Първи подробности за новото flow трасе над Кортен

Първият въпрос, който вероятно ще си зададете, е къде, по дяволите, е Кортен и защо точно там се изгражда чисто ново трасе за планинско колоездене, което по думите на създателят му ще е еднакво забавно и подходящо както за начинаещи/новаци, така и за напреднали карачи? Отговорът е прост – село Кортен (намиращо се в община Нова Загора) е родното място на Александър Русев. Подозирам обаче, че за повечето читатели този отговор би бил твърде безполезен, затова добавям още мнооого информация към него, включително и от споменатия в предишното изречение човек.

Да започнем всъщност от него – кой е Александър Русев? В средите на спускачите той бе добре познат допреди няколко години, преди да замине за известен период в Австрия. Във форума на МТБ-БГ преди десетилетие се подвизаваше с прякор aceto (Ацето). Още помня първата му поява в публичното пространство – един младеж с велосипед тип „Метро“, който дръзна да участва в състезанието по спускане в Сопот. Всички мислехме, че тотално е сбъркал мястото и спорта, никой не разбра как той и колелото му оцеляха по бруталното сопотско трасе… Но Ацето не беше сбъркал нито дисциплината, нито нещо друго, а евтиният велосипед скоро бе заменен от други, далеч по-читави, с които започнаха да идват и все по-добри класирания в състезанията. Междувременно DH сцената се развиваше, появяваха се нови състезания и в този момент Ацето реши да организира и DH състезание над Кортен, където с приятели и съмишленици вече бе направил трасе, по което да карат.

След този „младежки период“ известно време не чувах нищо за него, докато в един момент се оказа, че той от няколко години живее в Австрия и се занимава с нещо доста интересно – изграждане на трасета в байкпаркове. Разбрахме го от един видеоклип, в който не кой да е, а самият Роб Уорнър караше заедно с него по DH трасето в Инсбрук, което е направено по негов „дизайн“. Тогава влязох във връзка със Ацето и той ми разказа доста интересни неща, които можете да прочетете в тази статия: https://mtb-bg.com/2018/10/31/other-2018-alexander-rusev-bikeparks-opinion.

Сега вече отговорът на въпроса в началото на статията звучи доста по-логично, нали? И все пак има още какво да се каже – този път думите са на самия Александър Русев:

Още когато почнах да работя с Gravity Logic (това са хората, които правят трасетата в Уислър), ми се прииска да направя такъв тип трасе в България, понеже виждам голяма нужда от тези трасета в нашата страна, тъй като точно с това се изграждат основните навици и умения на колело и е жизнено важно за развитието на спорта и създаването на млади надежди. Поради големия стремеж да се правят големи състезания и привличане на топ карачи от чужбина се изпускат първите най-важни стъпки, пренебрегват се начинаещите и любителите с трудни трасета, които ги отблъскват от този така приятен спорт. Планинското колоездене не е само световни купи. В Австрия виждам хора от 10 до 50+ години да карат на едно и също трасе и да се забавляват – те не искат да ходят на състезания или да гонят резултати, искат да разпуснат след работа и просто да излязат на чист въздух, далеч от големия град, и да се забавляват. След като никой от „байк парковете“ в страната не прояви интерес към моите умения, реших да го направя до родното си място, където живея и в момента.

Процесът отне повече време, отколкото ми се искаше, но съм доволен от това, което се получава. Намерих място, което е перфектно за моето начинание, с удобен достъп и лесно извозване. Два часа път от София само по магистрала мисля, че звучи достатъчно добре? Изграждането на трасе не започва с хващането на мотиката, както повечето хора си мислят. То започва с обход на мястото, правене на план за изграждане на бъдещи трасета (не едно единствено!), измерване на наклона и още много други неща.

След като всичко това е направено, вече може да се започне истинската работа. Целта ми за това трасе е да може да се кара от възможно по-голям диапазон от хора с различни възможности и всички да се забавляват еднакво. Това е нещо много трудно за постигане, но мисля, че скоро ще разберем дали съм успял.

Трасето е разделено на три части. Първата е горската – докато се спускаш, имаш чувството, че си в тунел, който те води, без да се налага да използваш спирачки или да въртиш – самото трасе регулира скоростта ти, изпълнено с множество малки до средни скокове и виражи.

Именно на тази първа част е посветено и едно видео, създадено за популяризиране на трасето, макар че за жалост гласът на Ацето почти не се чува (заради силен вятър), освен ако не увеличите звука на максимум.

Официално трасето е дело на HB-Innovate, а финансовата помощ за изграждането му идва от компанията за месо и месни деликатеси „Минчо Кортен“.

За втората част от трасето и за извозването до старта му ще стане дума в следващо видео, което ще ви представя, когато бъде публикувано.

Надявам се, че няма да чакаме твърде дълго, преди flow трасето над Кортен да бъде официално отворено за каране, защото наистина има нужда от такива трасета!