
Този маршрут трябваше да има формата на осморка, но вместо това се получи като попова лъжичка. Причината е, че пътят, по който трябваше да бъде спускането, се оказа занемарен и трудно проходим, поради което се наложи в частта между с. Селище и махала Троенци изкачването и спускането да са по един и същи черен път. Останалата част от маршрута (кръгчето през махала Троенци, Бяла река и махала/село Дрянът) съвпада отчасти с някои вече публикувани маршрути, които обаче са с начало и край в с. Валевци.
Маршрутът не е тежък като терен и физическо натоварване, но е малко по-див – пак заради частта между Селище и Троенци. Именно там видяхме доста следи от една малка мечка, а един от групата ни дори видя и самата нея.
Кара се почти изцяло по черни пътища – някои от тях са широки и добре утъпкани, други са по-рядко ползвани и дори леко обрасли, но във всички случаи теренът не е особено труден. След дъжд обаче по пътя между Селище и Троенци има кал и коловози, така че е добре за това каране да изберете по-сухи дни. Поне половината от маршрута е през гора и има сянка, така че може да го пробвате дори през лятото – тогава все пак гледайте да приключите до обяд, защото има и открити места, където доста ще ви напече, ако попаднете в най-горещите часове. Пролетта и есента все пак са най-приятните сезони за такова каране, стига да не е валяло много.
За този маршрут е силно препоръчително да имате GPS навигация, защото има 1-2 места, където може да се зачудите за посоката и да се объркате.
Началото е в село Селище (и по-конкретно тази част от него, която се казва Долно Селище), което някога е било махала на с. Стоките. Знаете ли, че в него също има Лъвов мост? Намира се над река Негойчевица и в непосредствена близост има нещо като площад и голяма чешма, при която може да се паркира. Точно оттам започва и маршрутът.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: с. Селище, община Севлиево; чешмата в близост до Лъвов мост; https://goo.gl/maps/2vtgfFcAf4BG2eVk7
Дължина: 16.4 км
Изкачване: 450 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-3 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 1.4 км
– черни пътища – 15.0 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От началната точка (чешмата и паркинга при нея) поемаме към Лъвовия мост и точно преди него (т.02) вляво през гората тръгва черен път, по който започваме изкачването. След 200 м в т.03 пътят се разтроява – ние караме по най-левия, който се изкачва с умерен наклон, подсичайки склона. Нагоре следваме само този път, който е сравнително ясен и явно се ползва редовно, и пропускаме разни по-занемарени пътища – такива се отклоняват наляво в т.04 и надясно в т.05 и т.06.
В т.07 (2.7 км) достигаме поляна, която се явява кръстопът на няколко черни пътя, повечето от които не се ползват често. Продължаваме по първия черен път надясно, който е и най-ясен. След още малко изкачване пътят се изравнява; пропускаме една отбивка вляво (т.08) и в т.09 (3.9 км) се включваме в по-широк и хубав черен път в горната част на махала/село Дрянът. (Не очаквайте да видите населено място, тъй като жителите му са били изселени, за да се построи язовир, което така и не се е случило.) 100 метра по-нататък, в т.10, пътят се разделя на две, като ние продължаваме наляво и след още малко изкачване започваме да се спускаме, преминавайки през махала Троенци, в която не само се живее, но някои от къщите ще ви впечатлят с облика и състоянието си. В центъра ѝ (т.11, 5.4 км) пропускаме черен път вляво, а след още 100 м достигаме края ѝ (т.12), където асфалтовият път свърва вдясно, а ние продължаваме направо (юг) по черен път през ливади с невероятна гледка към главното било на Стара планина.
В т.13 (6.1 км) пътят се разделя на няколко ръкава. Десният е най-добър, карайте по него. След събирането им излизаме на широка поляна и достигаме много важен разклон в т.14 (6.3 км) – внимавайте, защото е трудно забележим и лесен за объркване! По-ясният път продължава през поляната направо (юг), а вие трябва да намерите един слабо различим в тревите черен път наляво. Ако не го виждате, следвайте плътно GPS следата и скоро пътят ще стане ясен и добре оформен. По него правим първото спускане, което не е трудно, но определено е забавно и интересно заради няколко участъка, в които се кара по абсолютна гладка скала. То ни отвежда отново в долината на Бяла река, където в т.15 (9.2 км) излизаме на един „главен“ горски път (с настилка от трошен камък) и продължаваме по него наляво в долината на реката.
След 1 км в т.16 достигаме асфалтиран път и поемаме по него наляво и нагоре с две серпентини. След още 1 км в т.17 (11.2 км) трябва да изоставим асфалта и да продължим наляво по черен път, който преминава през Дрянът. Изкачваме се по основния черен път през него, пропускайки занемарен черен път вдясно в т.18 и достигаме отново т.09, където излязохме по-рано откъм Селище. Завиваме по този черен път надясно и се спускаме обратно до началната точка.




















Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.