Представяме ви Петър Тачев – член на клуба от дълго време, юрист на „Крива спица“, а в последно време завеждащ “отдел trailbuilding”.
Слушат ли членовете на „Крива спица“ и често ли се налага да влизаш в ролята на юрист заради тях? С какви казуси се занимаваш най-често?
Е, това е единствената клубна дейност, която не ми е по сърце, а я върша по-скоро по задължение. Докато не прикоткам някой друг юрист, така ще е! Не че членовете не слушат и създават юридически проблеми. Почти всички в клуба сме приятели и се стараем да не си създаваме негативни преживявания. Има само един случай, в който предприехме мерки за прекратяване на членство поради несъзидателна дейност. Няма да се впускам в подробности. Само ще кажа, че се касаеше за сравнително нов член. „Имунната система“ на клуба обаче сработи бързо и го отстрани като чуждо тяло.
Иначе юридическата дейност, с която се занимавам в клуба, включва подготовка на документи за събрания на управителните органи, кореспонденция с разни ведомства, становища по спорни въпроси, възникващи при организация на мероприятия, и най-неприятната част – контакти с чиновници. Всичко това за мен е работа след работно време и затова я върша с неохота, но планинското колоездене и клубът ми дават толкова много по другите канали, че не ми тежи.
В последните 2 години стоиш зад създаването на много от новите байк пътеки около Пловдив? Разкажи повече за това!
Това пък е дейността, която върша с най-голям мерак в настоящия момент. Основната част от клубната маса членове са по-скоро туристически настроени, харесват да карат по различни места и по диви планини. На мен тази страна на „байкъризма“ също ми харесва най-много, но това не означава, че трябва да се пренебрегва другото каране – многократните спускания по познати пътеки. Това води до прогрес в уменията и до желание за подобряване на трасетата за каране. Пътеките около Пловдив са крайно недостатъчни. Само до преди две години нямаше нито една изградена от байкъри пътека за каране в планината (само по тепетата). Винаги ме е било яд, че в такава близост до Пловдив имаме перфектна планина с лесен достъп, достатъчна денивелация, наклони и всички дадености за развитие на планинско колоездене, а караме само пътеки, възникнали като туристически и оформени от мотори. Затова преди две години се заех със създаването на изцяло нови пътеки в близката ни планина.
Оттогава създадохме две пътечки и сега подготвяме трета. Трудно мога да намеря по-удовлетворително занимание от търсенето и строенето на нови места за каране. Всеки етап от процеса носи различни, но все положителни емоции – от обикалянето сам или с приятели в гори и храсталаци, откриването на десетки линии и трудния избор на някоя от тях, пробването, изграждането и карането. Всичко това е нещо като полезна дрога без странични ефекти – хем през цялото време ти е кеф, хем е полезно за теб и за хората около теб, а и не вредиш на никого.
Какво мислиш за най-младото поколение планински колоездачи? Имаш син, който кара доста добре. Какви са впечатленията ти от отношението на “малките” към планината?
Синът ми Мартин, който се занимава с футбол като основен спорт, прокара колело, когато им спряха тренировките заради пандемията. Зариби се и бързо задобря. Покрай него редовно разкарвам по баирите и други деца. „Малките“ си приличат по много неща на пръв поглед, но в същото време, като ги опознаеш, разбираш, че всеки е много различен. Трудно се правят обобщения. Повечето от младите карачи в Пловдив са изградени на тепетата, където има много трудни и страшни, но кратки участъци. Поради това малките минават без замисляне и с много стил през всичко, което им предложи планината, но се уморяват на дълги спускания. А ако ги накараш да катерят нещо, направо настъпва краят на света.
Ако и ти искаш да си част Крива спица, пиши ни: [email protected]
Или ни намери:
www.kriva.org
https://www.facebook.com/kriva.org
https://www.instagram.com/krivaspitza/
