| Изходна точка: с. Гара Бов Дължина: 27,40 км Денивелация (изкачване): 820 м Продължителност: 3 ч и 30 мин (с почивки и по-бавно темпо) Вода: Около 1,5 – 2 л, в топли дни и повече. По пътя има няколко чешми. Храна: Добре е да си носите, има достатъчно подходящи места, където да й се насладите. Терен: – асфалт – 17,4 км – черни пътища – 8 км – пътеки – 2 км Таблица на маршрута За начална точка на маршрута избрах отбивката от главния път през Искърското дефиле към селата Гара Бов и Бов. Ако сте с кола, можете да я оставите на малкия паркинг зад гарата (центъра на с.Гара Бов) и да се върнете до главния път. Ако сте дошли с влак, би трябвало да сте забелязали къде минава шосето – отвъд гарата и реката. Във всички случаи едва ли ще изпитате затруднения с намирането на мястото, където да нулирате километражите си. |
|
Този маршрут в района на Искърското дефиле има няколко особености. Едната е, че е подходящ за пролетни и есенни карания – не само защото включва доста асфалт, но и заради каменистия тип на почвите в района, което им помага да не задържат дълго водата. Разбира се, не ви агитирам да го пробвате след няколко дни проливен дъжд, но в общия случай не би трябвало да срещнете проблеми с много разкаляни участъци.
Друга особеност е, че маршрутът ще се хареса на любителите на „селския туризъм“, особено на тези, които обичат да минават покрай изоставени ТКЗС-та, полусрутени колиби на по 100 години, отдалечени и почти обезлюдени махали, купи сено и тор, настървени овчарски кучета и всякакви такива неща, хвърлящи мост от отминалите времена към модерното ни настояще. В този район ще попаднете на места, където времето може и да не е съвсем спряло, но със сигурност тече с няколко десетилетия „закъснение“.
Наред с битовите картини, маршрутът предлага и красиви изгледи към тази част от Балкана, а благодарение на разнообразния терен усещането за заобикалящата среда е доста променливо.
Накрая, карането ще допадне и на хората, обичащи предизвикателни и технични пътеки. Точно такава е включена в този маршрут, стига да успеете да си я намерите. Макар на пръв поглед да не изглежда трудна, в нея има доста неща, които могат да подложат на изпитание уменията ви. За съжаление това, че се ползва рядко, я прави по-трудно различима на места и малко пообрасла на други, но вие не се плашите от такива неща, нали?
Асфалтът в това каране не е малко, но не е и неприятен. Казано най-общо, шосетата служат за връзка между основното изкачване и основното спускане, които са по пресечен терен. „Голямата височина“ се набира по каменист черен път, виещ се на серпентини в подножието на скалите под с.Заселе. Състоянието му в голяма степен зависи от количеството валежи в предходните месеци – виждал съм го почти гладък, но и доста изровен от порои, така че не знам вие на какво точно ще случите. Като цяло наклонът му е съвсем поносим, на места даже приятен, но не липсват и стръмни участъци, при това не съвсем кратки. От с.Заселе през с.Зимевица до с.Заноге се кара нагоре-надолу по асфалтирани пътища през обширни планински поляни, покрай села и паланки… След това започва спускането. В началото е по черен път, ама от най-хубавите! Такъв, дето през 20-30 метра има по някое камъче да подскокне човек, или пък някой чакълест завой да се подлизне… кеф голям! По него за нула време се стига до една отдалечена махала, от която започва пътеката. Шансът да се изгубите не е малък, но нали трябва да има и такава тръпка от време на време! Шегата настрана, ако внимавате, не би трябвало да имате проблеми. И все пак, ако не ви понасят пущинаците, може да пропуснете този маршрут. След пътеката следват още 4км асфалт по главния път в дефилето, докато се завърнете в Гара Бов.
Снимки: Любомир Ботушаров, Борис Петров
{gallery}trails_routes/route050_pics{/gallery}
