Дългогодишните посетители на форума със сигурност си спомнят какъв интерес предизвикваха първите разкази за преминаване с байкове по маршрута Ком-Емине. Легендарният път по билото на Балкана е нещо много специално за всеки, който реши да пробва силите и късмета си по него, без значение дали гони рекорд или просто иска да има това преминаване в биографията си; без значение дали е супер подготвен, или е почти новак; без значение дали е успял да топне краката си в морето, или обстоятелствата са го принудили да се откаже преди този сюблимен момент. Маршрутът просто е такъв, че създава история след история – всяка от тях лична, може би лирична, може би героична, но със сигурност интересна и полезна. Всеки, който е поел от Ком с желанието да достигне най-източната точка на България, вероятно не само е запазил спомени, но е натрупал и опит, придобил е сила, извисил е дух.
В този ред на мисли, сигурен съм, че и днес всяка подобна история би предизвикала у много хора емоции и интерес. Но работата е там, че хората по маршрута стават все повече, но много от тях едва ли имат времето, желанието или дарбата да опишат преживяванията си. А и кой е казал, че всичко трябва да е в писмен вид? Никифор Георгиев е избрал като средство за своя разказ видеокадрите и покрай неочакваното свободно време вкъщи, с което всички се сдобихме (повече или по-малко) в последните 2 месеца, е успял да събере в час и петнадесет минути своите три дни през лятото на 2018 г., в които достига до вр. Вежен, където метеорологичната обстановка го принуждава да прекрати приключението. Макар и само наполовина изпълнено, предизвикателството Ком-Емине го учи на много неща и му показва в кои неща подготовката и планирането са били ефективни и в кои насоки има нужда от подобряване. В този смисъл този филм ще е полезен за всеки, който иска да потегли с велосипед през Балкана и да създаде своята лична легенда по маршрута.
Благодаря на Фори, че се съгласи да публикувам този видеоразказ! Приятно гледане!
