт, само по „пражки, чораби и кемълбеци”. Различихме разни “фулита” – предни, задни суспенции, но май нямаше какво да си кажем и ги отсвирихме набързо. Фиууу…
…надолу. Само къде попаднахме, Баце! Пътят ни вкара в един неземен пейзаж или по-скоро земен от ерата на Сътворението. Зашеметяващите скали и цветове ни накараха да монтираме камерата на каската на Явор. Да не говорим, че на всеки 100-200 метра спирахме да снимаме с фотоапаратите. Спри – тръгни, спри – тръгни! В един момент влязохме в дълбок каньон, над който се извисяваха няколкостотинметрови скални кули. Там висяхме близо час да съзерцаваме природните феномени. Оказа се, че това вълшебно място си има име – Кангладжал. Намирахме се на 4878м.
Така заредени продължихме към Панг, поредния военен лагер. “Езтезвено” дадохме по един автограф в лексикона на военните и веднага завъртяхме воланите към най-централната даба. Поръчахме си на два пъти патати – чапати с чай, щото бяха от тези мазните и доста люти. Дабата я въртеше една леля – ладакха. Всякакви решения и маневри зависеха от нея. И нас ни въдвори. Дори се накара на Явор, че ще му изстине яденето от снимки. Взехме малко чапати и за из път.
От Панг предстоеше да се качим на полупустинната Море плейнс. Поредните 7км и 300м денивелация.
Море плейнс! Бяхме в Космоса! Море плейнс е високопланинска пустиня, нещо като космодрум, дълъг 70-80км. А ние с Явор бяхме космонавти – офанайми! Земля в илюминаторе! Честно казано това беше пейзажа, който винаги съм си представял. Пространствата ни накараха да се чувстваме въздушни. Изпаднахме в безтегловност! After whiskey driving risky!
Истинска наслада беше да караме по черния прашен път. Навъртяхме километри. Карахме до тъмно. Накрая просто свихме 30 метра от шосето и опънахме палатката на голо каменисто хълмче.
{gallery}trails_travel_old/ar093_part11{/gallery}
