Маршрути за спускане/фрийрайд на Витоша #1

Тези няколко маршрута са приблизително в еднаква посока. Тръгва се от Алеко и се отива до района на Златните мостове, а оттам има няколко варианта за спускане към Бояна, Княжево или Владая.

Водещият маршрут е №1 – останалите в първата си част съвпадат с него. Според мен това е и най-хубавия маршрут, тъй като е най-лесен и много скоростен. Всички маршрути имат една обща и много технична отсечка от заслона при Голи връх до хижа Бор – там на няколко места колелото трябва да се носи, а в останалите участъци се подскача от камък на камък. Въпреки това на мен тази отсечка също ми харесва, а освен това друг избор няма, т.к. това е най-прекия и лесен път от Алеко до Златните мостове.

Карането при всички маршрути трае от един до два часа, като в това време се включват и всевъзможни почивки за ориентиране, пиене на вода и т.н.

Началото на маршрутите е от Алеко, от станцията на кабинковия лифт. Ако се качвате с автобус №66 ще трябва да се придвижите дотам. Малък проблем възниква ако сте се качили със седалковия лифт „Драгалевци – Голи връх“ – неговата последна станция е на около 1 км от Алеко. Всъщност маршрутът минава точно през нея и затова няма смисъл от нея да се връщате до Алеко и после пак да ходите до нея. Обаче, ако нулирате километражите си при нея, това, което те показват, няма да съответства на километрите в маршрута. От Алеко до станцията на седалковия лифт са точно 1,07км – твърде много, за да ги наваксате чрез едно-две кръгчета. Аз лично бих препоръчал да навъртите 0,07км и след това да тръгнете от мястото, където пътеката от Алеко се съединява с пътя за Черни връх – след това се ръководете от скиците, като изваждате по 1 км от показаното на тях, т.е. ако на скицата са показани 5,72км, вашият велокомпютър би трябвало да показва 4,72км. Разбира се, ако искате можете да се разходите и до Алеко – пътеката е хубава и в двете посоки.

Надявам се, че тези разяснения са достатъчни, затова започвам с водещия маршрут №1


Маршрут №1
Алеко – хижа Бор – хижа Момина скала – кв. Княжево

0,00км – Застанете с гръб към изхода на станцията на кабинковия лифт. Вдясно и надолу е павираният път към София. Вляво е хижа Алеко и пред нея има асфалтирана алея. Точно срещу вас пък има пътека нагоре, която после завива надясно покрай един голям хотел, който в момента се ремонтира. Има и табелки, които указват че пътеката е към Голи връх и Златните мостове. Тръгнете по тази пътека.

0,21км – Пътеката се раздвоява – вие сте надясно, въпреки че табелките за Златните мостове са наляво.

1,07км – Пътеката излиза на един лош черен път. Той води към Черни връх. Вдясно, от другата страна на пътя, е горната лифтова станция на седалковия лифт от Драгалевци. Пред нея има заведение и обширна площадка. Завийте наляво и нагоре по черния път. Ако сте се качили със седалковия лифт, използвайте за начална точка мястото, където пътеката и пътят се съединяват.

1,23км – Надясно се отклонява друг черен път и се раздвоява. Тръгнете по лявото му разклонение. Той е затревен и е много хубав. После завива надясно и тръгва в посока Голи връх и заслона, който се вижда оттук.

2,30км – Пътят прави почти обратен завой надясно, а направо продължава пътека, маркирана със стълбчета. Карайте по пътеката. Тя води до заслона. Нанагорна е, но наклонът е поносим.

2,90км – надясно се отклонява друга пътечка. Ако я видите, пропуснете я.

При 3,45км стигате заслона. Пътеката се изкачва още малко и след това става нанадолна и супер-технична. На всичкото отгоре на няколко места се разделя на няколко ръкава, които отново се съединяват по-късно. Карайте по този ръкав, който ви се струва най-хубав. Според мен това е десния, а после пък левия става по-добър. Откъдето и да минете, не е съвсем лесно. После пътеката влиза в гора и има участъци, на които може да се наложи да се слезе от байка. На едно място има и чешма.

5,50км – Стигате хижа Бор. При нея има нещо като паркинг. От него наляво тръгва пътека, която обаче трудно става за каране. Надясно има асфалтов път. Пак надясно, между асфалтовия път и паркинга има друга пътека. Тръгнете по нея.

5,58км – Пътеката пресича пътя и продължава надолу.

5,72км – Стигате до хижа Тинтява. Минете покрай нея. Надясно и нагоре има широка пътека. Направо продължава друга пътека. Наляво има асфалтов път. Тръгнете по него и след 10м се отклонете надясно по една пътека. Следват стълби, след което пътеката пресича пътя и продължава надолу.

6,08км – Има доста стълби, но можете да минете покрай тях. Стигате до хижа Родина. Надясно има асфалтов път и пътека, които не ви вършат работа. Минете направо покрай хижата и пресечете отново асфалтовия път. Оттук пътеката продължава надолу към хижа Момина скала. Редуват се технични и бързи участъци, но като цяло е доста камениста и раздрусваща.

6,72км – Пътеката излиза на една по-широка алея. Тръгнете наляво и надолу. Хижата е съвсем близо.

6,82км – Точно преди хижата сте. Надясно има пътека, пропуснете я. Минете по моста, стигате пред самата хижа Момина скала. Има чешма. Оттук пътеката е като черен път – тя завива надясно и има сложно кръстовище при 6,91км.

6,91км – Кръстовище. Хижа Момина скала се пада зад вас. Надясно има тясна и стръмна пътечка. Наляво има два черни пътя – към една поляна и към една голяма постройка (ресторант – сладкарница). Направо продължава широка равна алея. Тръгнете по широката алея. Има и табелки – вие сте към Княжево и Бялата вода. След малко тя става нанадолна и доста бърза. Все пак на места трябва да сте внимателни.

7,85км – Тук има чешма и доста пътеки. Наляво и надясно са широки пътеки – пропуснете ги. Направо и леко вдясно, има тесни пътечки. Тръгнете по тази, която е направо. В началото тя е нанагорна, но след малко тръгва надолу и става невероятна. Широка е не повече от 20см, оградена от трева с височина до 1 метър, прави остри завойчета, които изобщо не се виждат от тревата. На места има и по някой коварен камък, който виждате в последния момент. Карането по такава пътека трудно може да се опише – трябва да се опита.

8,81км – Пътеката пресича асфалтовия път за Копитото и продължава надолу, но се раздвоява. Тръгнете по лявото разклонение, въпреки че дясното изглежда по-добро. (Ако объркате пътеката и тръгнете по дясното разклонение, гответе се за каране по скали, невероятно остри серпентини и какво ли още не.) Наляво пътечката е тясна, но малко по-неравна от предишната.

9,09км – Пътечката продължава надясно. Направо в посока на една беседка има едва забележима пътека, но тя не ви трябва. Пътеката става стръмна, но само за малко. После отново е тясна, след това прави един остър завой на 180 градуса и оттук нататък се разширява и става много бърза. Скоростите са от 50км/ч нагоре, но внимавайте на завоите – някои не са безобидни. Тук-там наляво и надясно има пътеки, струва си да пробвате и тях някой път. Карайте все по бързата пътека.

10,75км
– Кръстопът. Карайте надясно и надолу – към Княжево и Бялата вода. Тук се изисква повишено внимание, защото има много пешеходци, а алеята е с песъчлива настилка и доста се пързаля, особено при по-острите завои. Има и много бързи участъци, стига да няма хора.

11,71км – Алеята се съединява с друга алея, която идва отляво. Стигате до чешмата Бялата вода. Тук има чешма и пейки. Карайте по алеята надолу. Тук тя е много широка, но при един завой е много изровена от дъждовете.

12,13км – Стигате асфалтовия път от Бояна към Златните мостове. Пресечете го и продължете по асфалтиран път надолу. Не бързайте много, за да не пропуснете пътеката вляво.

12,49км – При един строеж наляво се отбива каменна алея – тя е за Княжево. Тръгнете по нея. Скоро пресичате черен път. След това пътеките не подлежат на описание, защото вариантите са много. По-лошият вариант е да продължите по главната алея – тя става песъчливо – чакълеста, силно поднасяща и пълна с хора. Ако искате да изпитате върховно удоволствие, вляво от алеята се отбива една пътека, която се размножава на множество пътечки между дърветата – по тях е лудница. Има пързалящи шишарки, корени, остри завои, дървета и какви ли още не изпитания, които вдигат адреналина максимално. Всички тези пътечки вървят покрай ски-пътя и водят до Княжево. За да ги улучите, карайте бавно по алеята и ги търсете вляво от вас още докато тя е каменна. Ако алеята стане чакълеста, вече е късно, макар че пак има пътеки вляво, които не са лоши.  В зависимост от това откъде точно ще минете, крайната дължина на маршрута ще е между 13,70км и 14,40км.


Маршрут №2
Алеко – хижа Бор – хижа Тинтява – хижа Средец – хижа Камен дел – Боянското езеро – кв. Бояна

Този маршрут съвпада с маршрут №1 до хижа Тинтява, т.е. до 5,72км – затова дотам ползвайте информацията от първия маршрут. Имайте предвид обаче, че това каране е доста трудно и технично и за много хора би било направо неприятно. Почти навсякъде пътеките са много каменисти, кара се бавно – за да ви хареса, трябва да сте любител на техничното каране по много каменисти пътеки. Има и един участък, който не само е с големи изпъкнали камъни, ами е и равен, т.е. няма достатъчно инерция да се преодолеят неравностите и трябва да се въртят педалите и едновременно да се балансира върху камъните. Ако все пак искате да опитате, вероятно ще останете доволни, най-малкото от това, че сте преодоляли толкова много препятствия.

5,72км – Стигате хижа Тинтява. Оттук вместо по пътеката със стълбите трябва да продължите по пътеката направо. Тя е нанадолна.

6,10км – Пътеката пресича асфалтов път и след това се раздвоява. Тръгнете по дясното разклонение – през една поляна в посока на една беседка.

6,29км – Отново пресичате асфалтовия път. Следвайте пътеката надолу.

6,48км – Стигате хижа Средец. Освен хижата има и още една сграда – не знам каква е. Вдясно от вас има чешма, при която излиза друга пътека. Наляво има два асфалтирани пътя. Покрай хижата тръгва нещо като черен път/алея. Вдясно от него има пътека надолу – тя е към Бай Кръстьо и хижа Камен дел – има и табелки. Тръгнете по нея. Пътеката се раздвоява и отново се събира – по-лесна е дясната част.

6,69км
– Наляво се отклонява тясна пътечка – пропуснете я. Всъщност може и да не я видите изобщо. Вашата пътека също не е много широка, сравнително равна и с големи камъни, стърчащи навсякъде. Това е най-досадният участък от целия маршрут.

7,70км
– Стигате до по-хубава пътека. Тръгнете по нея наляво към хижа Камен дел. Тук има и изкачвания, но не са големи.

8,45км – Стигате до хижа Камен дел. Преди хижата отляво и отгоре идва пътека, но едва ли ще ви хрумне да се катерите по нея. При хижата има и чешма. Покрай чешмата направо продължава пътека – карайте по нея.

8,63км – Пътеката се раздвоява – вие сте надясно към Боянското езеро. Има и табелки. (Не се изкушавайте да продължите направо към Боянския водопад, защото там пътеката е трудна за ходене, камо ли за каране на колела.) Пътеката е тясна и не позволява големи скорости. Освен това има и няколко много технични участъка. Като цяло не е никак лесна.

9,54км – Наляво има пътека – пропуснете я.

10,39км – Излизате на друга пътека. Наляво е към Боянския водопад, а надясно и надолу към езерото – натам сте и вие.

10,52км – Пътеката се раздвоява – тръгнете надясно. След няколко метра пак се раздвоява – този път сте наляво през едни отрязани и изсъхнали клонки. Оттук пътеката става значително по-лесна в сравнение с досега. Скоро започва да се вие на серпентини през гората.

10,96км – Пътеката се съединява с друга пътека при една изоставена постройка. Продължете надясно и надолу към езерото, което е съвсем близо.


11,00-11,15км
– Стигате Боянското езеро. То е оградено с телена ограда. От двете страни на оградата върви по една пътека, която обикаля езерото. От нея надолу се отклоняват няколко пътеки. Тръгнете покрай езерото от вътрешната страна на оградата в посока отдясно наляво и при 11,15км стигате място, където направо и нагоре има пътека, а наляво и надолу друга. Тръгнете по тази наляво и надолу. Тя е към Бояна. Пътеката е хубава, но има и технични участъци, както и коварни завои. При 11,28км се раздвоява и после пак се събира. Лявата част е по-лесна, макар че също е технична.

11,68км – Пътеката се пресича с друга. Продължете направо, има още технични участъци, както и някои по-бързи.

12,74км
– Стигате до кръстовище на много пътеки. Вдясно от вас надолу върви каменна алея – до нея има пряка пътека надясно. Карайте до алеята, после по нея надясно и след малко сте в Бояна. Оттам – все надолу и сте в София.


Маршрут №3
Алеко – хижа Бор – хижа Момина скала – Златните мостове – Княжево

Този маршрут е препоръчителен само за през седмицата, защото минава по главната алея от Златните мостове за Княжево, а по нея в събота и неделя има много туристи и не е приятно да се кара. Като цяло тази алея е скоростна, но все пак човек трябва да се самоограничава, тъй като настилката е песъчливо-чакълеста и в завоите има опасност от занасяне.

До 6,91км маршрутът съвпада с маршрут №1. За това разстояние ползвайте написаното за първия маршрут.

6,91км – Кръстовището след хижа Момина скала. Този път, за разлика от маршрут №1 трябва да продължите не направо, а наляво през поляната нагоре. Тази поляна активно се използва от хората за почивка, има и маси и столчета.

7,07км – Поляната свършва и пътеката излиза на една широка каменна алея. По нея наляво веднага излизате на павиран път. Тръгнете по него надолу и надясно, но след 10 метра се отклонете наляво по една алея. Тя общо взето върви успоредно на пътя и е доста скоростна, ту е почвена, ту е чакълеста. На едно място алеята пресича малко павирано пътче и продължава надолу.


8,37км
– Алеята излиза при павирания път за Златните мостове. Отляво и отгоре идва още една алея. Двете алеи се сливат в една и продължават надолу и наляво от пътя, през една поляна, която също се използва за почивка от туристите.

8,62км – Отново излизате на павирания път. Направо той води към Златните мостове (всъщност първите заведения вече се виждат наблизо). Надясно и надолу в гората се отклонява хубава алея. Тя е за Княжево и Бялата вода – тръгнете по нея. Алеята е широка и трудно ще я сбъркате. Пропускайте пътеките, които са наляво или надясно, особено тези, които са нагоре. Вие сте само надолу. Е, на места има и леки изкачвания.

9,49км – Отдясно идва пътека – пропуснете я. Отляво също идва пътека и продължава пак наляво, като е почти успоредна на алеята. Вие си карайте по алеята, която след малко завива надясно.

10,08км – Алеята пресича асфалтовия път за София и продължава надолу.

10,60км
– Алеята пресича асфалтово пътче и продължава надолу.

11,36км – Алеята отново пресича асфалтовия път за София и пак продължава надолу. Надясно от пътя има друга алея – тя е нагоре и не ви трябва. Преди да стигнете пътя отляво също идва пътека – пропуснете я.

12,19км – Кръстовище, което ви е познато от маршрут №1. Отдясно идва пътеката, по която върви първия маршрут. Наляво има друга пътека. Продължете надолу и направо по алеята.

13,15км – Стигате чешмата Бялата вода и алеята се слива с една друга алея, която идва отляво. Двете алеи продължават надолу и стигат до асфалтовия път.

13,57км – Стигате асфалтовия път за София. Пресечете го и надолу продължава асфалиран път. Не карайте бързо, за да не пропуснете алеята, по която трябва да се отклоните.

13,93км – Има един строеж и след него наляво се отклонява каменна алея към Княжево. Тръгнете по нея. Дотук вече би трябвало да ви е познато от маршрут №1, надолу също. След малко пресичате черен път и след него се оглеждайте за пътечки наляво в гората – те са много екстремни, защото са между дърветата, правят завои, тесни са, и предлагат големи дози адреналин. Всички те водят в Княжево – ще стигнете там между 15,10км и 15,80км.


Маршрут №4
Алеко – хижа Бор – хижа Момина скала – Златните мостове – Владая

Този маршрут е допълнителен и извежда малко по-далеч от останалите. За разлика от тях той не е описан толкова подробно. Всъщност до 8,62км той съвпада с маршрут №3.

При 8,62км вместо да продължите по алеята към Княжево, тръгнете по павирания път направо, към Златните мостове. Минавате покрай няколко заведения, хижи и хотел и при 9,02км стигате центъра на местността Златните мостове. Тук търсете пътека вдясно и надолу, точно срещу едно от заведенията. Тръгнете по нея и след малко стигате до асфалтовия път, който надясно е за София, а наляво за последната спирка на рейсовете. Тръгнете надясно по пътя и след десетина метра наляво и надолу има алея – тя води до Владая. Тръгнете по нея. Алеята върви все надолу, на повечето места е чакълеста и като цяло е скоростна, но има и изровени участъци. Това обаче също е любим маршрут на туристите в събота и неделя, затова по-добре го пробвайте през делничен ден. Следвайте алеята, пропускайте отбивките наляво и надясно, особено тези, които са нагоре, и рано или късно ще стигнете във Владая. Лошото е, че оттам трябва да карате до София по международния път, който е натоварен и въздуха е мръсен, но това е положението.


Накрая ще напомня, че спускането и фрийрайдът не са никак безопасни, затова винаги носете защитна екипировка – най-малко каска, препоръчително е наколенки и налакътници, а ако имате още по-пълна екипировка, толкова по-добре за вас.

След като покарате в района на Златните мостове и надолу от него, ще се убедите сами, че има още много варианти за спускане. Можете да ги комбинирате с описаните тук маршрути, или да пробвате изцяло нови карания – всичко си зависи от вас.

Очаквайте в бъдеще още една статия с маршрути за фрийрайд с изходна точка Алеко, но този път в посока Бистрица, Симеоново и Железница.