Кайзеровият път


Разбира се, 10км насред планината не са нещо, което може да се кара самостоятелно. Някои от напълно караемите маршрути, включващи хижите Заврачица и Грънчар, са:

Боровец – Ситняково – х.Чакър Войвода – х.Марица – х.Заврачица. Като цяло е изкачване. (Разбира се, можете да го използвате и за прибиране от х.Заврачица). От х.Чакър войвода до х.Марица има интересна горска пътека, която обаче на места може да се окаже страшничка за някои хора. В участъка х.Марица – х.Заврачица черният път е много изровен и нагоре почти не се кара. Този маршрут на практика обхваща целия Кайзеров път. Можете да прочетете за едно каране по него в тази статия.

Боровец – х.Марица (през Черната скала) – х.Заврачица. До х.Марица пътят е проходим дори от леки автомобили, какво остава за велосипеди. В никакъв случай не пропускайте Черната скала. Ако решите да ползвате този път за прибиране обаче, имайте предвид, че е доста скучен и дори уморителен, заради постоянната чакълеста настилка.

Яз.Белмекен – х.Грънчар. Има широк черен път с настилка от трошен камък, който е много красив. Ту нагоре, ту надолу е. Еднакво удобен за каране и в двете посоки. Описан е ТУК.

Хижа Грънчар – Семково. Тук дори имате варианти. По-лесният за „спускачите” е през Сухото езеро (отклонявате се за него в местността Нехтеница по пътя Грънчар – Трещеник) – пътят дотам е равен, след което можете да се насладите но много технична горска пътека надолу. Проблемът е, че липсва маркировка и е много трудно да откриете пътеката надолу (както и самото езеро). Вторият вариант е по маркирания маршрут за Семково, който се отклонява малко преди да достигнете Трещеник. Кара се по черни пътища. Само на едно място има пътека за кратко. Този вариант може да се кара и в обратна посока (Семково – х.Грънчар), но има едно критично място, където има вероятност да се объркате (освен ако в последните години не са оправили маркировката).

До х.Грънчар може да се стигне и от Якоруда – изкачването е по асфалтов път през Трещеник до местността Нехтеница, след това по черен път. Разстоянието е около 20км с 1300м денивелация.

И накрая нещо много важно: Ако правилно тълкувам разпоредбите в Плана за управление на Национален парк „Рила“, за съжаление излиза, че във всички райони на височина над 2000 м е забранено карането на велосипеди, освен ако няма обозначени за целта пътеки/трасета. Това означава, че карането по този маршрут, както и по останалите високопланински пътеки в Рила, може да ви навлече глоба. Колкото и абсурдна да ми изглежда тази забрана лично на мен, длъжен съм да ви предупредя за нея и изцяло Ваша отговорност е да прецените дали искате да нарушите забраната с риск да си понесете последиците от това.

Коментари във форума