Да съм бил 2 дни в Лъки като участник в изпитанието за духа и тялото, наречено 101 Sерпентини 2023, и да не напиша поне няколко реда за него би било грехота. А аз гледам да съм праведен последовател на МТБ религията и уважавам дълбоко една от най-известните секти в тази вяра – „Крива спица“. Така че след масирано криво завиване ще ви кажа правичката какво ми беше на сърцето и душата, но с уговорката, че при такива „религиозни обреди“ всеки си има своя връзка с боговете (в случая с тези, отговарящи за завиването) и свой поглед към ритуалите и богослужението.
Лъки наистина прилича на олтар по отношение на техничното каране. Само като погледне човек отвесните гористо-скалисти склонове, ограждащи миньорския град, и му става ясно, че тук „лесно нема“ и че ако човек не внимава с поклоненията, може да се стигне и до някое непредвидено жертвоприношение. 101 Sерпентини обаче следва една утъпкана пътека, която макар да изисква много технично каране от кривопоклонниците, всъщност не е опасна за тях. Малко са местата, където човек може да прелети повече от 2 метра височина, така че шансовете за пренасяне в отвъдния свят не са големи. Но пък е крива, крива, та чак може да те удари в стомаха (кормилото например).
Тази година карането ми се стори по-лесно, при все че имаше и 1-2 нови завоя, специално направени от „Крива спица“, за да разнообразят и предизвикат онези поклонници, които вече са усвоили ритуалните заметвания на задницата и усуквания на предницата почти до съвършенство. Всъщност на тях не видях да им беше трудно, но поне интересно сигурно им беше. А пък аз, без ни най-малко да съм надобрял спрямо последното си каране там, по някаква причина изпитвах едно душевно спокойствие и по време на тренировките серпентини, които преди ме мъчеха до изпотяване, сега ми „връзваха“ ако не от първи, то поне от втори или трети път. Открих за себе си (а предполагам важи и за всеки друг), че святото тайнство е най-вече в това човек да е лек, отпуснат и да прати страха някъде по-назад в съзнанието си.
Повтарям, това няма да ви направи автоматично по-извисени, особено в неделя, когато се мерят грешките. Ако ще си говорим за тях, направих достатъчно! Страшният съд си е страшен съд – не допускат така лесно в кривия рай! Окепазих завои, които в събота бях измайсторил без големи усилия. Стъпих дори на серпентини, които отдавна считам за затворена страница от кривата библия. Може би не съм отправил достатъчно молитви…
А молитва бе изписана още в началото на светите места серпентинести. „Боч-че наш, който си на колесата…“. Светите места си имаха и имена. „Бързата смърт“, „Бавната смърт“ и някои други показваха ясно, че кривата вяра има и тъмни страни, но може ли това да спре едни истински праведници?
Известно е, че всеки новопосветен в някоя религиозна общност, трябва да бъде приобщен към ритуалите и свещенодействията ѝ. Мисионерите от „Крива спица“ бяха организирали подобно приобщаване в събота с идеята да покажат на своите последователи правия път през кривите серпентини. Но боговете на завиването не допускат току така да бъдат разкрити тайните ритуали. Затова изпратиха дъжд и само най-ревностните поклонници преминаха изпитанието.
Вечерта и мъката, и радостта се сляха в едно всеобщо тържество. Светлини и сенки, музика и танци, вълнение и опиянение!
В неделя някои получиха откровение. Други може би ще предпочетат този ден да потъне в забвение. Усърдни документалисти обаче запечатаха масовото шествие по серпентините, а зорки наместници на кривите жреци следяха миряните за техните прегрешения по пътя към славния олтар с три стъпала за най-усърдните кривопоклонници. Малцина бяха избраните, които се качиха на него, но всеки ще има отново шанс да се поправи през следващата година. И нека бъде крива вярата в серпентините!
А ако изляза от „религиозното“ си вдъхновение, искам все пак и със сериозен тон да отбележа за 101 Sерпентини следните няколко неща:
- Събитието се разраства. Тази година имаше и повече участници, и повече маршали, придружители и зрители. Абе имаше си доста хора и беше весело!
- Организацията бе видимо по-мащабна спрямо предишни години, но благодарение на „Крива спица“ и всички техни помощници нещата изглеждаха все така „направени на шега“, с което нямам предвид, че са несериозни, а че при цялата сериозност на дейностите около събитието „кривите“ все пак успяха да запазят „айляшкия“ му характер. Не личеше някой да се напъва, напряга или на някого да му дотяга.
- Нивото на редовните участници като цяло се подобрява – поне такива са ми впечатленията от тренировките. Значи има файда да се кара по тази пътека поне веднъж годишно!
- Още снимки от мен може да разгледате тук: https://mtb-bg.com/gallery/101-serpentini-2023.
За всеки случай копирам класирането от сайта им – да го има и тук като архив:
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
