Станислав Панайотов и неговия уникален титанов байк – част 2

Някои от читателите на МТБ-БГ може би веднага ще се сетят за първата част на статията, публикувана през есента на 2021 г. Ако не сте я чели, със сигурност е добре да започнете с нея, защото там Станислав Панайотов разказва подробно за титановата рамка на своя байк, която е направена по негова индивидуална поръчка. Както може да се очаква обаче, подобни байкове рядко запазват един и същи вид и компоненти – техните собственици обикновено искат да ги подобряват още и още, като този процес рядко има край. Затова не се учудих особено, когато няколко месеца по-късно Станислав ми предложи „ъпдейт“, защото байкът му се е сдобил с няколко нови компонента, които значително променят и визията му, а със сигурност и усещането при каране. Така че разказът продължава там, откъдето завърши в първата статия…

Честно казано, бях толкова доволен от изработката на рамката, че веднага направих един сайт: custom-titanium-bikes.com. „Защо е в множествено число, след като велосипедът е един?“ – това беше първият въпрос за сайта. Идеята ми беше да не е само един, а всеки, който пожелае чертеж за рамка, да получи такъв от мен според неговите лични предпочитания, размери, тегло и т.н. Сайтът за няколко месеца се разви добре. Всичко в него нарочно е по лиценза Creative Commons. Там е и моят чертеж на рамката за свободно сваляне и цъка народът, вече са го свалили 11 пъти – не е много, най-вече от САЩ, Китай и Канада, но пък е без никаква платена реклама и само тези хора, които наистина са се поинтересували, те са си свалили чертежа.

Лятото си отиде и наваля един пухкав сняг през декември. Взех си един месец отпуска – пълна скука и дебелеене на макс по празниците. Сложих нови шини (не на зъбите, които нямам, ха-ха). Избрах едни широки 50 мм, яки, китайски и евтини. Вече бях навъртял повече от 10 000 километра с полусликовите гуми и те някак си ми поомръзнаха, а и си бях обещал да си взема пак гуми Schwalbe Smart Sam. На Драг Онтарио-то преди десетина години бях много доволен от този модел гуми. Търсих из българските сайтове и намерих някаква нова международна верига (да излезе цената по-тънка, разбира се), та вече имам най-големите 27.5 Smart Sam гуми в размер 2.6 – дойдоха от магазините им в Румъния. Радо от Байкцентър-а на бул. „България“ получи старите гуми на половин цена. Той отдавна си ги беше харесал. Има поне още толкова каране в тях, защото и най-малките им грайферчета си стоят още.

Какво да прави човек, когато му изпаднат още пари? Бая видеа изгледах в Youtube и накрая се реших. Взех си евтина екшън камера от Amazon: Cooau SPC02 (новия модел). Това ми е първото зимно градско необработено видео с нея, монтирана на кормилото, от 8 февруари 2022 г.: https://youtu.be/8shelGB23U0. Жена ми като я видя камерката, и айде взех още една и за големия син… То тази мъничка джвъчка за някакви си около триста кинта (включително цената на 128 GB-овата MicroSD U3 карта) снима прилично в 4к/60fps без никаква компресия. Прави гигантски MOV файлове. Мисля, че е подходяща за карачи, които не искат да се разделят с едни 1000 лева за GoPRO Hero 10, но отсега Ви казвам – няма HDR и тъмните неща са си направо черни, ако не си играете с настройките.

Направих няколко служебни китайски и японски сайта, та за мене лично Дядо Коледа беше особено щедър. Почнаха да ми се промъкват едни тънки мисли за ъпгрейди по байка! Вилката ли? Да, нещо по време на проектирането на рамката бях видял това невероятно Manitou Mezzer Pro и то ми се беше сериозно загнездило в съзнанието като нещо, което някога ще имам. Още помня усещането когато просто я хванах в ръката си в магазина и я вдигнах – беше хем толкова лека, хем с толкова голям ход – 180 мм. Та това беше реално първата много сериозна модификация, взех си модела за 27.5 гуми. Предишната вилка беше 29-ка със 130 мм ход (отлежава в Продавалника). Много народ във форума вдигна вой, че ще се прецака рамката, но за ужас на всички критици рамката си е екстра – благодарение на новия саг от около 3 сантиметра и геометрията хич не се променя като седна на байка.

Почнах да мисля какво още да ъпгрейдна и след консултация със съфорумниците стигнах до извода, че ще правя спирачки Shigura (няма грешка в името). Нито е Magura, нито е Shimano, а е комбинация от двете. Там нещата се позабавиха, но накрая дойдоха всичките чаркове от Германия. Взех един модел спирачки за ТЕЖКИ байкъри като мен – Magura MT5 eSTOP, имали десет процента по-голяма спирателна сила от обикновените MT5 според видеото на Magura. Предполагам, че най-вече заради накладките, с които идват. Сещате се, че хем е-байковете са по-тежки, хем тези, които ги карат, са по-тежки (щото въртят по-малко), сиреч би трябвало да са в мойта категория. Разбира се, че като смених апаратите, смених и роторите с адаптерите. Вече карам с максималните 220 мм отпред и 203 мм отзад. Смених и веригата с едно уникално златисто KMC. Да бе, ясно ми е, че на половината народ ще хареса, а на другата половина няма да хареса тази златиста верига, ама пука ли ми? Винаги всичко правя с първата мисъл – така по-здраво ли ще е и ако отговорът е ДА, то тогава е то. Някак си ме кефи тънката мисъл, че на титановата си рамка съм сложил верига с титаново покритие. Взех и най-скъпата китайска овална плоча Stone 44T. Да видим как ще се представи тя, че предишната се оказа от много мек материал.

Сега заради гумите ли, заради вилката ли, байкът почна да вози едно меко, комфортно нежно. Съвсем друга бира се получи. Въпреки снега продължавам да карам. Паднах веднъж смешно на Монцата в Южния парк, ама имаше само морални щети – накърнена гордост и самочувствие. Ако има нова голяма дупка там на първия завой – от мене е! То и толкова ми беше акъла де – дечицата така я бяха излъскали от пързаляне, че само с шпайкови гуми нямаше да се получи такова забавно падане.

И така, това е актуалният вид на байка, но дали ще е финалният? Едва ли…