Ако влезете в произволен магазин за велосипеди (може и онлайн), ще видите всякакви маунтин байкове – от 500 до над 10 000 лв. Много хора си задават въпроса оправдана ли е тази разлика? Дали един байк за 10 „бона“ е 20 пъти по-добър от този за 500 „кинта“? Точно този въпрос може би е труден за отговор, защото сравнява двете крайности, а за да ги има тях, значи винаги ще има хора, за които 500 лв. ще са максималната сума, която са готови да дадат за велосипед, както и такива, за които байковете с 5-цифрени етикети може да са не 20, ами дори 50 пъти по-добри. Или ако го кажа другояче, двете крайности са несравними, тъй като възможностите на тези примерни байкове са дотолкова различни, че субективното винаги ще надделее при отговора.
Далеч по-лесно става обаче, ако разделим ценовата листа на категории. Нека започнем с твърдаците и сложим няколко прага, които обикновено са и психологически: 500 лв., 1000 лв., 2000 лв., 3000 лв., 5000 лв. и 8 000 лв. Може да ги настроите според своите предпочитания, те няма да променят тенденцията. За повече обективност е добре байковете да са от един и същи производител или поне да са част от един и същи пазарен модел (повече за това във втората част на статията).
Ако сравним твърдак за 500 лв. с такъв за 1000 лв., двойната разлика в цената обикновено е напълно оправдана, т.е. този за 1000 лв. ще превъзхожда съществено по-евтиния – като рамка, компоненти, тегло и надеждност. Тази тенденция се запазва и при следващите скокове – от 1000 на 2000 лв. (тук окомплектовката става значително по-добра, рамките, дори и алуминиеви, също) и от 2000 на 3000 лв. (тук вече е нормално да купите карбонова рамка с добри компоненти и доста ниско общо тегло на велосипеда). Твърдак за 5000 лв.? Без съмнение тук вече отиваме към високия клас и добавените ползи започват да изостават от добавената цена. Разбира се, не казвам, че не си струва – твърдакът за 5000 лв. ще е доста лек и с отлична окомплектовка, но хората, които биха имали нужда от такъв и биха се възползвали пълноценно от качествата му, вече са доста по-малко, отколкото при предишните ценови нива. А между 5000 и 8000 лв. грамовете и подобренията започват да струват много по-скъпо, отколкото при което и да е от предишните нива. Или ако си го кажем честно, давайки 3000 лв. повече, няма да получите някаква съществена функционалност или предимство – говорим за средностатистическия потребител. Това не означава обаче, че няма да получите дребни ползи или пък повече удовлетворение, а кой би могъл да каже колко струва то? За някого може да е важно да притежава точно този модел, защото му харесват някакви конкретни неща в него; друг може да е състезател и да е готов да плати висока цена за 1 кг по-малко. Случаи всякакви, но обективно погледнато, ако вземете най-скъпия модел на даден производител, обикновено можете да получите не същото, но достатъчно близко и задоволително усещане и от модел, който е с 20-30% по-евтин. А това не е малък процент…
При байковете с двойно окачване не е по-различно, само че ценовите нива обикновено са други. Рядко може да се срещне full suspension велосипед с цена под 2000 лв., който да е „смислен“. Това е така, защото ако искате рамката със задно окачване да е прилично проектирана, с що годе работещо окачване и с някаква актуална геометрия, дори производителят да я купува „по каталог“, пак няма как да е много евтина. А когато рамката не е съвсем евтина, би било нелепо да ѝ се сложат някакви компоненти от съвсем начален клас, каквито изобилстват при твърдаците за 500 лв. например. Така че може да се каже, макар и с доста условности, че байковете с двойно окачване като цяло започват по-скоро от границата между начален и среден клас от гледна точка на окомплектовката. Така че при тях нивата по-скоро са 2000 лв., 4000 лв., 6000 лв., 10 000 лв. и нагоре.
Между 2000 и 4000 лв. всеки скок в цената обикновено носи отчетливи ползи. Като цяло в този ценови диапазон рамките са алуминиеви, но за повече пари може да вземете по-хубава рамка и/или по-добра окомплектовка. Преминавайки към нивото 6000-7000 лв., което за България не са никак малко пари (затова някои ги наричат байкове за програмисти), най-същественото подобрение обикновено е карбоновата рамка. Точно затова обаче въпросът „Струва ли си?“ започва да става резонен. Като цяло се счита, че карбоновата рамка носи сериозен скок в качеството на велосипеда, най-вече заради по-ниското тегло, но потребителите трябва да четат повече и по-внимателно, защото понякога байкове със сходна окомплектовка и съответно с алуминиева или карбонова рамка, се различават в теглото си с половин килограм, а в цената с 2000 лв. Всеки си преценява…Също така не е рядкост с една и съща сума (например 6000 лв.) да можете да купите байк с алуминиева рамка и по-добра окомплектовка, който да е по-лек от такъв с карбонова рамка, но с по-евтини компоненти.
За най-скъпите „меки“ байкове, които достигат до „космически суми“ от порядъка на 15-20 хил. лв., важи вече казаното за твърдаците – да, превъзхождат предишния клас, но не толкова чувствително, и със сигурност колоездачите, които биха се възползвали ефективно от такива разлики, са доста по-малко.
Очаквайте и втората част на статията, където ще разгледам разликите в цените, произтичащи от различните пазарни практики, използвани от компаниите-производители.
