За любителите на хубави и интересни пътеки това е може би най-добрият маршрут в околностите на Севлиево, защото включва цели две такива. Освен това е дълъг, разнообразен и панорамен. Има къде човек да се напъне, има и къде да отпочине. Перфектен във всяко отношение! Не е случайно, че сред планинските колоездачи в Севлиево той е абсолютна класика!
Началото на маршрута е дълбоко в полите на Стара планина от северната ѝ страна, в м. Лъгът, където е разположено Държавното ловно стопанство „Росица“. То представлява огромна заградена площ за развъждане на дивеч и първата част от изкачването на практика преминава през тази територия с особен статут и с още по-особено излъчване. Дори и да не видите сърни, елени, мечки или други местни обитатели, които на това място не възприемат човека като най-голяма заплаха и понякога гордо се показват и позират пред погледа на евентуалните посетители, възможно е да се почувствате като в джурасик парк – усещането за присъствие на дива фауна е твърде натрапчиво, въпреки че следите от човешка дейност също са очевидни. Те са под формата на заграждения, хранилки и друга дивечовъдна инфраструктура, а също и пътища – малко на брой, но стабилно направени. Именно по един такъв черен път е първата част от изкачването, която ще ви изведе чак до билото в м. Кръстопътищата, малко над Осеникова поляна. Когато ние карахме по маршрута, пътят тъкмо бе подготвен за полагане на нова настилка от трошен камък – това ще го превърне в същинска „горска магистрала“ и ще го направи подходящ за каране дори и след обилни дъждове. До момента той също е бил достатъчно широк и стабилен, но все пак с почвено-каменна настилка. От билото към хижа „Партизанска песен“ (позната в миналото и като хижа „Янтра“) се продължава с леко и плавно изкачване по много стар асфалтов път, който на места вече е черен. Хижата предлага добра кухня и чудесна възможност за почивка преди последната част от карането – по билото към хижа „Мазалат“. Тази част от маршрута редува горски и открити участъци, като в началото се изкачваме по стръмен черен път към м. Корита, а оттам по чудесна горска пътека с редуващи се изкачвания и спускания излизаме в близост до хижа „Мазалат“ и довършваме изкачването до нея по черен път. Тази хижа също е чудесно място за почивка и настройка за спускането обратно към Лъгът. Това спускане е разделено на две отчетливи части. Първата е по пътека с име „Джаксъна“ – тя е стръмна, но не прекалено трудна, с доста къси завойчета, които правят карането изключително забавно, но и малко по-трудно в някои моменти. Във всеки случай тази пътека е най-доброто, което ще намерите по този склон! Кръстена е на човека, който я е прокарал навремето – преди 20-30 години или дори повече. За съжаление точно в началото ѝ батериите на GPS-а свършиха, без да забележа, така че конкретно GPS следата за тази пътека е „рисувана“ по картата BG Mountans, но няма как да я объркате, има и зелена туристическа маркировка. В края ѝ са изградени едни напълно излишни стъпала, които доста пречат при преминаване с велосипед, но тези 200 м, в които евентуално може да поносите байка, не могат да заличат удоволствието от останалата част. Пътеката се включва в широкия черен път от хижа „Мазалат“ към м. Лъгът, който е достатъчно стръмен, за да е интересен за каране, въпреки трошено-каменната си настилка (от гл.т. на автомобилите пътят не е в много добро състояние, но точно това го прави по-хубав за планинските колоездачи).
Предполагам, че това кратко описание, както и снимките по-долу, ще ви убеди напълно, че си струва да пробвате този маршрут. За повечето хора той ще е целодневен, особено като се имат предвид и двете хижи с изкушаващи предложения за хапване и пийване. Подходящите сезони за каране са от края на пролетта (когато се стопи снегът по билото на Стара планина), до средата на есента, включително и през горещите летни дни. В най-топлите периоди обаче е хубаво а започнете карането по-рано сутринта, защото изкачването през ДЛС „Росица“, макар и доста плавно, е предимно на открито. След него вече има достатъчно сянка.
До м. Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода; като цяло по маршрута на ключови места има водоизточници, така че няма да останете жадни.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: м. Лъгът над с. Валевци, община Севлиево; https://goo.gl/maps/3kD2xGt2XmWoh4R99
Дължина: 31.8 км
Изкачване: 1080 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T3, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=6.5)
Продължителност: 3-8 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л; по маршрута има няколко чешми, включително и при двете хижи
Храна: в хижа „Партизанска песен“ и хижа „Мазалат“ се предлага храна
Терен:
– асфалт – 9.7 км
– черни пътища – 15.6 км
– пътеки – 6.5 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
01 (0.0 км) – заставайки на главното кръстовище/плац в м. Лъгът, в източна посока тръгва асфалтов път, който минава през портата на ДЛС „Росица“. Преминаването за колоездачи и туристи е позволено, т.е. може сами да си отворите портата, но се уверете, че сте я затворили добре зад себе си. Асфалтовият път се движи в долината на р. Зелениковец, а от двете му страни се издигат тучни зелени ливади. В т.02 и 03 има асфалтови отбивки (вляво), които пропускаме. Асфалтът свършва при т.04 (3.7 км), където има чешма. От нея продължаваме нагоре по черен път, като след 200 м в т.05 той се разделя и започваме малко по-стръмно изкачване наляво. Оттук до билото пътят се изкачва плавно с множество серпентини и умерен наклон. В т.06 (6.7 км) пропускаме черен път вляво, а в т.07 (6.9 км) надясно има друг широк и валиран черен път, но ние продължаваме наляво и след малко излизаме на билото в м. Кръстопътищата (т.08, 8.5 км).
Тук кръстовището е Т-образно и продължаваме по пътя надясно с лек наклон нагоре. След малко ще установите, че това всъщност е стар асфалтов път – водел е до партизанския паметник в м. Осеникова поляна, която е наблизо. По него в южна посока, подсичайки билото и изкачвайки се с много лек наклон, ще достигнем в т.11 (14.5 км) до хижа „Партизанска песен“. Преди нея има няколко второстепенни отбивки (по-съществените са в т.09 и т.10), но ние следваме само стария асфалтов път.
След почивка и/или угощение в хижата, поемаме по червената туристическа маркировка към хижа „Мазалат“. В началото пътят върви през хладна и сенчеста гора, но с много ръкави и разклонения – ту е път, ту е широка пътека. Общо взето следвайте най-ясното и чисто трасе, а когато я виждате, и туристическата маркировка. Като цяло дръжте десните или средните пътища. В един момент отделните ръкави се събират в един каменист черен път и наклонът рязко се увеличава – тук може да се наложи да бутате на някои места. В т.13 (16.9 км) пропускаме черен път вляво, продължаваме леко нагоре, подсичайки склона, и скоро достигаме м. Корита в подножието на едноименния връх. Пропуснете първата пътека, която започва да се изкачва диагонално по склона, за да може в т.14 (18.0 км) да поемете надясно и стръмно нагоре покрай чешмата, която е с хубава вода. Очаква ви кратко, но доста стръмно избутване, след което пътеката се заравнява и започва да мени наклона си – има участъци и нагоре, и надолу. Кара се почти навсякъде, при това теренът е изключително приятен – тясна, на места средно широка горска пътека през букова гора, сравнително гладка, но не съвсем – намира се тук там по някой камък или корен, който да ви държи нащрек. Пътеката е само една и няма къде да се объркате, има и туристическа маркировка с червен цвят.
В т.15 (22.0 км) пътеката се включва в черен път, идващ отдясно – това е пътят за хижа „Мазалат“. Продължаваме с последно изкачване по него, радвайки се на чудесни панорами във всички посоки. В т.16 (22.5 км) обърнете внимание на тясната и слабо забележима пътека в тревата, която се отделя надясно. След малко ще трябва да поемем по нея, така че е добре още отсега да я „набележите“. В т.17 (23.3 км) достигаме хижа „Мазалат“ и в зависимост от наличното време до края на деня и метеорологичните условия, може да се отдадем и на по-дълга почивка, преди дългото спускане, с което ще завършим.
Първите 800 м от спускането са обратно по черния път до т.16, където се отклоняваме по затревената пътека и изкачваме едно съвсем леко хълмче. Точно на върха му пътеката завива наляво (север) и започва стръмно да се спуска по склона. Почти веднага навлизаме в гората и там пътеката започва да прави много завои – има и по-леки, но има и доста остри, които в комбинация с големия наклон, изискват умения и малко смелост. На места може да ви изглежда, че се губи сред растителността, но ако намалите или спрете за момент, лесно ще видите накъде продължава. Последните 150-200 м са неприятни, защото са изградени едни не особено стабилни и равни стъпала – по-голямата част от тях могат да се минат с велосипеда (даже са интересно предизвикателство!), но нямат нищо общо с удоволствието преди тях. След стъпалата се преминава по мост над р. Росица и с кратко подсичане покрай нея се включваме в черния път от хижа „Мазалат“ към м. Лъгът – т.18 (26.6 км). Надолу караме само по основния път, който е широк и достатъчно стръмен, за да предложи скорост и адреналин. Има няколко отбивки вдясно (в т.19 и т.20 са по-важните), които пропускаме, но като цяло няма къде да се объркате – пътят е сравнително прав и следва долината на р. Росица. В т.21 се включваме в равен черен път, идващ отляво покрай р. Багарещица и надясно след 200 м завършваме карането в м. Лъгът.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
