В първите дни на септември френският курорт Луденвил бе домакин на кръг от Световните МТБ серии, включващ състезания в дисциплините ендуро (включително и с е-байкове) и спускане.
Ендуро
По програма ендуро състезанието (еднодневно, с пет специални етапа) трябваше да се проведе в събота, но заради очаквани гръмотевични бури и екстремни условия в този ден, стартовете бяха изтеглени в петък. Това позволи на участниците да карат при перфектни сухи условия, в които състезателите от Франция окупираха челните места на подиума в повечето от категориите.
При жените например Изабеу Кордурие затвърди лидерската си позиция във временното класиране с още една победа. Тя доминираше през цялото състезание и завърши с четири етапни победи и стабилна преднина от 22 секунди спрямо сънародничката си Морган Чар, която остана втора. Трета е Ела Конъли от Великобритания.
При мъжете и трите медала бяха спечелени от представители на домакините, като разликата между първия и втория, съответно Юн Дино и Алекс Ридо (миналогодишният победител) бе по-малко от секунда за всичките пет етапа. Трети завърши Луис Жандел, за когото това е най-добър резултат до момента. Разбира се, това не означава, че останалите асове в ендурото се дадоха без бой. Ричи Рууд, Джак Моар, Мартин Мейс и Джес Меламед успяха да влязат в топ 3 или дори да спечелят някои от етапите, но не и да откраднат достатъчно време от французите, които винаги бяха наблизо. Между другото, в първите три етапа победителят Юн Дино не изглеждаше като главен фаворит и заемаше трета позиция, но в четвъртия най-кратък успя да „пререди“ двамата си сънародници, нареждайки се зад лидера в този момент Джак Моар, а драматичната развръзка дойде едва в последния етап, където Моар излезе от трасето и изгуби време да се върне обратно. Алекс Ридо успя да завърши етапа с най-добро време, но недостатъчно да измести Юн Дино от първото място.
При е-байковете водачката до момента Фло Еспинейра спечели поредна победа, а Фабиен Барел зарадва родната публика с първо място при мъжете.
Спускане
До момента Луденвил бе известен най-вече като домакин на ендуро състезания, така че за спускачите това бе нова дестинация и съвсем ново, непознато в детайли трасе. Тази подробност сама по себе си бе достатъчна да направи нещата интересни и „завързани“ – всеки се нагаждаше към трасето по свой начин, избираше и тестваше линии, а пък то се променяше видимо вследствие на засиления „трафик“ в тренировъчните дни. Всичко това обаче изгуби значение, когато обещаните от метеоролозите бури станаха факт в събота. Валежите направиха трасето толкова хлъзгаво и непредвидимо, че организаторите взеха трудното решение да отменят стартовете на младежите и девойките, за да не ги излагат на прекомерен риск. Както вече споменах, програмата бе пренаредена още преди това – квалификациите бяха изтеглени в петък, а полуфиналите и финалите за мъже и жени елит останаха в неделя с надеждата условията поне малко да се подобрят. И те наистина се подобриха! Трасето поизсъхна и макар че при финалните спускания на жените имаше лек дъжд, условията бяха значително по-добри, отколкото в събота. На места обаче калта се бе задържала, а корените и камъните също не бяха изсъхнали напълно и можеха да изиграят лоша шега.
В тази обстановка Марин Кабиру (Франция) бе първата, която даде заявка за подиум при жените. Тане Сийгрейв имаше шансове да я измести от горещия стол, но падане на един завой я отпрати по-назад в класирането. Така дойде редът и на Нина Хофман, която подобри с повече от 2 секунди времето на Кабиру и така се доближи на крачка от втора поредна победа. Пътят ѝ към нея обаче бе пресечен от Вали Хол, която се спусна агресивно и безпогрешно и спря хронометъра с почти 3 секунди по-рано. По този начин австрийката увеличи и преднината си във временното класиране – в момента тя е над 400 т. Изабела Янкова за жалост не се спусна в полуфинала и така пропусна и финалното спускане – доколкото разбрах, причината е, че все още се възстановява от комоцио и затова е решила да не рискува в хазартните условия по трасето.
При мъжете обаче се поемаха големи рискове и „касапницата“ беше пълна! Някои от основните фаворити направиха брутални падания (това на Тибо Дапрела бе особено зрелищно и макар че той по чудо скокна невредим, велосипедът му бе изхвърчал в храстите отвъд мрежите и така се бе оплел, че едва го измъкнаха); други направиха по-леки (но достатъчни да развалят времето им); а трети пострадаха от други грешки (Фин Айлс например, предотвратявайки по чудо падане, излезе извън границите на трасето и бе дисквалифициран). Изненадата в състезанието, ако е уместно да се изразя така, бе второто място на американеца Дакота Нортън – макар че и досега резултатите му бяха съвсем прилични, този подиум е най-доброто му класиране до момента. Беноа Куланж (Франция) даде най-добро време в полуфиналите, но едно хлъзване във финалното спускане го остави извън топ 5. Затова пък Лори Грийнленд (Великобритания) показа завидно постоянство и завърши на трета позиция. Най-бърз обаче бе Лоик Бруни – французинът търсеше реванш за предишния кръг, когато влошаването на времето на практика постави него и още няколко човека в по-неблагоприятни условия. Сега по-скоро се получи обратното. Бруни е начело и във временното класиране, но само със стотина точки преднина спрямо канадците Фин Айлс и Джаксън Голдстоун.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
