Това е един дълъг и разнообразен веломаршрут в западната част на Деветашкото плато, който прави голяма обиколка по черни пътища и асфалт през селата Брестово, Деветаки, Тепава, Гостиня и Къкрина с отбивка и до най-високата точка на платото – връх Чуката (556 м н.в.). Той е една от основните забележителности по маршрута – намира се в близост до с. Брестово, а преди това, точно над селото, има и една площадка за наблюдение към централното било на Стара планина с указателно табло за имената на върховете, извисяващи се пред погледа ви. Макар Чуката да не е като високопланинските върхове, 360-градусовата панорама от него определено си заслужава отклонението. В някои от другите села, през които се минава, също има какво да се види – центърът на с. Деветаки е приятен и доста украсен, има и страхотна градинка за почивка, точно в средата на маршрута. В Къкрина пък може да разгледате Къкринското ханче, свързано със залавянето на Васил Левски.
В този ред на мисли, село Брестово е само една от възможните начални точки за каране. За нас тя просто бе най-удобна, но доколкото става дума за кръгов маршрут, може да го започнете и от всяко друго населено място, през което минава, като най-логичните алтернативи са Деветаки или Къкрина. Имайте предвид обаче, че тогава подробното описание вече няма да ви върши същата работа и ще трябва да разчитате само на GPS следата, като внимавате да не объркате посоката на движение, която си личи достатъчно още от заглавието.
Както казах, маршрутът е сравнително разнообразен, макар че не включва пътеки – само черни пътища и асфалт. Някои от тях обаче са по-хубави, други пък са по-диви и леко обрасли тук-там, но все пак при проучването и описването бяха напълно проходими. Техническата трудност не е висока – даже и средната степен по принцип е повече от реалната, но в различните сезони на места може да се образуват коловози, а при толкова дълъг маршрут няма гаранция, че всички пътища ще са винаги в добро състояние.
Физическото натоварване също е средно, защото кято цяло сумарното изкачване и наклоните не са твърде големи, все пак карането е по плато. Изкачванията и спусканията се редуват постоянно, така че се получава едно типично и дълго крос-кънтри каране, което със сигурност изисква добра физическа подготовка, но все пак е по-леко от много други маршрути с подобна дължина.
Имайте предвид обаче, че на много места се кара по открити склонове, така че през лятото може да стане доста горещо и трудно. Затова най-подходящите сезони за този маршрут са пролетта и есента, но пък тогава трябва да внимавате дали е валяло, защото след повечко дъжд може да се натъкнете на доста кал, и то от лепкавата.
Този маршрут е проучен и описан със съдействието на Сдружение „Деветашко плато“. В техния уебсайт може да намерите идеи за настаняване и повече информация за района: https://www.devetakiplateau.org/.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: центъра на с. Брестово; местоположение: https://maps.app.goo.gl/cCev7aJ5vQxyhBoj8
Дължина: 45.5 км
Изкачване: 840 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 4-8 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л; в повечето села има магазини и/или чешми, но не навсякъде работят постоянно.
Храна: за цял ден; в повечето села има магазини, но не навсякъде работят постоянно.
Терен:
– асфалт – 15.5 км
– черни пътища – 30 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
На широкия площад в центъра на с. Брестово (т.01) следвайте пътните табели за с. Деветаки и тръгнете по улицата в североизточна посока и след 50 м вляво (т.02). Напускаме селото с изкачване по асфалтовия път до т.03 (0.6 км), където наляво има черен път – отбийте се по него до близката площадка за наблюдение към старопланинското било (т.04), на която има маси с пейки и едно информационно табло, показващо имената на върховете, които се виждат в далечината.
Върнете се обратно на шосето и продължете на север към Деветаки. Започва спускане, но карайте бавно, за да не изпуснете следващата подобна отбивка, която е само след 400 м в т.05. Там надясно по близкия хълм тръгва хубав чакълест черен път – изкачете се по него на хребета и след няколкостотин метра в т.06 е вр. Чуката – най-високата точка на Деветашкото плато. И тук следва да се върнем по обратния път до шосето, след което продължаваме няколко километра по него в посока север, т.е. към с. Деветаки. След като подминете един микроязовир вдясно от пътя, в т.07 (5.6 км) пропускаме и асфалтовия път към с. Тепава, който е наляво.
Продължаваме още 1 км по шосето и в т.08 го изоставяме, за да тръгнем по черен път надясно. В първите метри има доста разклонения и ръкави (т.09 и т.10) – някои от тях се събират отново, други тръгват в различна посока. Като цяло дръжте най-ясния черен път, предимно наляво, а наклонът е леко нагоре. В т.11 (7.6 км) отново има разклон и отново сме по левия път. Редуват се гори и поляни, наклоните нагоре или надолу са минимални. В т.12 (9.2 км) в гората пътят се разделя на два ръкава, после отново се събират. Ние минахме по десния, който изглеждаше по-добре. Оттук пътят върви за доста дълго в гора, като е проходим, но е и доста див. В т.13 (10.5 км) излизаме от гората и пропускаме друг черен път вдясно. След още 700 м в т.14 и т.15 пропускаме черни пътища вляво и вдясно и караме направо (север) покрай една нива (отдясно остават едни стари каменни постройки). Оттук нататък към с. Деветаки маршрутът следва основно черни пътища през и покрай обработваеми земеделски площи. Ако накъде пътят се губи из посевите, ще трябва да нагазите смело, следвайки прецизно GPS следата. В т.16 (13.2 км) достигаме разклон и продължаваме наляво по още по-широк и хубав път. След това в т.17 и т.18 пропускаме други черни пътища надясно и с плавно изкачване покрай няколко карстови въртопа, превърнали се в езера, излизаме в т.19 (16.7 км) отново на шосето към с. Деветаки и продължаваме по него надясно. След малко навлизаме в селото – точно преди първите къщи, в т.20 има отбивка вляво, която е добре да запомните, защото след малко ще продължите по нея. Преди това обаче си струва да се спуснете по главната улица още 500 м до центъра на Деветаки (т.21), който е доста приятно място за почивка.
Както стана ясно, на площада обръщаме посоката, изкачваме се обратно до т.20 и продължаваме по тесен асфалтов път вдясно (юг), който подсича склона и води към една махала и селскостопански имоти около нея. В т.22 (19.5 км) изоставяме асфалта и махалата вдясно и се изкачваме наляво по черен път, който след малко се заравнява и в т.23 достигаме кръстовище, където следваме основния път надясно. Той продължава на юг между нивите, като в т.24 (20.3 км) пропускаме отклонение вдясно и продължаваме направо с леко изкачване. След още 1.5 км в т.25 отново пропускаме черен път надясно и караме на юг по платото. После в т.26 пропускаме път наляво и след пресичането на още една нива достигаме до ръба на платото над долината, в която е с. Тепава. Тук черният път завива надясно и започва да се спуска. Има плитки коловози и е леко обрасъл, така че не се увличайте със скоростта. В т.27 правим остър завой на 180 градуса, в т.28 достигаме първите къщи и завиваме по улицата надясно, като се спускаме до главната улица в покрайнините на селото (т.29) и там отново завиваме наляво в обратна посока, за да се изкачим към центъра на Тепава (т.30, 25.9 км).
Там има градинка с параклис и малко площадче – завиваме надясно по улицата точно преди тях и се спускаме стръмно към близкия дол. В него изоставяме улицата, която завива наляво в т.31, а ние продължаваме надясно по широк черен път, който започва да се изкачва стръмно от другата страна на дола. След 700 м (т.32) достигаме Т-образно кръстовище и продължаваме надясно, все още нагоре, но вече с по-малък наклон. Черният път се движи над една голяма овощна градина (отдясно), а отляво е гора. В т.33 (29.7 км) завиваме наляво покрай гората (отдясно ни остава една нива), а след 200 м в т.34 завиваме надясно по черен път, следващ границата на обработваемия масив. След още 500 м в т.35 отново има разклон и по черния път наляво напускаме нивата, пропускаме още един път надясно в т.36 и се спускаме стръмно надолу през тучни ливади и между нивите към долината на р. Гостинка, в която е сгушено и село Гостиня. Приближавайки селото, в т.37 (32.2 км) има разклон – и двата пътя водят към селото, но ние избрахме десния, защото по него имаше по-малко кал. Достигайки първите къщи, следвайте улиците надолу (в т.38 надясно, после наляво) и в т.39 (32.8 км) излизаме на централния площад, където има и магазин (но не работи целодневно).
Освен магазин, в центъра на Гостиня има и една градинка с паметна плоча, а от двете ѝ страни по една улица. Продължете по улицата, която е откъм магазина (юг) и в т.40 завиваме наляво, а след стотина метра в т.41 преминаваме по пешеходен мост над реката и продължаваме по улицата от другата страна наляво (в южна посока). В т.42 пропускаме друга улица вляво, след което асфалтът преминава в черен път и в т.43 (33.6 км) се разделя на две – следвайте левия път, така че реката да остане вдясно от вас. Оттук започва дълго изкачване към с. Къкрина. Първоначално пътят се движи в гора покрай реката и е много приятен. В т.44 (34.9 км) той се стеснява и минава по края на една ливада, а след това в т.45 минаваме покрай ловджийски заслон вляво, а надясно пропускаме друг черен път. Продължаваме да набираме височина в долината, като в т.46 завиваме по-остро наляво и има кратко, но доста стръмно изкачване, след което надясно пътят отново става по-лек като наклон. В т.47 пътят за момент се разделя на две – лявата част е по-висока и е по-добра. В т.48 отново се събира, като има и разклон, при който сме по десния път, следвайки границата на една нива вдясно от нас. След нея продължаваме пак надясно по основния черен път и след малко навлизаме в с. Къкрина, като в т.49 (39.7 км) има разклон, на който сме по дясната улица. Следваме я все по-навътре в селото, покрай училището и детската градина, излизайки на площада при читалището (т.50), където продължаваме по улицата наляво и в т.51 (40.6 км) излизаме на главната улица точно при Къкринското ханче, което е вдясно.
Ако желаете, разгледайте този важен за историята ни музеен обект. Около него има и пейки, където човек може да почине, наблизо има и магазини с напитки и неща за хапване. След това остава да довършите маршрута по асфалтовия път наляво и след 200 м (т.51) пак наляво, следвайки пътните табели към с. Брестово. Преди него шосето се спуска към поредния дол, след което има леко изкачване и навлизаме в селото, от което започнахме карането.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
