Желява

Както може би сте забелязали, през есента публикуваме предимно маршрути, които остават по-малко засегнати от дъждовете, т.е. почвата е такава, че позволява нормално каране и след лошо време, така че по тези пътеки и черни пътища можете да се забавлявате чак до падането на снега, както и рано напролет, когато на повечето други места калта е до ушите. Поредното такова място за столичани, което ще ви представим тук, разположено в полите на Стара планина, е село Желява. То е съседно на кв.Бухово, което позволява лесно да се правят връзки между двете, но все пак имайте предвид, че черните пътища през полето са абсолютна противоположност на бедната почва по южните склонове на планината и се превръщат в лепкава и тежка кал, така че по-добре оставете комбинирането на маршрути между двете населени места за периода късна пролет – ранна есен.


Изходна точка: с. Желява
Дължина: 14,45 км
Денивелация (изкачване): 630 м
Продължителност: 3 ч (с по-бавно темпо и почивки).
Вода: 1,5 л
Храна: сандвич или енергийна вафла са достатъчни
Терен:
– асфалт – 6,1 км
– черни пътища – 3 км
– пътеки – 5,4 км

Таблица на маршрута
Легенда и упътване за използване на таблицата

GPS следа във формат gpx

 

Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд
Натиснете върху картата и профила, за да ги отворите в по-голям размер.


Както виждате от данните за маршрута, става дума за кратко каране с прилична денивелация и ако погледнете внимателно профила, не е случайно, че на места кривата при изкачването е по-стръмна от тази при спускането. Ако трябва да бъда още по-описателен, след преодоляването на един прилично стръмен, но все пак асфалтиран път, идва ред на един още по-отвесен, направо брутален на места черен път, който се изкачва право по един билен ръб нагоре. Въпреки че има обходен вариант, който е по-лек, реших маршрутът да следва по-бързо изсъхващия терен, тъй като по заобиколния път има доста повече места с локви и кал. Ако тези неща не ви плашат, за хората с GPS апарати е добавена и следа за него, има подсказка и в описанието на маршрута.

Като споменах GPS, за този маршрут е силно препоръчително да ползвате това полезно средство. Заради това, че рядко се ползва, а и заради самия терен, пътеката на много места е направо невидима, включително и на мястото, където се отклонява от един затревен черен път. Макар че при описването на маршрута завързах едно найлоново пликче на един храст, което да служи като маркировка, то едва ли ще стои там вечно, а и може да не го видите, така че горещо препоръчвам, ако не сте любители на изследователския подход, да пробвате маршрута или с някой, който го познава, или с помощта на GPS апарат. Ако пропуснете пътеката, черният път ще ви отведе до места, които са изключително подходящи за фрийрайд, така че за едни това би било чудесно, а за други по-скоро неприятно. Вземете предвид тези предупреждения и ако този тип приключения не са ви по вкуса, потърсете друг маршрут с по-ясно изразени пътеки.

Като казвам фрийрайд, съвсем не се шегувам. Районът изобилства от полупустинни природни форми, подобни на огромни насипи, сякаш тази част от планината е била „добавена“ покрай строежа на близкия комбинат „Кремиковци“. Разбира се, това не е така – теренът си е естествен, а улеите, сипеите и скалите могат да послужат за площадка за забавления на напреднали карачи, които не ги мързи да избутат велосипедите си нагоре.

В статията все пак става дума за ХС каране, така че нека оставим FR трасетата настрана (те точно там се намират, вдясно, когато човек се спуска по маршрута) и да ви кажа 2-3 думи за пътеката. Тя също преминава през някои интересни места, които човек би могъл да приеме като „фрийрайд“ за начинаещи. Точно там обикновено няма ясна пътека, а линиите са безброй, както и препятствията за забавление – камъчета, прагчета, бабуни, улеи! Без да преувеличавам, това е една от най-забавните пътеки, които съм карал в последно време, точно защото позволява и на по-плашливи карачи (като мен) да опитат неща като завиване във въздуха по време на скок например. Просто теренът неусетно те предразполага към такива заигравки и те се получават някак естествено. Трябва да подчертая, че трудността на пътеката в никой случай не е еднозначна. По принцип в нея няма нищо кой знае колко технично – ако човек кара бавно, трудно ще се натъкне на сложни препятствия – единственото изключение са последните 50 м, които са по-стръмни. Така че дори и начинаещите могат да изпитат големи дози удоволствие от това спускане. Ако карате по-бързо обаче, нещата стават доста по-интересни, линиите са разнообразни, препятствията идват по-бързо и изискват по-различна реакция.

Карането е полудневно, така че не е необходимо да носите храна или много вода. С оглед на енергията, която ще изразходвате по време на изкачването, не е лошо да си вземете нещо дребно, с което да се подкрепите. В бъдеще вероятно ще публикуваме и по-дълги варианти в секцията „GPS следи“, например с начало и край в с. Бухово, а защо не и с изкачване до вр. Мургаш. В настоящия си вид обаче маршрутът има за цел основно да ви запознае с района над с. Желява и да бъде един удобен вариант за каране в кратките и влажни дни на късната есен и ранната пролет, а защо не и след работа през лятото – за хората, които живеят в близкия до Желява край на София.

За начална точка избрах нещо като площад в самото начало на селото, тъй като мястото е ясно различимо и достатъчно широко за паркиране. Няма как да го сбъркате, защото точно там са и първите къщи, а пътят, по който идвате, се разделя на няколко улици. От София се тръгва в посока магистрала „Хемус“, т.е. през Горни и Долни Богров, към Русе и Варна, но точно преди магистралата се отбивате вдясно към с. Яна – в него карате направо, излизате по стария път, успореден на магистралата, и когато достигнете Т-образно кръстовище, карате наляво към селото, което вече се вижда (надясно се минава под самата магистрала – нямате работа там). Както се досещате, значително по-удобно е да стигнете до Желява с лек автомобил, но има и линия на градския транспорт – автобус №118, тръгващ от автостанция „Изток“. Тези, които разполагат с GPS, ще го намерят лесно по първата точка от маршрута, а за останалите прилагам допълнителна карта.


Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (натиснете, за да ги отворите в голям размер):

{gallery}trails_routes/route077_pics{/gallery}