Боженица – Липница – Елов дол – Боженица, вариант 2

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

За момента това е най-дългият веломаршрут, който „сглобих“ в Предбалкана на север от Ботевград. При все това, не бих го нарекъл труден от гледна точка на физическо натоварване, защото сумарното изкачване, което се натрупва, е само 800 м и на практика велопреходът не би затруднил повечето редовно каращи планински колоездачи. Теренът включва доста асфалт, останалото са черни пътища, така че и това допринася за по-лесното „отмятане“ на километри и денивелация.

Както се досещате, това каране може да се разглежда и като комбинация от някои по-кратки веломаршрути, които публикувах от същия район. За хора, които искат наведнъж да обиколят повечко от селата и махалите, настоящият вариант е добър начин да го направят, без да се налага сами да „навързват“ отделните GPS следи.

Логично е и това, че този маршрут има сборните характеристики на останалите:
– черните пътища в по-голямата си част са добри и поддържани, но не липсват отделни участъци, които са леко обрасли или пък изровени и неравни;
– идеалните сезони за каране са пролетта и есента, но трябва да се избягват дните непосредствено след обилни валежи, защото калта става повечко;  
– повечето асфалтови пътища са спокойни за каране, но в една отсечка по пътя към Липница се движат тежки камиони, обслужващи една каменна кариера, покрай която минаваме;
– маршрутът като цяло не е труден за навигация, но поради дължината си и наличието на места по билото, в които растителността избуява напролет, по-добре е да имате и GPS устройство, с което да го следвате.


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: кметството в с. Боженица; https://goo.gl/maps/qdLGSs6VLNXtyUSP8
Дължина: 33.9 км
Изкачване: 800 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 3-6 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-1.5 л, по маршрута има 1-2 чешми, а в с. Липница има магазин.
Храна: за половин ден, в с. Липница има магазин
Терен:
– асфалт – 19.8 км
– черни пътища – 14.1 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ


Реклама

Описание

От центъра на Боженица (т.01) поемаме по главната улица в посока с. Новачене,  Ботевград и София. В края на селото сме наляво (т.02, 0.5 км) и следваме само пътя покрай р. Бебреш, пропускайки отбивката вдясно в т.03. Наклонът на пътя е променлив, но преобладават леките изкачвания.

След 5.2 км (т.04) достигаме разклона за с. Липница и започваме изкачването надясно към него. В тази част от пътя се движат камиони, обслужващи кариерата, така че стойте плътно вдясно на платното и карайте с повишено внимание. След още 1.2 км (т.05) пътят се разделя, като ние продължаваме по този наляво, който се изкачва покрай каменната кариера (в т.06 пропускаме отбивката към нея). На едно място има приятен кът за отдих с хубава панорама към Ботевградската котловина – това е местност Пожарака.

В т.07 (10.2 км) достигаме махала Пешуновци. Има приятен крайпътен навес с пейки и маси, както и чешма встрани от него. Като цяло основното изкачване е дотук. Продължаваме по основния път (наляво) и след 400 м (т.08) пропускаме по един черен път вляво и вдясно и започва шеметно спускане по асфалта към с. Липница, което ни посреща с подредения си и поддържан площад (т.09, 13.1 км), където може да направите следваща почивка. 

От центъра на с.Липница продължаваме по главната улица на север. При първия разклон (т.10, след 60-70 м) сме направо, като започваме да се изкачваме; при следващия разклон (т.11) сме наляво и веднага след това напускаме основния път и продължаваме по тясно и стръмно асфалтово пътче вдясно. Основното изкачване е по него. В т.12 (14.6 км) вдясно има беседка и чешма, а малко след това (т.13) пропускаме асфалтов път вдясно (при отбивката има още една беседка). Пътят се изравнява и достигаме една махала, през която преминаваме само направо, пропускайки други пътища вляво (т.14) и вдясно (т.15).

В т.16 (16.2 км) асфалтовият път слиза надясно и надолу, а ние продължаваме направо по черен път, следващ равното било на рида. В т.17 (17.1 км) достигаме разклон – караме по десния път с кратко изкачване и на следващия разклон (след  200 м, т.18) продължаваме по левия път, който следва билото. В следващите 2-3 км караме само по него с леки изкачвания и спускания, като пропускаме отклонения вляво (т.19) и вдясно (т.20). На повечето места пътят е ясен и хубав, но в един момент минава и през обработваеми площи – там е по-неравен и лош.

В т.21 (20.2 км) следваме основния черен път надясно и започваме спускането. Пътят е широк и ясен, но на доста места може да има локви, коловози и дупки. Ако се кара по-бавно, не са проблем – при по-висока скорост трябва да сте нащрек за изненади. В т.22 (20.8 км) пропускаме черен път вдясно и караме направо. В т.23 (22.5 км) достигаме махала, която се пада вдясно от нас – продължаваме по основния път надолу, който е стръмен, но е чакълиран и добре утъпкан.

В т.24 (23.3 км) излизаме на асфалтов път и поемаме по него надясно в посока Липница, като в т.25 пропускаме отбивката надясно към главната махала на с. Елов дол. В т.26 обаче (25.0 км) е важно да напуснем асфалта по хубав черен път наляво през махала Лисовци. Пътят се спуска към дола, минава над Липнишка река и започва да се изкачва от другата страна, редейки серпентини по склона нагоре. Наклонът е умерен – не е съвсем лек, но не е и прекалено стръмен. Настилката е добра, пътят се поддържа. На някои места се отклоняват по-занемарени черни пътища – например в т.27 (26.1 км), където сме по левия път, и малко след това в т.28, където следваме основния чакълиран път надясно. Скоро след това достигаме къща от махала Славковци и след нея качеството на пътя се влошава, но не прекалено. Постепенно излизаме към билото на рида, наклонът намалява, но коловозите и растителността се увеличават. В т.29 (26.7 км) пропускаме черен път наляво и навлизаме сред широки ливади, където пътят става по-трудно различим.

В т.30 (27.1 км) е най-важното кръстовище по маршрута. Има пътища във всички посоки, като някои от тях са по-ясни, други не съвсем. Тук първо продължаваме направо, пропускайки първите пътища вдясно и вляво, но веднага след това (буквално след  10-20 м) трябва да свием по черен път вляво, който подсича склона в югоизточна посока с лек наклон надолу. Това е частта, в която е най-вероятно да срещнете кал, пясъчни наноси, дупки и коловози, така че карайте с повишено внимание! Следваме само основния път, пропускайки отбивки вдясно в т.31 (27.7 км) и т.32 (28.6 км).

В т.33 (28.8 км) е следващият много важен разклон. Основният път продължава наляво, но по него има много кал и големи коловози. Вдясно от нас са обработваеми площи и направо покрай тях се изкачва леко обрасъл път с два коловоза. Изглежда занемарен, освен това е и стръмен, но си струва да се напънете (или да избутате) следващите 500 м до близкото възвишение, където наклонът се сменя и започва дълго спускане. Караме основно покрай ливади и обработваеми земи, пътят прави плавен завой надясно (юг) и се спуска в околностите на една-две махали, към които има отклонение в т.34 (31.1 км) – пропускаме го. Продължаваме направо, вече по утъпкан и чакълиран път. В т.35 завиваме наляво (пропускайки отбивка вдясно) и след малко (т.03, 32.0 км) излизаме на шосето към Боженица. По него наляво се връщаме към началната точка.



Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.