Топла и слънчева събота през декември. Можеше да е и през януари или февруари, защото в българската „Калифорния“, която започва веднага след преминаването на Кресненското дефиле, от табелата на гр. Кесна, повечето зимни дни са такива – без сняг, с температури над нулата и огрени от наглед все същото слънце, което обаче сякаш е с по-висок енергиен клас.
Сваляме велосипедите от багажниците, сваляме и солта от компонентите, полепнала при пътуването по главните пътища (все пак, зима е!); сваляме най-сетне и доста от дрехите, защото разликата в температурата от северната и южната страна на дефилето е 7 (седем) градуса, и потегляме към с. Сливница.
До него води асфалтов път, така че може би щеше да е по-умно да стигнем с колите направо дотам, но не бяхме сигурни дали има къде да ги паркираме, затова избрахме сигурния вариант в Кресна. Пък и какво лошо има в малко загрявка?
На малкия площад в с. Сливница се готвят за събор или пазар, но ние преварваме суматохата и започваме първото изкачване към затоплената и тиха планина, в която спокойствието се нарушава само от блеенето на овцете, лая на кучетата и скрибуцането на предавки, сменени в неподходящия момент.
В близък и далечен план: Сливница, Кресна и Пирин
При каране в Малешевска планина декорът винаги е възхитителен. Правете почивки за съзерцаване на гледките при изкачванията, защото пътеките обикновено не позволяват разсейване!
Планираното каране е в ендуро формат – кратки изкачвания по черни пътища и още по-кратки спускания по пътеки, стига пътеките да съществуват, разбира се. За последното сме се подготвили старателно с GPS следи, рисувани по Google Earth, както и с данни от предишни изследователи на района (Краси Великов и компания). При цялата тази обезпеченост обаче, по голите склонове в Кресненския регион човек никога не знае какво точно ще намери, защото състоянието на пътеките зависи най-вече от това доколко местните овчари са ги ползвали в последните месеци. За наш късмет първото спускане започва точно по следите на току що преминало нагоре стадо, така че пътеката ни е със статут поне на главен път и с игриви завои ни повежда надолу покрай пътя, по който се изкачихме до нея.
Това, че е редовно ползвана обаче, не ѝ попречи да се поизгуби при едни поляни, така че удряме през къра в буквалния смисъл и след това се лутаме известно време по множеството следи, оставени от овцете. Ако тези животни можеха да следват права и еднаква линия, Б.Б. щеше да съкрати наполовина разходите за магистрали, особено в частта обезлесяване и трамбоване. Но тъй като в овчите редици културата на движение е малко по-лоша от тази по българските пътища, от стадната инфраструктура се ползват само такива като нас, за които криволиците по пътеките са приятна екстра. След няколко проверки в една или друга посока, намираме отново главната пътека и продължаваме по нея, подсичайки един рид, спускащ се към Сливница.
Изведнъж пътеката сякаш свършва или поне това, в което се превръща, ни кара да се чудим дали не трябва за пореден път да се връщаме и да търсим друга. Озовали сме се на самия ръб на реброто, а точно тук той е доста стръмен и между ниските храсталаци има някакви ерозирали улеи, които приличат на пътеки (още повече приличат на спагети, които са се оплели безразборно!), но със същия успех могат да бъдат сметнати просто за пролуки, по които водата се стича в случай на порой. За ясно изразена пътека не може и дума да става, макар че долу вдясно май се вижда нещо, което отива към дерето… Проверяваме, макар и с риск да носим колелата обратно на гръб, ако ударим на камък. (По пътеки като тази, ако удариш на нещо, то в 70% от случаите ще е камък, а в останалите 30% ще е дребен, бодлив храст, който също е твърд като скала, само че къса и месо!)
Късметът е на наша страна и след остър завой в дерето, пътеката отново се сдобива с основна линия, макар че от нея продължават да се отклоняват разсейки, опитващи се да ни хвърлят в заблуждение. Колкото повече приближаваме селото обаче, толкова по-широка е овчата магистрала, макар че качеството на настилката е под всякаква критика – едри, подвижни камъни, изникващи от нищото прагове, хлъзгави странични наклони… добре, че не ни искат винетки за каране по тези терени!
Ако на горната снимка някой ви изглежда неестествено, това може да се дължи единствено на нестабилните камъни по пътеката!
Трудното спускане ни сгрява почти толкова, колкото и покачилото се в небето слънце. Специален етап №1 си го биваше, време е за следващия трансфер. Изкачваме се по същия черен път, но на едно място пресичаме дерето на юг в посока с. Горна Крушица и се приготвяме за спускане по следващата пътека. Тя е съвсем кратка, но точно с нея удряме кьоравото през този ден! Ясна от самото начало, технична, но не прекалено трудна, с една-две остри серпентини и с доста груб финален участък, върху който някой сякаш е изсипал и разстлал един-два камиона с камъни.
Следваща цел – с. Горна Крушица. Начин за достигане – асфалтов път, около 3 км. Това е лесното, а трудното започва над селото, защото черният път там далеч не е толкова благ, като този над Сливница!
Пуфтим нагоре и си припяваме „Пирине, Пирине, Пиииринее, имат ли мъките спиране?“. Друг свидетел на сизифовските ни напъни няма.
Човек и добре да се изпоти обаче, бързо забравя тежестта в краката, стига да получи в замяна вълнуващо спускане. Е, нашата трета пътека не бе достатъчна награда за бъхтенето… Вярно е, че ни ощастливи с вдъхновяващи панорами, от които запазихме красиви снимки, но през по-голямата част от времето бяхме заети да налучкваме пътеката между бодливи храсти, които се отнасяха твърде невъзпитано към дрехите, раниците и кожата ни. Може би и към гумите, но това щяхме да го разберем по-късно…
Едва в последните метри пътеката става такава, каквато ни се искаше да бъде през цялото време.
В крайна сметка обаче денят си го биваше. Две от три не е лош резултат при търсенето на пътеки, а със сигурност набелязахме още една-две възможности, които да проучим при следващото подобно каране. Очаквайте скоро описание на маршрутите, а ако решите и вие да ги пробвате, може да споделите преживяното по един или друг начин.
Снимки: Любомир Ботушаров
Още снимки от карането можете да разгледате в този албум: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/slivnitsa-gorna-krushitsa.
Ако желаете и вашите разкази за интересни карания да бъдат публикувани в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани в тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.
