МТБ Справочник | Няколко посоки за есента, част 1

Може би сте забелязали, че с МТБ Справочника целта ми не е просто да „налея“ на едно място всички пътеки и маршрути, по които някога съм минал (с GPS) и да ги оставя тъй да си престояват. Напротив, чрез този нов сайт имам за цел постепенно да развия цялостни дестинации, подходящи за планинско колоездене и приканващи любители отблизо и далеч да ги посетят и да намерят своето каране там. И понеже за всяка МТБ почивка, двудневна или едноседмична, обикновено са необходими не само маршрут/план и велосипед, но и места за нощувка/хапване, а в случай на на авария е добре наблизо да има и магазин/сервиз, то за мен една завършена МТБ дестинация е такава, в която част или всички от тези съпътстващи услуги са налице.


Затова в тази и следващи подобни статии няма да ви представя просто места, където почвата или маршрутите са подходящи за есента – доколкото за мен това е най-хубавият сезон за каране, защото дори проливните дъждове бързо попиват в изсъхналата през лятото земя, може да се каже, че цялата територия на страната е страхотна за каране през октомври, та чак до средата на ноември, стига времето да се задържи с достатъчно слънце. В следващите редове обаче ще поставя акцента върху места, които в по-голяма или по-малка степен са развити в Справочника като МТБ дестинации. С оглед на всичко казано дотук, първата наистина завършена дестинация, която е идеална да каране и през есента, е Банско, но за него вече има отделна статия, така че няма да повтарям нещата от нея, а ще премина към още няколко страхотни места за каране.

Белоградчик

Макар че аз лично съм карал там все през пролетния сезон, нямам никакви съмнения, че наесен не е по-малко хубаво. Даже може да очаквате някои пътеки и пътища да са в по-добро състояние именно в края на сезона, когато са били ползвани повече от туристите и местните хора.

Всъщност, най-пълната колекция от GPS следи за Белоградчик, която имам, не е в Справочника, а в една статия отпреди години, когато местният клуб „Скала“ обяви съществуването и дейността си чрез проекта „Качи се на колело“, по който бяха проучени и маркирани десетки (дори стотици!) километри маршрути. Причините тези данни да не са въведени в МТБ Справочника са две: първо, все още не ми е останало време, и второ, след толкова години не е сигурно кои пътища и пътеки са проходими, така че планирането на маршрути по тези GPS следи оставям на ваш собствен риск.

Тук обаче на помощ може да ви дойдат именно хората от местния клуб, а в това отношение е важно да спомена и немаловажната подробност, че Радослав Младенов от хан „Мадона“ в махала Фалковец, където можете да нощувате както в широка и уютна хотелска стая, така и в къмпинга на двора, е сред основателите и основните действащи лица в „Скала“, така че винаги ще може да ви даде съвет и информация на място за това кои маршрути са добри за каране в момента и кои може да са пообрасли или занемарени. Ханът е изключително приятен и отвътре, и отвън, и напълно заслужава етикета „семеен байк хотел“, защото разполага с всички необходими удобства за съхранение и измиване на байковете, а както стана ясно, там можете да получите и актуално ноухау за пътеките и местата за каране.

Иначе колекцията от няколко маршрута в МТБ Справочника може и да не е пълна, но „покрива“ повечето забележителности в района, при това има както карания по лек терен и с по-малка денивелация, така и някои по-дълги и/или трудни маршрути, подходящи за напреднали колоездачи. А идеалната среда между двете може би е маршрутът на състезанието Rocks N’ Roll – фактът, че в последните години то неизменно събира поне стотина любители на планинското колоездене с различно ниво на умения и физическа подготовка и всички те остават доволни, показва, че това каране е наистина добре балансирано откъм технични терени, смайващи панорами, дистанция и натоварване.

Ако ви потрябва магазин и сервиз за велосипеди, за първа помощ можете да се обърнете отново към клуб „Скала“, а иначе най-близките търговски обекти са фирмените магазини на Крос във Видин и Монтана.


Благоевград

Тук ще бъдат кратък – ако сте понатрупали поне средни умения за каране, но още не сте пробвали всеизвестните пътеки над парк „Бачиново“, намерете си път нататък в най-кратки срокове! 🙂 На етикета на Благоевград като байк дестинация с големи и ярки букви е изписана думата „ендуро“, защото трасетата, поддържани и оформяни от местния клуб L.F.F. с подкрепата и на Enduro Warriors, добиха своята популярност първо чрез състезанието Благо Ендуро. Аз обаче не бих ги ограничил само до хората с дългоходови окачвания, защото никога не съм смятал, че ХС карането е задължително по някакви лесни пътеки. Впрочем карал съм в Благоевград и с ХС велосипед (и не съм единствен, разбира се!) – мога да ви уверя, че е не по-малко забавно. Така че като критерий аз бих посочил най-вече уменията на колоездача – не са за начинаещи и неуверени карачи, но всеки със средно ниво ще се справи с повечето препятствия. Някои от пътеките клонят към средна техническа трудност, други към висока, но всъщност най-характерно за тях е разнообразието; като цяло в горната част са по-лесни и бързи, а в долната по-стръмни и технични.

На адрес https://info.mtb-bg.com/благоевград ще намерите като отсечки както петте основни пътеки над града, така и изкачванията и връзките между тях. Кръгови маршрути засега не съм описвал, защото всеки може да си ги комбинира по предпочитан от него начин. Ендуро любителите често „го играят“ като спускачи, т.е. ползват за качванията транспорт. В тази връзка е добре да знаете, че клуб L.F.F. също предлага подобна услуга след предварителна уговорка. От голяма полза за гостите по благоевградските трасета е и магазин L.F.F. – както личи от името, той е пряко свързан с клуба и с развитието на местната МТБ сцена, а собственикът му Николай Атанасов неведнъж е спасявал карането на някой закъсал технически велоентусиаст. Все пак имайте предвид, че неделя е почивен ден за магазина – в крайна сметка Ники също обича да кара!


Карлуково

За мен лично това е една от по-новите дестинации, която тепърва ще проучвам. Става дума не само за с. Карлуково, но и за съседните Кунино и Реселец, към които водят доста пътища, а може би и някоя пътека… Засега мога да кажа, че тази дестинация е много подходяща за планински колоездачи, които търсят по-леки терени за каране, но това е, защото аз самият все още не съм се наврял из храсталаците, за да видя какво се крие там. В региона със сигурност има много повече каране, отколкото съм открил и публикувал в МТБ Справочника, но част от терените са пообрасли и занемарени, така че тепърва ще навлизам в тях. 🙂 Засега менюто предлага един маршрут от Карлуково до Реселец и обратно за начинаещи и дори за семейно каране с деца (стига да са достатъчно големи, за да имат сили за цялата обиколка), един подобен до с.Кунино и обратно, но с малко повече изкачване и малко по-трудно спускане, както и два стари маршрута, които навремето Лъчо Младенов ми бе изпратил и чието актуално състояние не е проверено, но си струва да бъдат пробвани от хора, които търсят повече карания в района. Ако пък се запътите натам с по-малки деца, подходяща за такива велоразходки е отсечката от психиатричната болница до с. Кунино и обратно.

Карлуково е достатъчно близо до София и позволява да се придвижите до всеки от маршрутите и обратно в рамките на един ден, но ако искате наистина да си починете, препоръчвам ви да отседнете поне за една вечер в района. Това ще ви позволи не само да покарате два дни, но и да разгледате много от забележителностите наоколо – най-известна е пещерата Проходна (Божиите очи), но съвсем не е единствената атракция. Вила „Провъртеник“ се намира точно срещу едноименния скален феномен в Искърския пролом, съвсем близо до споменатите вече маршрути и на много приятно, тихо и уютно място под скалните венци, в съседство с една много интересна каменна частна къща, сама по себе си вече местна атракция. Вилата е изцяло обновена и е изключително подходяща за наемане от 2-3 семейства с деца, като предлага всички удобства за самостоятелно пребиваване и домакинстване. Можете, разбира се, да отидете и в „по-малък формат“, стига да има свободни места. Домакинът ѝ Огнян Василев познава района и може да ви насочи към още места за каране и забележителности, както и към други активности и забавления.


Реклама


Ковачевица

Това родопско село, архитектурен резерват, безспорно е една от най-известните туристически дестинации в България, особено за хора, които търсят автентичния уют на старите български къщи. Разположено в западния край на Родопите, Ковачевица нямаше как да не привлече вниманието ми, още повече че е свързано чрез пътеки и пътища с Огняново – една любима моя дестинация (главно заради минералните басейни) за късна есен, зима и ранна пролет. Ковачевица обаче е високо и през зимата не е подходяща за колоездене. Затова пък напролет и наесен условията са перфектни, а природата ще ви възнагради с цялата си прелест.

Главна заслуга за запознанството ми с този район имат стопаните на семейния хотел „Бялата къща“, които преди години ме поканиха да им гостувам няколко дни с още 2-3 приятели, за да проучим и опишем МТБ маршрути в района. Като цяло начинанието бе успешно и в момента в МТБ Справочника можете да намерите няколко маршрута, които са доста разнообразни като дължина, физическо натоварване и техническа трудност. Има буквално по нещо за всеки, а ако не е достатъчно, ще напомня отново, че наблизо са Огняново и Лещен, а също и Гоце Делчев – все места, където може да намерите още много каране, достъпно до късна есен, че дори и през зимата.

Важно е обаче да знаете още нещо за ридовете над Ковачевица, което и ние установихме почти веднага – в този район постоянно се извършва дърводобив, което прави „пейзажа“ различен буквално всяка следваща година. Пътеките днес може да са широки черни пътища утре, по-тесни и занемарени пътчета след 4-5 години, а след 10-15 години отново пътеки, докато не бъдат разорани наново за следващата сеч. Така че подхождайте с едно наум дори към подробно описаните маршрути и се консултирайте редовно с GPS следата, защото нещата вече може да са се променили (и даже имам сведения в тази насока, но не съм ги проверил лично).


Средна гора

Средна гора е една доста обширна планина, но тук става дума най-вече за централния ѝ, най-висок дял, наречен Същинска Средна гора. Традиционни подстъпи към него са Клисура, Копривщица, Стрелча, Хисаря и още много по-малки населени места. Няма случай, в който тази планина да ме е разочаровала и въпреки това съм ѝ длъжник, защото твърде малко от богатствата ѝ са намерили място на страниците на МТБ-БГ. Това се дължи както на това, че все още не съм карал на някои места (пробвани обаче от други и описвани със суперлативи), така и на нелепия факт, че на други места съм карал, но без GPS. Дори и при това положение обаче в МТБ Справочника можете да намерите няколко доста добри маршрута. При това повечето от тях не са тежки като терен – дори когато включват пътеки и технични участъци, те или са сравнително кратки, или пък не са твърде трудни. Можете да изберете както по-кратки карания (например трасето за 24-часовия маратон над с. Мътеница или изкачване от с. Кръстевич до х. Бунтовна и спускане по пътеката от нея), така и средни или по-дълги (например от Копривщица до заслон „Богдан“ и обратно или Клисура-Копривщица – маршрут, който може да се започне и от двете населени места). Има, разбира се, още много възможни маршрути, реещи се по билото и ридовете на Същинска средна гора – сигурен съм, че ако имате опит в планирането по карта, ще можете и сами да измислите нови варианти.

В МТБ Справочника ще намерите за момента и две отлични места за настаняване. Ако предпочитате дивотията и непосредствения досег с природата, хижа „Бунтовна“ е вашето място в сърцето на планината, току под билото. Всичко важно за нея е казано в описанието ѝ – тук бих добавил само, че освен като чудесно място за двудневна или по-дълга почивка, тя може да служи и като важен пункт в различни маршрути по билото, защото предлага храна и то добре приготвена. Както при всяка хижа, добре е да се обадите предварително, особено ако сте по-голяма група, за да е сигурно, че ще могат да ви посрещнат подобаващо.  Ако пък ви влече традиционната атмосфера на възрожденските градчета, в Копривщица ви препоръчвам странно именуваната „Къща без име“, която е пряко свързана с Ясен Желязков от Изтрещ Тийм, на когото пък каяците и колелата са му в кръвта от много, много години. С други думи, в нея ще намерите не само гостоприемство и уют, но и сродни души.


Очаквайте скоро поне още една част на статията!