Горна Брезница

Югозападните райони на родината ни отдавна са известни със своя топъл пролетен климат (важи и за есента, че дори и за зимата), песъчливи, бързосъхнещи почви и склонове, обрасли с рядка и ниска растителност, напичани по цял ден от слънцето. Затова не е учудващо, че все повече хора обръщат погледа си натам рано през годината и го задържат чак до края й, търсейки нови места за каране, особено в по-хладните месеци. Всъщност, тези райони (освен високите части на Беласица и Славянка) като цяло не бих ги препоръчал за периода юни-август, тъй като лесно можете да се превърнете в подобие на сушен плод под палещите лъчи на слънцето. Сега обаче е пролет и докато на много места все още е кално, че дори и заснежено, в Кресненското дефиле още преди месец се караше преспокойно. Ако ви се пътешества из този район, в МТБ-БГ вече има няколко статии и маршрути – сега добавяме още един.


Село Горна Брезница се намира над гр. Кресна, откъм границата с Република Македония. Когато идвате откъм София, още в началото на Кресна има отбивка надясно към Горна Брезница. Като цяло с автомобил от столицата се стига за около два часа – вероятно има и други начини за транспортиране (влак, автобус), но едва ли са удобна алтернатива и със сигурност са по-бавна.

Важно е още тук да спомена, че склоновете над Горна Брезница са граничен район. Маршрутът, описан тук, минава на около 200-300 м под държавната граница, а допълнителният вариант минава покрай самата бразда. Това означава, че по принцип трябва предварително да съобщите за намерението си да карате по тези места – в противен случай можете да си навлечете неприятности. В тази връзка е полезно да знаете, че сградата на граничната полиция в Кресна се намира точно при излизането от града по пътя към Горна Брезница. Най-добре е да спрете в Кресна, да попитате къде е и да съобщите за желанието си да се разходите по горите – така няма опасност да се превърнете в нарушители.

След като сте свършили тази работа, пристигате в с. Горна Брезница. За мен то е интересно и с това, че има цели три площада. Можете да ги видите и на Google Earth, като началната точка на маршрута е третият, най-високо разположен и най-широк мегдан. Отбелязан е на долната снимка:

Маршрутът, който се опитах да нацеля, е откритие на клуб С.К.А., но както знаете, неведоми са пътищата горски, така че в крайна сметка май се получи нещо по-различно от тяхното. Всъщност районът дотолкова изобилства от черни пътища и пътеки, че настоявам да приемете настоящото описание само като първи опит, който със сигурност ще бъде доразвит с последващи, може би по-кратки GPS следи. Не че този маршрут е много дълъг – уж само 27 км, но в никакъв случай не е лек. Изкачването е сериозно, тъй като впоследствие се оказа, че сме улучили един от по-преките и стръмни черни пътища, а и денивелацията като цяло не е малка. Спускането е разнообразно, в горната част е по хубави, бързи черни пътища, а в долната по технична пътека, която на повечето места представлява дълбок улей и на всичкото отгоре дъното му е изключително грапаво от копитата на конете, които явно биват изкарвани на паша по тази пътека. Карането по нея е бавно и трудно, спирачките се държат натиснати през повечето време, балансът е изключително важен. Заради това основната следа определено не е подходяща за начинаещи колоездачи от гл.т. на технически умения, а като физическа подготовка е необходимо средно ниво, който и вариант да изберете.

Като казах варианти, ще видите, че в GPS файла има и две допълнителни следи – DIRTROAD 01 и 02. Те са „рисувани“ чрез Google Earth и са добавени като опции, ако желаете да промените малко маршрута. Първата следа е тази, по която се очакваше да минем и ние, само че явно не уцелихме правилния път. В бележките ще намерите указания в съответната точка. Ако изберете тази допълнителна следа, тя ще ви отведе до самата граница, което е свързано със стотина метра допълнителна височина. Наблягам на това, че не съм карал по нея, така че проучването й е изцяло на ваш собствен риск. Аз лично дори съм доволен, че открихме по-ниския черен път, тъй като ако не се обадите предварително на гранична полиция, той е по-безопасният вариант. Втората допълнителна следа представлява хубав черен път до селото, който ще ви спести бавната технична пътека. Ако сте в добра физическа форма, но ви липсва увереност при спусканията по пътеки, изберете този вариант и ще останете доволни.

Като цяло, силно е препоръчително да имате GPS за навигацията по този маршрут, тъй като не липсват места, където можете да се объркате.

Карането е за цял ден, особено като се включи и пътят с автомобил до Горна Брезница и обратно. Иначе самият маршрут отнема около 4 часа с бързо темпо, около 5-6 с по-бавно, но без големи почивки, а при определени обстоятелства вероятно може да ви отнеме и повече. Поради всичко това е добре да се запасите с повечко храна и вода, особено второто, тъй като по пътя има само една чешма, и то трудно достъпна.

Освен другите достойнства на маршрута, ще се нагледате и на величествената осанка на Пирин, която се извисява от другата страна на дефилето. Все пак при спускането не се заглеждайте прекалено дълго. 😉


Изходна точка: с. Горна Брезница, най-горния (трети) площад
Дължина: 27,0 км
Денивелация (изкачване): 1150 м
Продължителност: 5-6 ч (с почивки и средно темпо).
Вода: 3 л
Храна: за целодневен излет
Терен:
– асфалт – 1,0 км
– черни пътища – 24,0 км
– пътеки – 2,0 км
GPS следа във формат gpx

Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд
Натиснете върху картата и профила, за да ги отворите в по-голям размер.


Описание на маршрута:

01 (0.00 км) – Застанете с гръб към беседката и чешмата и към улицата, по която сте дошли до площада. Тръгнете нагоре по главната улица.

02 (0.45 км) – Вдясно има приятен кът за пикник с беседка и барбекю. При него ще видите и табела, указваща, че наляво е пътят за манастира. Именно по него трябва да поемете. Представлява улица/черен път, в края му има Т-образно кръстовище където сте надясно. Излизате от селото покрай градините на хората и започвате рязко да набирате височина по стръмни серпентини, като на места има и остатъци от асфалт.

03 (1.8 км) – Достигате китния манастир, разположен на слънчева поляна вляво от вас. Към него има път вляво, който трябва да пропуснете. Продължете нагоре – пътят вече е само черен и все така стръмен. На места е затревен и не си личи много, но трудно ще го изгубите съвсем.

04 (2.5 км) – Тази точка е много важна. Тук има занемарен черен път наляво, по който трябва да поемете. (Ако продължите направо, пътят скоро ще свърши в една ливада.) Изкачването на места става още по-стръмно, може да се наложи да бутате.

05 (3.2 км) – Излизате на хубав, голям черен път. Продължете по него наляво. Наклонът като цяло е по-плавен, макар че на някои места ще ви постави на изпитание.В някои участъци пътят се разклонява, после отново се събира. Следвайте най-утъпкания и ясен път. По едно време ще видите над вас и антена – тя също може да ви служи за ориентир, тъй като пътят излиза близо до нея.

06 (7.5 – 7.6 км) – Стигате до малко връхче с антената и няколко постройки около него. Вляво от вас има една голяма, но недостроена сграда и една малка, оградена с бодлива тел къщурка на горското стопанство (разсадник). Вашият път се съединява с един друг, който идва от съседната долина. При разсадника отново се разделя на две, като вие трябва да поемете по десния, който продължава да се катери нагоре по билото. Отново ще срещнете места, където пътят се раздвоява и после се събира – следвайте по-полегатите и обиколни „ръкави“.

07 (9.6 км) – Това е точката, в която ние се объркахме (всъщност за добро). Тук склонът е равен и открит, над вас се извисява основното гористо било, а пътят, по който се движите, се разделя общо на 4 отделни ръкава. Ние избрахме двата леви, които скоро се събират в един, така че трябва да продължите по тях. (Ако искате да стигнете до главното било и държавната граница, трябва да поемете по някой от десните пътища, следвайки допълнителната следа.) Пътят, по който продължава основният маршрут, влиза в гората и започва да се движи по хоризонтала и от време на време леко нагоре. Като цяло е широк и се ползва от камиони и джипове, но е малко усоен и на места ще се натъкнете и на кал (за щастие не е лепкава). След пресичането на един поток обаче пътят започва да набира височина, редейки серпентини по склона, и става доста стръмен. На места може да се наложи и да бутате.

08 (14.2 км) – Пътят се раздвоява, след това отново се събира, но за да сте сигурни, поемете по лявата, по-стръмна част.

09 (14.5 км) – На финалната права сте. Пътят отново се раздвоява – лявата част продължава хоризонтално, подсичайки склона. Вие продължете направо (дясната част), изкачвайки се още малко до един билен ръб.

10 (15.0 км) – Излизате от гората при един десен завой на пътя. Наляво се вижда билен ръб, който се спуска надолу към Горна Брезница и Кресна. Надясно пътят води към държавната граница и основното било на планината. Време е за спускане. Ако носите допълнителна защитна екипировка, тук е мястото да я сложите. От завоя наляво и надолу покрай гората тръгва пътека, която някога е била черен път, но вече е изоставена. Тръгнете по нея. Не след дълго тя просто ще свърши при една поляна. Не се стряскайте, вляво от вас има черен път в гората, а вдясно е ръбът на билото. Най-добре е обаче просто да продължите направо и би трябвало след 20-30 м отново да намерите занемарената пътека след рехава група дървета.

11 (15.6 км) – Почти веднага след това за момент излизате от горския пояс и ще видите вляво от вас черен път – същият, който се отклони при точка 09. Най-добре е да стъпите на него и да продължите надолу.

12 (15.9 км) – При един десен завой наляво се отклонява друг черен път, пропуснете го. Продължавате да се спускате, като пътят прави серпентини тук-там и като цяло върви вляво от билния ръб, по който започна спускането.

13 (18.4 км) – Тук пътят отново е завил в посока към съседното ребро и точно на това място прави завой наляво на 180°, а направо продължава друг, който ще ви изведе отново до открития билен ръб. Продължете натам (юг),  пресичате дерето на малък поток и следва кратко изкачване.

14 (18.9 км) – Отново сте на открития склон, на кръстопът. Отдясно се спуска черен път, направо продължава друг. Вие трябва да поемете наляво и надолу, пак по черен път. Карайте по-бавно, за да не пропуснете следващата точка.

15 (19.3 км) – Пътят се разклонява. Внимавайте! Ако карате бързо и пропуснете този разклон, не зная къде точно ще отидете. На това място трябва да поемете по пътя наляво, а не по този, който продължава направо. Оттук нататък спускането е доста по-безгрижно – има само един главен черен път – ако видите някакви разклонения, пропускайте ги.

16 (21.4 км) – Тук разклонът е доста по-ясен, защото и двата пътя са широки и ясни. Всъщност става дума за Т-образно кръстовище, на което вие трябва да продължите по пътя наляво. Продължавате да се спускате по хубав, добре утъпкан друм – ако видите разклонения, пропускайте ги. На едно място вляво от вас ще видите някакви бунгала, след тях влизате в гора. При излизането от нея отново ще се озовете на заравнена ливада с някакво бунгало/фургон в нея. Вече сте близо до мястото, където се отклонява пътеката, така че намалете скоростта.

17 (24.4 км) – Намирате се в по-равен участък от пътя, вляво от вас има ливада и точно в началото й, по границата с някакви храсталаци, тръгва пътека наляво. Оставете черния път и поемете по нея. След 30-40 м пътеката се влива в друга, става по-широка и продължава още по-наляво. (Ако смятате, че спукането по бавна технична пътека, представляваща на много места дълбок улей, няма да ви хареса, можете да продължите по черния път, следвайки допълнителната следа DIRTROAD02). По пътеката също може да се натъкнете на разклонения, но основният улей е достатъчно ясен, така че трудно ще излезете от него. 🙂

18 (25.7 км) – Пътеката се съединява с друга подобна, идваща отдясно. Продължете наляво и надолу. След още няколко трудни серпентини наклонът рязко намалява, пътеката се разширява и след малко вече се движите по черен път, представляващ една от улиците на селото. Карайте само направо, докато не излезете на главната улица, близо до самия вход на селото (откъм Кресна). Оттук би трябвало лесно да се ориентирате – първо наляво, след това при първия площад вдясно по моста над реката, през втория площад и до третия, където би трябвало да ви чака автомобилът.


Ето и няколко снимки (автори: Любомир Ботушаров и Уоутър Клепе), онагледяващи карането по маршрута (за съжаление са само от черните пътища, тъй като по пътеката нямахме време да спираме за снимане):

{gallery}trails_GPStrack/gpstrack0018_pics{/gallery}

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>