Локорско

Изходна точка: с.Локорско
Дължина: 12,65км
Денивелация (изкачване): 360м
Продължителност: 2ч (с почивки и по-бавно темпо)
Вода: Около 0,5 – 1л, в топли дни може и повече. По пътя няма чешми.
Храна: Маршрутът е кратък, така че може и да не носите храна.
Терен:
– асфалт – 3,5км
– черни пътища – 5,0км
– пътеки – 3,5км

Таблица на маршрута
GPS следа във формат gpx
Легенда и упътване за използване на маршрут

Локорско е едно от селата край София, намиращи се в подножието на Стара планина, по-точно в частта й, наречена Софийска планина. Всъщност Локорско може би има статут на квартал, нямам представа, а и едва ли това е най-важното. Най-лесно е да стигнете до него с автомобил, излиза се през кв.Чепинци или по Ботевградко шосе и северната дъга на Околовръстния път. Разстоянието до там от центъра на София е около 25км. До селото има и автобусна линия на СКГТ, №20, с начална спирка в кв.Орландовци. Началната точка на маршрута е площада на селото – влизайки по главната улица, ще стигнете до него и едва ли ще го сбъркате.


Картата е базирана върху Topomaps.info
Кликнете върху картата и профила, за да ги отворите в по-голям размер.


Склоновете на Софийска планина (дял от Западна Стара планина, намиращ се северно от София) продължават да ме изненадват приятно! Пътеката над с.Локорско, която е основата на настоящия маршрут, е поредния пример в това отношение. От гл.т. на физическо натоварване описаният тук маршрут не е тежък, става дума за час-два каране, нищо работа! Но в същото време този кратък излет може да ви натовари много по-осезаемо от разходка в парка, защото изкачването е доста стръмно – баирът се изправя пред вас още в рамките на селото и до излизането на първото било може да ви препоти няколко пъти. Следва приятна и сравнително равна част, в която можете да поуспокоите дишането и пулса си, преди да ги учестите отново, но този път със спускането. А какво спускане само! В началото е песъчливо-каменен черен път с поне няколко възможни линии, включващи бабунки, подскоци и други интересни занимания. Той преминава в пътека, която започва нормално, гладка и постлана с листата, нападали през есента. Скоро обаче се разкрива и истинската й същност – излиза се на открит склон с разнообразни по форма и размери скалички, през които криволичи пътеката, от скала на скала. Тук нещата загрубяват откъм техничност. Не, че е прекалено трудна, но не е и съвсем лесна, особено ако човек има желание да я мине цялата. Удоволствието от каране директно по големите камъни обаче е завладяващо – ако имате афинитет към технични терени, трябва да пробвате това!

Друго достойнство на маршрута е, че по него може да се кара дори след скорошни превалявания. Голяма част от изкачването е по асфалт, а черните пътища след него, дори да са мокри, не образуват дълбоки слоеве кал, освен на 1-2 места. Пътеката също не задържа дълго влагата – дори да се натъкнете на кал в горската й част, излизайки на скалите бързо ще забравите за нея. Това я прави подходяща за каране през пролетта и есента, когато дъждовете са по-редовни. През лятото откритостта на маршрута предполага доста силен „слънцепек“,тъй че ако решите да я пробвате в такъв ден, направете го рано сутрин или привечер.

Малката дължина на маршрута го прави подходящ и за делнични излети преди/след работния ден. А след като се запознаете с пътеката, ако решите отново да се върнете към нея, можете да го направите и в рамките на по-дълъг маршрут, тръгвайки от някое друго населено място в подножието на Софийска планина и карайки известно време по билните черни пътища.


Снимки: Любомир Ботушаров, Димитър Щуров

{gallery}trails_routes/route051_pics{/gallery}

Коментари във форума

Видеоклип, предоставен от наш читател (в зимни условия, но проследяващ на практика целия маршрут):