„Кантонерската пътека“ от Стара Кресна

*Текст: Любомир Ботушаров; снимки: Любомир Ботушаров, Димитър Щуров, Радол Цолов и др.*

Рядко пиша цяла статия само за една пътека, но за „Кантонерската“ има какво да се каже и е добре да го прочетете цялото, преди да тръгнете по нея.

На първо място, тази пътека има дълга история. Тя свързва с. Стара Кресна с някогашната гара със същото име в Кресненското дефиле. Очевидно сегашната пътека някога е била коларски път, по който хората от селото са се придвижвали до гарата и обратно. За това говори и наклонът ѝ, който на повечето места не е никак голям.

Това, че не е стръмна, на пръв поглед я прави лесна и по-малко плашеща за хора с не толкова развити умения в спускането. Тази „лекота“ обаче е измамна, защото някогашното трасе на пътя през годините е било обилно „посипвано“ с камъни, които са пръснати безразборно по него и оформят някои доста интересни и трудни линии. Отделно, че и дръвчета са пуснали корените си, с което са намалили значително някогашната широчина.

В момента пътеката е много странна именно с разнообразния си и естествено оформен характер – не е трудна, но все пак има места, където доста хора ще трябва да слязат и да пребутат някой и друг метър. На места е тясна и човек се провира между дръвчета и камъни, а в други секции е бърза, почти скоростна. Не липсват и хубави панорами към Кресненското дефиле, подходящи както за съзерцание, така и за позиране.

Най-интересното обаче започва тогава, когато пътеката свърши. Както стана ясно, краят ѝ е на самата жп линия в Кресненското дефиле, при някогашната гара „Стара Кресна“. Оттам се тръгва по пътека покрай релсовия път в северна посока – по нея се достига жп кантон, след който има сравнително къс тунел, през който трябва да се премине. Звучи страшничко и не мога да кажа, че не е! По принцип от дясната страна на тунела има малък тротоар, около 50-60 см. Има и няколко ниши, където човек би могъл да се „прибере“. Но най-сигурно е да попитате служителя в кантона за разписанието на влаковете – по принцип би трябвало да го знае и ако се очаква скорошно преминаване на такъв, трябва да се изчака. Въпреки всичко това преценете добре риска и дали бихте го поели! Защото единственият друг път е обратно по пътеката (в другата посока по жп линията тунелите са доста повече и съвсем не става!).

След преминаването през тунела ви очаква още едно изпитание – пресичане по въжен мост над р. Струма. Мнозина успяват да го направят дори с велосипед, но на мен лично ми се разтрепераха „мартинките“ още при опита да потегля и като цяло преминаването по моста ми се стори по-трудно, отколкото през тунела.

Бях чувал за тази пътека още преди години, но именно разказите за тунела ме спираха да я пробвам тогава. Впоследствие тя стана непроходима заради паднали дървета. През месец февруари 2023 г. една сериозна група ентусиасти в партньорство с хората от комплекс „Дебели даб“ старателно я почистиха от нападали дървета и ѝ върнаха проходимостта, така че в момента тя се явява една от най-дългите пътеки в района.

Имайте предвид и още нещо важно! Видно е, че пътеката започва от Стара кресна и завършва на международния път Е79. Въпросът е как се стига от края ѝ до началото? Вариантът на самоход е много опасен в отсечката от въжения мост до отбивката към Стара Кресна и Ощава. Колчетата, които бяха монтирани между двете пътни ленти, вършат чудесна работа за намаляване на ПТП-та и жертвите от тях, но на практика ограничават широчината на платното и на мен лично в момента придвижване с велосипед през Кресненското дефиле ми изглежда твърде екстремно като преживяване. Общо взето имате два варианта – по-трудният е да си направите сами схема с няколко автомобила, така че преди или след карането по пътеката да не се придвижвате по натовареното шосе. По-лесният вариант е да се обадите на Веско от „Дебели даб“ на тел. 0888 505 991 и да се уговорите с него срещу заплащане да ви съдейства с транспорт. Ние направихме точно така – качихме се с всички коли горе, разтоварихме се и седнахме да обядваме. През това време шофьорите свалиха колите до края на пътеката, а Веско ги върна оттам до Стара Кресна. Цялата „галимация“ отнема около час.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: с. Стара Кресна, еко селище „Дебели даб“: https://goo.gl/maps/pjHrkX3NffQf55hU7
Дължина: 5.7 км
Изкачване: 35 м
Спускане: 455 м
Техническа трудност: средна (R2, Т3)
Физическо натоварване: ниско
Вода: 0.5 л
Храна: не е необходима
Продължителност: до половин час (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Терен: основно пътеки

GPS следа можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

От „Дебели даб“ (т.01), за да не губим височина, е най-добре да прекосим направо през ливадата на север, докато се включим в черен път наляво и нагоре (т.02). По него се изкачваме до билото на рида (т.03), където са наредени и няколко ветрогенератора. Започваме да се спускаме по занемарен черен път от другата страна, но след 100 м в т.04 трябва да го изоставим и да се спуснем леко вдясно по поляната. Тук на практика няма пътека, има множество възможни линии. Някъде около т.05 влизаме в пътеката и поемаме надясно (север), подсичайки склона с лек наклон. Тук вече пътеката е ясна и надолу няма как да я сбъркате. В т.06 според картата се отбива друга пътека вляво, но не помня да съм видял такава – във всеки случай почистената продължава направо. В т.07 отляво се включва друга стара пътека. В т.08 излизаме на жп линията при гара „Стара Кресна“. Поемаме надясно (север) по пътеката покрай линията; след малко преминаваме по малък мост и след него пресичаме линията и се движим от другата ѝ страна. В т.09 е тунелът; точно преди него е кантонът, където може да се осведомите за преминаващите влакове. Малко след тунела се оглеждайте вляво за въжения мост над реката (т.10) – преминаваме по него и излизаме на международния път Е79 в т.11.