Обиколната алея – класически маршрут за крос-кънтри на Витоша

Обиколната алея на Витоша е една чудесна пътека, която минава над софийските квартали в полите на планината и стига от Княжево чак до Железница. (Това са най-добре поддържаните отсечки, иначе обикаля почти цялата планина). Това е една от най-популярните пътеки за ХС на Витоша и много от планинските колоездачи в София са направили първите си стъпки в този спорт именно на нея.

Аз лично деля алеята на две части. Едната част е от Симеоново до Железница. Именно тази част е описана в настоящия маршрут. Започва се с достатъчно сериозно изкачване, докато се стигне до алеята, която е на 1100м надморска височина. Веднъж като я достигнете, до Железница почти навсякъде тя е равна и много хубава, само тук-там има леки изкачвания или спускания. Втората част на пътеката е от Симеоново до Княжево. Тази част е доста по-трудна. При всеки от витошките квартали пътеката слиза доста надолу, а след това отново се качва нагоре и това се повтаря няколко пъти, като се заформя солидна денивелация. Освен това има и някои малко по-технични участъци, а на места се минава през каменни реки.

Много от читателите на този сайт сигурно са карали по Обиколната алея, така че едва ли ще намерят нещо ново в тази статия. Все пак предполагам, че може да има и хора, които още не са я опитали и именно за тях е този маршрут. Алеята е особено подходяща за новаци по няколко причини:

1) като техничност е много лесна и на повечето места може да се сравнява с карането в парка например.

2) Изкачването е трудно, но не непосилно – то няма да ви откаже от планинското колоездене, но ще ви подготви психически и физически за други, още по-тежки изкачвания.

3) Карането е доста добре балансирано като физическо натоварване – ще ви поумори, но няма да ви довърши, така че скоро ще искате още планинско колоездене.

Причини мога да изброявам чак до утре, но истината е, че това е една пътека, която не е за пропускане, особено ако сега правите първите си стъпки в този спорт.

Дължината на маршрута е около 28км, а денивелацията 300-350м. Карането трае около три часа, но има толкова много хубави места за почивка, че като нищо може да се проточи и повече. Вземете си храна и вода за из пътя. В началото на маршрута при изкачването има две чешми, които са „животоспасяващи“ – студената витошка вода на мен специално ми действа много ободряващо.

Началото на маршрута е от Симеоново, последната спирка на автобус №67. До това място се стига по няколко начина:
1) с кола
2) с автобус №67 от Семинарията
3) с автобус №98 от Хладилника, но трябва да знаете спирката (последната в Симеоново)
4) с колело – ако изберете този вариант, трябва да знаете, че общата денивелация от центъра на София до Обиколната алея е 600м и като добавите разстоянието до Симеоново, маршрутът става по-труден и изморителен.

Като стигнете до спирката на автобус №67, застанете точно пред нея и нулирайте километражите си. Започваме!

Изтеглете маршрута във формат PDF и в табличен вид – преработен и изпратен от читател на МТБ-БГ.

0,00км – Застанете с гръб към спирката. Пред вас е главната улица на Симеоново. Надясно тя води към София, а наляво към Бистрица. Срещу вас, малко вляво, има стръмна отбивка нагоре – трябва да тръгнете по нея.

0,13 – 0,32км – тук ориентирането е сложно. Наляво и стръмно нагоре тръгва пътека, малко след това наляво се отбива и асфалтов път, който се раздвоява и след разделянето му двете му части стават черни пътища и водят към част от къщите на Симеоново, пресичайки стръмната пътека. Вие тръгнете по асфалта наляво, изберете дясното разклонение (горното), а след това завийте надясно по стръмната пътека, която тук е във вид на каменна алея. Надясно от алеята има черен път, който също води до едни къщи – пропуснете го. След това пътеката се разклонява – тръгнете надясно по каменната алея. Тя влиза в гората и става широка и сенчеста почвена алея, но изкачването не е никак леко.

0,39км – Пресичате тясна пътека. Продължете направо.

0,86км – Отляво идва пътека, направо и стръмно нагоре продължава друга. Вие си карайте по широката алея, която завива надясно и пресича един мост.

0,90-0,94км – след моста има цяла плетеница от алеи, пътеки и пътища. Надясно и надолу има два черни пътя към Симеоново – те не ви трябват. Наляво има широка чакълеста алея нагоре. Малко по-нататък има пътека, която наляво и нагоре е успоредна на чакълестата алея, само че е по-хубава. Карайте по тази пътека нагоре – ще стигнете отдясно на Симеоновските езера.

1,21км – Вляво от вас е едното езеро, от другата му страна е чакълестата алея. Пътеката се разтроява. Най-лявото разклонение отива към чакълестата алея, слива се с нея и пресича рекичката по едно мостче. Другите две разклонения след малко се съединяват – тръгнете по което искате от тях.

1,32 – 1,35км – Пътеката отново се раздвоява, а после се събира. Ако тръгнете по лявото разклонение обаче, има отбивка наляво, която пресича рекичката през едно мостче – трябва да я пропуснете. Пътеката става малко по-стръмна, а настилката малко по-пързаляща.

1,76км – Пътеката завива наляво, става много стръмна и излиза при един заслон. Надясно от двете страни на заслона има пътеки нагоре. Наляво има друга пътека през едно мостче – тръгнете по нея.

1,84км – Стигате кръстовище с табелки и чешма. Надясно и нагоре е към Алеко. Направо и нагоре е много стръмно. Вие тръгнете наляво и надолу, но не мислете, че изкачването е свършило.

1,90км – Стигате изровеното корито на пресъхнал поток. Има мост. Оттам едната пътека върви стръмно надолу и направо, а другата стръмно надясно и нагоре. Тръгнете надясно. На места ще трябва да се бута. След малко пътеката започва да се вие на серпентини. Не се изкушавайте от преките пътечки – те са ужасни.

2,13км – Стигате последната серпентина. От нея се отклонява тясна пътечка, която не води доникъде – пропуснете я. Оттук наклонът вече е поносим, а пътеката е много хубава.

2,25км – Пътеката се раздвоява – тръгнете надясно.

2,51км – Стигате чешма. Наляво има дере и в него нещо като пътека. Карайте направо по хубавата пътека.

3,18км – Стигате кръстовище. Пътеката, която минава отдясно наляво е „Кимбата“ – Симеоновското трасе за спускане. Обиколната алея продължава направо. Оттук вече алеята е предимно равна и гладка като асфалт почти навсякъде. Нататък общо взето можете и без маршрут – трябва да следвате алеята. Където видите табели, следвайте тези за Железница. За всеки случай обаче съм направил записки за всяко кръстовище или разклонение.

 

3,65км – Пътеката прави широк завой на 180 градуса в едно дере, като пресича рекичката. Има и пряка пътека с мостче, но не минавайте по нея. На това място се отклоняват няколко малки пътечки, които трябва да пропуснете.

4,10км – Пресичате черен път – карайте направо.

4,85км – Пресичате пътека, карайте направо по алеята.

5,24км – Стигате друго голямо дере с река през него. Има и беседка. Нагоре покрай реката върви алея – пропуснете я. Завийте наляво към беседката, подминете я, после пресичате реката. След това има Т-образно кръстовище – тръгнете по него надясно и нагоре. От беседката има и една пряка пътечка с мостче, но по-добре я пропуснете.

5,48км – Направо и нагоре пътеката е към Алеко. Наляво и нагоре е към Железница – натам сте и вие.

7,00км – Пресичате една от главните пътеки за Бистрица, която идва отдясно и продължава наляво и надолу. Вие си карайте направо.

7,41км – Пресичате черен път – пропуснете го. После стигате мостче. След него пътеката завива наляво. Има и пътека надясно покрай реката – пропуснете я.

7,65км – Пресичате две широки пътеки, които отиват наляво и надолу към Бистрица. Вие сте направо.

8,11км – Надясно се отклонява черен път – пропуснете го.

8,19км – Пресичате друг черен път – пропуснете и него.

8,32км – Стигате асфалтов път. От другата му страна има детска площадка. Вдясно от вас той свършва и от него в двете посоки продължават черни пътища. Пресечете асфалта и алеята продължава направо, между игрушките.

8,65км – Пресичате черен път – карайте направо.

9,85км – Още един черен път – пресечете и него.

11,43км – Стигате голямо и дълбоко дере, над което има широк каменен мост. Минете през моста, а след това пътеката продължава наляво.

12,77км – Стигате сложно кръстовище в поредното дере. Първо идва една пътека отдясно. След пресичането си с Обиколната алея, тя се раздвоява. Пропуснете тези пътеки и карайте по посока на едно мостче, при което нагоре и надясно се отклонява още една пътека. Минете по мостчето и алеята продължава наляво.

13,45км – Отляво идва пътека – ако я видите, пропуснете я.

14,24км – Стигате едно открито място, където гъмжи от черни пътища. Има също така река, заслон, маси и пейки – тук в края на седмицата има много хора. Като стигнете един черен път, който идва отдолу и продължава нагоре към х.“Физкултурник“, спрете и свалете километражите си. Оттук имате две възможности: 1) надолу към Железница и после по асфалтовия път към София. Пътят до Железница е чакълест. 2) Да се върнете по обратния път чак до Симеоново. Именно този вариант е описан тук. Починете си, разгледайте района и като решите да тръгнете наобратно, сложете си километражите там, където ги махнахте. (Целта на свалянето на километражите е да не се объркат километрите, които показва вашият велокомпютър и тези, които са посочени тук.) Няма да описвам обратния път – вече го знаете добре.

25,27км – отново стигате кръстовището с „Кимбата“. Оттук имате два варианта. Първият е да се върнете към Симеоновските езера и оттам в Симеоново. Така карането ще е с дължина 28,45км и ще е много лесно като техничност. Вторият вариант е да се спуснете по Кимбата. Карането ще е 27,50км и ще има някои по-технични участъци. Първият вариант вече го знаете, затова продължавам с описание на втория. Завийте надясно по Кимбата.

25,71км – Надясно има пътека. Ако я видите в бързината, пропуснете я.

26,76км – Кръстовище на широки пътеки. Кимбата е стръмната пътека надясно и надолу. Напоследък тя доста се поизрови от дъждовете, така че внимавайте.

27,18км – Стигате над Симеоново при плетеница от алеи и пътища, която ви е позната. Карайте до спирката на автобус №67, а оттам – вие си знаете накъде. Това е краят на маршрута – пожелавам приятно каране на всички, които решат да го опитат!