Представям ви един високопланински маршрут в Рила, който по думите на Тодор Зъбов, който ми изпрати GPS следата, има всички предпоставки да се конкурира дори с класики като Ташмандра! Ще се опитам да ви преразкажа защо в следващите редове…
Първо да уточня, че наистина става дума за преразказ. Макар че вр. Голям Полич се намира точно над вилата ни, т.е. още от ранно детство съм имал пряка видимост към него, така и не съм намерил време да го изкача – нито пеша, нито с колело. След всичко, което Тодор ми разказа, ще трябва да потърся бързо начин да попълня този пропуск. 🙂 Самият Тодор сподели, че не си пада особено по писането на текстове, затова му беше по-лесно да се чуем по телефона и да ми обясни набързо най-важните неща около това каране. И ето ме тук, пиша за „чужди“ велоприключения в една част на Рила, която ми е много близка, но по ирония на съдбата е останала и достатъчно далеч от скитанията ми. Като казах „чужди“, не мога да не споделя и това, че разказът на Тодор ме върна години назад към моите ранни приключения из Рила, когато покорявахме непосещавани от нас върхове, спускахме се от тях без път и пътека и смело експериментирахме с придвижването на две гуми между две произволни точки. 🙂 Тези спомени бяха породени от това, че на места Тодор и спътниците му са се отклонявали от туристическите пътеки, карали са директно по склона и изобщо… било е наистина диво и красиво! В този ред на мисли, не е задължително да повтаряте точно тяхната следа – ако предпочитате, следвайте пътеките. Просто на някои места те са решили, че е по-лесно и смислено да се придвижват извън тях, на за вас може и да не е.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Началната точка на GPS следата е от Винтчето над яз. Калин. Маркерът нарочно е „забоден“ точно там, защото това осигурява различни варианти за достигане до началото на маршрута. Никой от тях не е лек, освен може би изкачване догоре с МПС по бетоновия път от Пастра, но ако наостряте слух при дочуването на думата „транспорт“, имайте предвид няколко важни неща: пътят от Пастра до вр. Калин е доста стръмен, с остри серпентини по почти отвесен склон и не е за шофьори със слаби сърца, особено при спускането надолу; макар настилката да е здрава, тя съвсем не е равна и пътят е подходящ само за високи автомобили – не една и две леки коли са се връщали отгоре с разбит картер, включително и една моя; официално пътят би трябвало да е затворен от средата нагоре, макар че с повечко късмет може и да ви пропуснат към високата част – във всички случаи обаче не става дума за някакъв обществен път със свободен достъп, така че не разчитайте на такъв.
Друг вариант за изкачване до Калин би бил на самоход по същия този път. В рамките на състезанието Ride Or Run някои го качваха и за под 2 часа, но аз си спомням моите първи мъки по него, които траяха около 5-6 часа с тежка раница (за двудневен преход), с много бутане и потене. Истината би трябвало да е някъде по средата между тези две стойности, т.е. с по-бавно темпо, но без много размотаване, качването вероятно отнема около 4 часа, което ще ви остави и достатъчно време за карането до Дупница. Трябва обаче да си подсигурите и някакъв превоз за шофьорите от Дупница до Пастра.
Третият вариант е да тръгнете от хижа „Рилски езера“ (дотам качване с лифта), да се изкачите до Раздела, да се спуснете до хижа „Иван Вазов“ и да се изкачите до Винтчето. Честно казано, макар и по-интересен като терен, този вариант не ми се струва по-лесен от качването по пътя от Пастра – даже може би е по-труден. При него трябва да отчетете и вероятността за среща и пререкания с парковата охрана в района на Рилските езера – в последните години там се следи за забраната за каране на велосипедите, макар че ако обясните, че просто искате да си изнесете на гръб байка до Раздела и да поемете в съвсем различна посока, вероятно ще ви оставят да го направите.
Та така, приемаме, че сте стигнали по един или друг начин до Винтчето – една малка постройка на скалите над ез. Карагьол, близо до върховете Малък и Голям Калин. От тази начална точка Тодор и спътниците му са поели по маркираната туристическа пътека към вр. Голям Полич (на запад). Пътеката всъщност не се качва до самия връх, а го подсича. Компанията обаче нещо не е харесала пътеката в тази част и в т. 02 е „драснала“ направо по склона надолу – трева и големи рилски камъни са съставлявали основния терен по този склон, карането е било забавно и безпроблемно, дори и за хората с твърдаци. Впоследствие обаче, от т.03, нашите герои е трябвало и да побутат стръмно нагоре, за да се върнат към ръба на билото. В т.04 се пресича маркирана в зелено туристическа пътека и се продължава стръмно надолу по склона – тук се е карало предимно през хвойни, но без никакви проблеми, даже е било приятно меко. Някъде около т.05 групата отново се е включила в туристическата пътека с жълта маркировка и в следващите няколко километра са карали като на филм – пътеката е дълга, подсичаща склона и се вие напред, докъдето погледът ти стига; поне така ми я описа Тодор. Ясна е, почвена, без много камъни и трудни места, и явно се ползва по-редовно от очакваното за този район, включително и от моторджии. В т.06 маршрутът се отделя от пътеката с жълта маркировка по друга, немаркирана, която минава през м. Беш бунар. Тук вече пътеката започва и по-стръмно да се спуска, превръща се в улей, който на места е дълбок 2-3 метра (!), но въпреки това е с достатъчно гладко дъно, за да се кара нормално. В т.07 жълтата маркировка идва отдясно, а маршрутът продължава вече по черен път, завършвайки чак в Дупница.
Надявам се, че макар да не съм участвал в това каране, успях достатъчно точно да ви предам подробностите за него. Данните от GPS следата са за дължина около 24 км и изкачвания (грубо) към 150 м с над 2200 м спускания. Звучи чудесно, но не забравяйте, че до Витчето също имате или 1800 м изкачване по бетонен път от Пастра (16 км), или над 800 м изкачвания по труден терен от Рилски езера през хижа „Иван Вазов“. Така че карането във всички случаи е изтощително, целодневно и изисква добра физическа и техническа подготовка. Ако се чувствате готови за подобно приключение, подберете хубав ден и успех!
