Витоша с ток?

Тазгодишната Обиколка на Витоша (Витоша 100км), освен с бруталната кал и тежките условия за каране, ще бъде запомнена и с емоциите, породени от категорията Е-Байк и класирането в нея. Причината за полемиките е това, че в състезанието участваха и дори го спечелиха хора, чиито двуколесни превозни средства, поне доколкото може да се установи от публичната информация за тях, не отговарят на европейските изисквания за електрически велосипед (включително и за електрически маунтин байк). Това предизвика сериозна вълна от недоволство сред много от другите участници и повдигна въпроси за това имат ли място е-байковете в състезанията, на какви изисквания трябва да отговарят и т.н.

В опит да се обсъдят всички тези неща и да се представят различни гледни точки, в магазин All Mountain Downtown днес от 19 ч ще бъде проведена дискусия (на живо с излъчване онлайн) по темата. Можете да я проследите чрез това Facebook събитие: https://www.facebook.com/events/198586242146368/. Всеки зрител ще може да се включи с коментари и въпроси. Аз също бях поканен за участие в дискусията, но за жалост няма как да се включа – ще я гледам с интерес обаче, на живо или на запис. И точно от тази покана взех повод, за да напиша тази малка статия.

Не знам дали за някого ще е интересно, но бих споделил накратко собствената си гледна точка, която щях да изложа в разговора, ако не бях възпрепятстван да участвам. Мнението ми няма да е нито ново, нито изненадващо за тези, с които се познаваме или сме говорили по темата.

Аз лично нямам нищо против е-байковете, популярността им и участието с такива в състезания, без значение от дисциплината. Независимо на кого му харесват или не, кой би карал или не е-байк, този тип велосипеди вече са толкова популярни, че няма как да бъдат изолирани или игнорирани, а няма и причина, защото в крайна сметка те дават възможност на всеки да се възползва от определени технически предимства, които да компенсират било липса на време, било липса на физически възможности (без значение дали липсата е по обективни или субективни причини), било нещо друго. За мен е-байковете не са нещо лошо.

Когато става дума за участие с е-байк в състезания обаче, много е важно участниците да са поставени при равни условия. Това означава на първо място отделна категория за тях, което вече е факт в много събития. На второ място, но още по-важно, означава ясни правила кое превозно средство отговаря на дефиницията е-байк и може да бъде допуснато до участие. Би могло да се каже, че всеки организатор има правото да определи сам кого и с какво да допусне в събитието си, но това ни връща дълбоко в зоната на субективната преценка. Затова далеч по-лесно би било да се обърнем към установените вече регулации – както към определението за „електрически велосипед“ в законодателството на Европейския съюз (което е пряко приложимо и в България), така и към правилата на Международния колоездачен съюз (UCI), регламентиращи състезанията с е-байкове. Във всички тези регулации определението за е-байк включва три основни момента:
1. подпомагането (асистенцията) да се включва само и едниствено при педалиране, т.е. моторът да НЕ може да осигурява автономно задвижване;
2. мощността да е ограничена до 250 вата;
3. максималната скорост в режим на подпомагане (т.е. при включен двигател) да е до 25 км/ч.

За справка вижте:
Европейски стандарт EN15194
Правила на UCI за планинското колоездене, стр. 45

Всички превозни средства, които надвишават един или повече от тези параметри, „по закон“ се причисляват към електромотори или електропеди/мотопеди. Дали изискват регистрация по Закона за движение по пътищата, или не, е отделен въпрос, но такива превозни средства не би трябвало да бъдат наричани електрически велосипеди (е-байкове) и третирани като такива.

Реклама

Впрочем въпросът има много по-голямо значение извън състезанията, при карането по пътеките. Защото тези основополагащи изисквания, изброени по-горе, не са измислени заради състезанията, а заради безопасността на колоездачите и на другите ползватели по пътеките. Най-простият пример е скоростта – ако двуколесното превозно средство с електродвигател позволява на човек да развие повече от 25 км/ч с помощта на мотора, това би превърнало много хора, които не притежават достатъчно умения или адекватна преценка, в потенциална заплаха както за собственото им здраве, така и за околните. Същото важи и за мощността, големината и капацитета на батериите, теглото… По света дори отговарящите на стандартите е-байкове предизвикват все по-задълбочени спорове – например на много места има оплаквания от това, че при спускане по пътеки и трасета човек може да се натъкне на хора, изкачващи се по тях с е-байкове, което би било немислимо с „био-велосипеди“ и създава предпоставки за инциденти.

Затова прилагането и спазването на някакви правила и ограничения, които да разграничават е-байковете от моторите и да ги „държат“ в границите на безопасността, е ключово и важно не само за състезанията, но и за планинското колоездене като цяло, за да може достъпът до пътеките и разбирателството с другите ползватели да бъдат запазени поне на сегашното добро ниво. И в този смисъл организаторите на спортни събития, без значение дали са „длъжни“ или не, могат да дадат добър пример, прилагайки установените в европейски и в световен мащаб норми.

Текст: Любомир Ботушаров; снимка: Shimano


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>