Или как леките карания се превръщат в приключения…
Две чаши ракия
Не, не си мислете, че започвам карането след употреба на твърд алкохол! Изглежда обаче, че понякога при планиране на подобни разходки изпадам в някакво приповдигнато и оптимистично настроение, сякаш съм злоупотребил със спиртни напитки. Гледам картата, чертая и няма невъзможни неща! Така ще да е било и при замислянето на това каране. Ей го де е Симитли, ей го и Брестово – има-няма 10 км по права линия. По крива излизат по-скоро 15, значи в двете посоки около 30, но се очаква да са само черни пътища, пък и кой ти гледа подробности като надморската височина например? Декември е, денят е от най-късите, но това не ми пречи да заложа в плана дори втора „врътка“ с дължина още 15 км, тъй като в опиянението си от предстоящия ден предвиждам това първото да го приключим до обяд.
За щастие на шумния ми виртуален тост във форума не се отзовава нито един слабо подготвен човек. Вярно е, че идват двама приятели (Юри и Сашо), с които досега не съм карал, но пък ги знам, че са сериозни хора и няма да омекнат току-така. Христо пък е дошъл да пробва поредния си нов велосипед. То и аз така, цялото каране се върти около това, че трябва да тествам един нов модел на Cross по подходящ начин. Само дето Христо е с ендуро машина, а аз съм с ХС твърдак. Уж карането съм го мислил да е като за моето колело, ама да видим…
Най-важната съставка е Щуров, който трайно е минал на „Пиринско“ и го консумира редовно в Благоевград и целия Югозапад (затова с него пристига и Симо). Влахина е негова сатрапия; той пръв ме въведе в тази райска градина и за него маршрутът е добре познат. В този смисъл е логично да се запитаме защо Щуров не ме извади изначално от алкохолния делириум, в който съм теглил смело чертите през картата, но той си такъв, фин и тактичен човек, няма току-така да подреже крилата на някого. Затова когато сме заедно, шансът леко наглед каране да се превърне в приключение, е девет към едно.
Доза инсулин
В 9:30 тревата е заскрежена, а дъхът ни се вижда, защото е нещо като минус три. Симитли е от северната страна на Кресненското дефиле и макар че предишния ден в Кресна започнахме по същото време при температура плюс четири, тук ще трябва по-активно да се сгреем. Баирът пред нас е напълно подходящ за това!
Началото е плавно и равно, наклонът се увеличава с натрупване, а отделянето на млечна киселина в мускулите се притъпява от все по-завладяващите гледки, които се разкриват с увеличаването на надморската височина. Пирин белее, долината на Струма синее, а нашият път нагоре е изпъстрен в топлата есенна гама, тъй като тук дори и през есента повечето дървета не окапват изцяло.
* Основната функция на инсулина е понижаване нивата на кръвната захар. Затова той се отделя, когато приемаме повече въглехидрати, например след обилна закуска с пържени филии и домашно сладко или при бързо всмукване на енергиен гел, все неща, от които се нуждаем преди някое дълго изкачване!
Доза адреналин
Съвсем неочаквана, но винаги желана! Появява се под формата на малка пясъчна козирка, надвиснала към дерето вдясно. Ако бях като ония по филмите, щяхте да ме видите в геройска снимка от 3-4 метров „дроп“, но сега ще трябва да се задоволите само с няколко безопасни кадъра, от които се вижда, че с моя ръст при такива точно изпълнения изглеждам малко странно върху 29ка. Други позьори май не се намериха…
* Мисля, че няма нужда да обяснявам действието на адреналина пред аудитория, занимаваща се с планинско колоездене, нали?
Доза ендорфин
Продължаваме нагоре, за да съчетаем обилното потене с невероятното спокойствие на влахинския пейзаж. В този район сме се натъквали на някои от най-пасторалните гледки по време на каране. Димящи села, сгушени в ниското; изложени на слънчевите лъчи махали, с излизащ от някой комин пушек; изоставени колиби и сайванти – накъдето и да се обърнеш, обгръща те простор и безвремие.
Оказва се обаче, че не всичко е обърнато към миналото, когато след поредния стръмен баир пред нас изниква освен ловджия на пост, една изцяло обновена планинска ферма, белнала се на отсрещния рид като в снимка от Алпите. Не стига това, ами някой сякаш е подготвял мястото за декор, като старателно е композирал един яркочервен трактор със спукана гума на припек точно на върха на хълма, над селскостопанските сгради. За да е още по-истинска атмосферата, жилава бабка ни кани да си налеем вода, а малки агнета се гушат на топло в закрития обор. Как да не му стане благо на човек?
Малко по-нагоре стигаме и стадото, полазило по един хълм. Заобикаляме го и сядаме на слънчева поляна точно до границата с плътната снежна покривка. След малко обаче овцете като река се стичат към нас и малкият ни лагер се оказва нещо като скала, която образува бързей в този поток от вълна и блеене. Заговаряме се с овчаря и научаваме повече за китната ферма. Учудва ни липсата на страшни песове около стадото – оказва се, че днес те не са повикани на служба заради провеждащия се наблизо лов, от което ние също печелим спокойствие.
* Ендорфините са известни още като едни от „хормоните на щастието“. Счита се, че отделянето им може да бъде подпомогнато от физическа активност, положително мислене, смях, похапване на шоколад, излагане на слънце и други подобни занимания.
Доза кортизол
След тази почивка навлизаме трайно в белия пояс. Както казах, от тая страна на Кресненското дефиле снегът се задържа по-дълго и по-ниско, така че който не е гледал внимателно надморската височина по картата, трябва да е готов за малко пързаляне. Приятелите му също.
Хубавото е, че след кратко спускане излизаме на най-главния черен път в региона, по който наклонът съвсем „олабва“ и това ни позволява да се наслаждаваме дори на изкачването по снежно-ледените коловози. Когато се спираме на поредната слънчева, но този път кално-кишава поляна, Garmin-ът показва, че е време за спускане.
След като се освинваме доволно още в първите няколкостотин метра, пред нас се изправя вр. Георгиев чукар, който определено предизвиква стрес във вече уморените ни тела. И това ли сега ще трябва да го изкачваме?! За щастие по-ранните изследвания на Щуров по това било му помагат уверено да ни води по подсичащи пътеки, които не само ни спестяват последно бъхтане по стръмен баир, но се оказват и изключително забавни за каране. Е, забавни в смисъл на оцеляване, тъй като в сенчестия склон снегът не е и помислял за разтопяване, така че се придвижваме предпазливо, с разкривени тела и изцъклени погледи, почти като хора, които за пръв път стъпват с кънки на ледена пързалка.
* Кортизолът е известен като хормон на стреса, защото нивата му значително нарастват след физически и емоционален стрес.
Доза допамин
След подсичането на върха, зад нас остава не само той, но и снежната покривка. Напред се ширва дълго планинско ребро, от което като цяло виждаме само следващата „тераса“, но знаем, че надолу има още много. Черният път, за който се надявах да е да занемарен и превръщащ се в пътека, се оказва наскоро обновен, но това не е единствената изненада. На много места има успоредна или пряка пътека, така че пристрастяващият хормон на щастието започва да се отделя в големи количества.
Пътечките не винаги са по-добрата опция – освен че някои от тях са трънливи и храсталиви, което донякъде си е стандартно за региона, срещаме и трудности с намирането или следването им, тъй като явно не се ползват достатъчно често. Другите обаче компенсират напълно тези малки несгоди и за секунди ни връщат на крилете на радостта.
Пътят ни отвежда до махала Добрин и продължава надолу към с. Полена, но не и ние. Билото на изток крие далеч по-интересни неща, пък и това е посоката, в която са колите ни. Караме по нещо средно между черен път и пътека, оглеждаме се за многобройните възможности надясно през пясъчните скали, където ще си разиграваме байковете някой следващ път, и се наслаждаваме на оранжадените цветове, които приближаващият залез носи.
Постепенно пътят съвсем се превръща в пътека и то от тези, които не ти се иска да свършват. Уви, дърварите обикновено са на друго мнение! Точно в най-хубавата си част пътеката бива прекъсната от далеч по-грозноват черен път, но няма как, довършваме карането по него. След ден, наситен с приятни емоции, такива дреболии не могат да нарушат хормоналния ни баланс!
* Допаминът е още един от хормоните на щастието. Известен и с това, че води до пристрастяване към занимания и преживявания, които въздействат емоционално и възбуждат тръпка у човека.
Доза валериан
Втората част от амбициозния план я оставяме за друг път. Не че не сме предприемали подобни предизвикателства при оставащ един час светлина, но е било в ситуации, когато свръхдозите са били неизбежни. Сега залагаме на успокоителните и се прибираме навреме – тези, които са карали по-честичко в комплект с мен и Щуров, знаят, че това си е жив късмет и повод да ударим вкъщи една-две чаши от избрано питие. А какъв по-добър момент от този, за да прегледаме изминатия маршрут и да начертаем следващия?
Снимки: Димитър Щуров и Любомир Ботушаров
Още снимки от карането, както и тези от статията в по-голям размер, можете да видите в този албум: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/simitli-brestovo-december-2016.
Ако желаете и вашите разкази за интересни карания да бъдат публикувани в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани в тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.
