Варварско ендуро, ден 1

Въпреки че годината още не е преполовила, сигурен съм, че Варварското ендуро ще остане като едно от най-хубавите събития, които са се случвали през 2018 г. Макар и в несъстезателен формат (а може би точно заради това!), то привлече още в началото на сезона десетки хора да пробват техничните пътеки по рида Алабак в западната част на Родопите. Щуркурци, дърти мъди, криви спици, ендуро уориъри и всякакви свободни електрони щъкаха нагоре-надолу между Варвара, хижа „Равно боре“ и вр. Милеви скали в едно мероприятие, организирано от хората зад инициативата „Алабак“ заедно с Щуркур и Omsight, което мен лично ме върна като усещане и настроение към времената, когато планинското колоездене в България бе много по-спонтанно, самоорганизирано и приключенско. Във Варварското ендуро витаеше духът на първите организирани карания, когато водещи бяха ентусиазмът и карането по диви пътеки, а не съревнованието и спускането по изчистени и изваяни до съвършенство трасета. Не ме разбирайте погрешно – нямам за цел за противопоставям тези два свята, защото те имат пресечни точки и на 21-22 април такава беше с. Варвара, където се събраха както редовни участници от ендуро състезанията, така и заклети „храсталясници“, а и всякакви „двойни агенти“.


Всъщност защо да пиша надълго и нашироко, когато можете да се убедите сами от големия албум със снимки в Галерията на МТБ-БГ: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/varvarsko-enduro-2018.

Реклама

За мен, макар и късно, това събитие открехна широко вратата към опознаването на тази част от Родопите. Бях правил преди много години с Байкария 1-2 спускания от вр. Милеви скали, но нищо повече, а в последните 2-3 години само гледах и слушах отстрани как едни или други хора карат над Варвара, но без да ми остане време да се включа. Затова сега бях твърдо решен да не пропусна поканата.

За да оправдае модерната дума „ендуро“ в името си, карането бе структурирано по подобие на ендуро състезанията, т.е. с трансфери (изкачванията), за някои  от които могат да се ползват и МПС, и специални етапи (спусканията). Затова така е оформена и тази GPS следа. Подробности за всяка отсечка ще намерите в описанието по-долу, а всеки с достатъчно опит в навигацията и маршрутирането може да си сглоби и други варианти, особено ако ползва и данните за втория ден, които ще бъдат публикувани като отделна статия.

Вода има във Варвара и при хижа „Равно боре“. По самите пътеки не забелязах водоизточници (но и не съм гледал внимателно, така че може да съм ги пропуснал).

Най-подходящите периоди за каране над Варвара са есента и пролетта. През лятото е твърде горещо. При по-мека зима склоновете често са без сняг, а минералните басейни долу са чудесен завършек. Все пак имайте предвид, че вр. Милеви скали е достатъчно високо, така че през зимните месеци карането по0скоро е ограничено до нивото на хижа „Равно боре“. През пролетта и есента обаче всички пътеки са достъпни.

Началната и крайна точка (логично) е центърът на с. Варвара, по-специално читалището и площада пред него (намира се в горната част на селото, а не долу при главния път за Велинград).


Картата е базирана върху BG Mountains . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.


 


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

Трансфер 1 | 4.9 км | R2
Черен път с умерен наклон в посока хижа „Равно боре“. От читалището по комбинация от черни пътища и пътеки над последните къщи и дворове излизаме на въпросния черен път и поемаме по него него нагоре. Началото е стръмно, после се включваме в още по-главен път и наклонът става умерен. Така достигаме т.02, където се отклонява първата пътека.

Етап 1 | 2.0 км | Т4
Първата пътека се шмугва наляво в храстите и след малко достига приятна поляна със заслон и параклис. Оттам продължава надолу и предлага ударна доза камъни от всякакъв размер и порядък, включително 2-3 много техничи секции със скални улеи, прагове и серпентини. Като цяло теренът е нестабилен, труден и спънат – затова любителите на такъв тип пътеки ще се изкефят максимално, докато други може да се понапрегнат леко. В т.03 излизаме за момент при черния път, по който се качихме, но веднага продължаваме вдясно през гората. В т.04 правим рязък завой наляво и малко след това достигаме най-горните къщи на селото (т.05), откъдето криво-ляво се връщаме към центъра.

Трансфер 2 | с. Варвара – подножието на вр. Милеви скали | 21.1 км |R1
Дълъг асфалтов път (на места в доста лошо състояние), който преодолява сериозна денивелация и се изкачва почти до вр. Милеви скали. От Варвара се придвижваме към съседното село Семчиново – в центъра му (т.06) има табели наляво към Милеви скали. Високо горе в т.07 пътят се разделя – наляво е за едноименната хижа, надясно е към върха (това е нашият път). Краят на трансфера е една удобна за паркиране поляна (т.08) преди самия връх, до който задължително трябва да се изкачите (пеша или с колела, продължава се по асфалта и след 100-200 м при портала се заобикаля един интересен обект отляво и се достига върхът). Най-добрият начин да преодолеете този трансфер е с МПС. Може и на самоход – за мен (с АМ/ендуро велосипед) това би граничело с мазохизъм, но със сигурност има хора, които дори биха се зарадвали.

Етап 2 | Милеви скали -хижа „Равно боре“ | 4.5 км | T4, R2
Комбинация от технична и разнообразна пътека и черни пътища. От поляната се изкачваме по стръмен черен път, който преминава в пътека с променлив наклон (първо кратко спускане, после изкачване, после равно). Подсичайки вр. Фенера, пътеката увеличава наклона и техничността си. В т.09 се включваме в черен път, в т.10 пътят се раздвоява и следваме лявата част, която е по-интересна. В т.11 сме надясно и в т.12 достигаме хижа „Равно боре“, където се полагат хапване и почивка.

Етап 3 | хижа „Равно боре“ – път над Варварските бани | 2.4 км |R2, Т3, Т4
Също интересен и разнообразен етап. От хижата продължаваме по черния път надолу, като в т. 13 изсичаме един завой по пряка пътека надясно. Излизаме отново на пътя и веднага вляво (т.14) търсим началото на хубава горска пътека. Тя започва с 2-3 луди завоя и след това с прав, скоростен участък, по който достигаме т. 15 (заравнена полянка), където пътеката се разделя на две. Поемаме надясно и започва техничната част – първо няколко остри завоя по тясна пътека, след това пресичаме едно дере и пътеката се разширява, но върви покрай едно поточе и на места дори влиза в него, така че има доста шума, мокри камъни и кал. В края (т.16) излизаме на черен път над вилната зона Варварски бани.

Трансфер 3 | Черен път от Варварски бани към хижа „Равно боре“ | 3.6 км | R2
От т.16, където свършва етап 3, продължаваме надясно и нагоре по черния път. Наклонът е умерен или стръмен, на доста места може да се наложи да побутате. Пътят се изкачва с множество серпентини в посока хижа „Равно боре“. Следваме го, докато достигнем познатата ни вече т. 14, където започва пътеката от етап 3. Тук е началото и на етап 4.

Етап 4 | 7.2 км | Т3
В началото до т. 15 този етап съвпада с пътеката от етап 3. При разклона този път продължаваме напред/наляво и след кратко технично спускане пресичаме едно дере и започва дълга подсичаща пътека с променлив наклон – предимно надолу, но има и няколко изкачвания. Пътеката на доста места е тясна, но иначе не е много трудна, нито пък е стръмна. В този дух достигаме до т. 17, където вляво се отклонява друга пътека (включена е в ден 2), а ние продължаваме направо по подсичащата пътека, която увеличава наклона си и влиза в гората под формата на улей. Тук на доста места има разклонения – следваме по-широката и основна пътека, като в т. 18 завиваме остро надясно и скоро излизаме на една поляна (т. 19) над входа на дефилето. Спускаме се по поляната до черен път, минаващ през нея – по него наляво достигаме асфалт (т.20) и по него наляво достигаме читалището в центъра на Варвара.


Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.


Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>