32-годишната състезателка от Великобритания говори за възстановяването си, завръщането в Световната купа, предстоящата си сватба и новите байкове
Една от първите и главни цели, които Рейчъл Атертън си поставя за 2020 г., е да успее да възвърне силите и нивото си на физическа подготовка до откриващия кръг от Световната купа в Луса, Португалия на 21 март. Кралицата на спускането бе извън строя от миналия юли, когато скъса ахилесово сухожилие в Ле Же, Франция. Тази травма може и да не изглежда плашещо в първия момент, но всъщност е една от най-трудните за възстановяване, особено когато става дума да професионален спортист в дисциплината спускане. 39-кратната победителка в СК обаче не е от хората, които се предават и вече е на път да спечели поредната си битка и да се завърне към състезания още с първия голям старт за сезона. В следващото интервю тя говори за всичко това, както и за други неща, които ѝ предстоят…
Как си и как върви възстановяването от травмата?
Доста добре съм. Минаха шест месеца от операцията на скъсаното ми Ахилесово сухожилие. Беше доста дразнещо, докато чаках сухожилието да заздравее достатъчно, за да мога да вляза в гимнастическия салон и да започна тренировки с тежести, така че да започне да заяква, но се надявам, че ще бъде готово за първата Световна купа. Сега е времето, в което вече мога да започна да го натоварвам. Прекарах доста време, без да се качвам на велосипед, и сега нямам търпение. Ще трябва да се потрудя здраво за този първи кръг.
Как беше първото качване на байк? Беше ли нервна?
Беше доста страшничко! Взех от майка ми нейния е-байк и започнах съвсем бавно. Това е толкова странно нараняване, което те оставя без никаква сила в прасеца. Чувстваш се толкова нервен, когато трябва да направиш нещо с крака си. Докато не си възвърна силата, не мога да скачам и да го подлагам на сериозно натоварване, така че засега напредвам бавно и внимателно. А самото чувство да си с байка навън, в планините, на чист въздух, на свобода – велико е! Всеки ме питаше и беше загрижен за травмата ми, получавах непрекъснато съобщения, така че е чудесно да споделя тези новини с всички.
Можеш ли да ни разкажеш повече за възстановяването и трудностите при него?
Първите три месеца бях с ортопедичен ботуш и патерици. В този период не можеш да направиш кой знае колко – само леки движения, чакаш да спадне отокът и постепенно започваш да правиш малки стъпки. Когато започнах да ходя без ботуша, това бе огромна стъпка напред. Натоварването на стъпалото и ахилеса бе вълнуващо, но и много плашещо. Когато за пръв път в салона започнах да правя повдигания за прасеца беше страхотно. Напредъкът в рамките на няколко седмици бе много мотивиращ. Скачането и състезателните трасета все още изглеждат много далеч, но всяка малка цел, която отмятам – например да направя клякане, да вдигна тежест в салона – това е, върху което се фокусирам, всеки ден и всяка седмица нова цел, докато постигна нужния фитнес, за да карам и да се състезавам.
Кога се надяваш да се състезаваш отново? Това ли е основната ти цел за сезона?
Минаха шест месеца и вероятно остават поне шест седмици, докато си върна пълната сила и съм в състояние да понасям сериозни натоварвания с този крак. Първата Световна купа е след 8-9 седмци, така че ще е доста трудно да бъда напълно подготвена, да си върна скоростта и да си припомня как се състезава човек с маунтин байк. Не карах доста дълго. Но определено тренирам сериозно и ще направя всичко възможно да бъда там и да бъда бърза. Ако не успея за първото, ще остане за следващото. Във всички случаи ще бъде яко да съм отново на колелото, да гледам състезанията и да видим как ще се развие годината.
Направи ли те тази травма по-внимателна и предпазлива с оглед на бъдещата ти кариера?
Мисля, че с всяка травма научаваш повече. В някакъв смисъл тези неприятни моменти имат и положителна страна – научаваш повече за тялото си, за възстановяването, за тренировките. Колкото повече травми имаш, толкова по-добре знаеш колко могат да се объркат нещата. Така че в крайна сметка всичко опира до баланс между опит, риск и т.н. Тази е една от многото травми. Справяла съм се преди; знам, че ще се справя и сега.
Какво очакваш от календара и от първия кръг в Португалия?
Новият домакин Луса в Португалия има страхотно трасе. Всеки кара там преди сезона като част от подготовката си, така че всички са доста въодушевени, че влиза в календара. През сезона ще е интересно – сигурно ще има и дъжд, и други драматични обрати. Мисля, че всички чакат с нетърпение Хърватия. Мястото е ваканционно и морето е страхотно. Като цяло календарът е добър. Много ми харесва по-големият интервал между кръговете, защото може да разбърка нещата. Ако си се справил добре в началото на сезона и водиш в класирането, през цялото време ще знаеш, че другите имат време да наваксат. Ако пък си започнал лошо, ще имаш достатъчно време за пренастройка. Така че се очертава интересна година.
Вали Хол тази година идва в категория елит. Какъв съвет би ѝ дала и как мислиш, че ще се справи?
Тя има умна глава на раменете. Знае какво прави. Знае, че в тази първа година в елита трябва да се фокусира и върху ученето, така че има време за всичко. Но зная и това, че тя ще иска да побеждава и няма да съм изненадана, ако един или два кръга. Мисля, че ще е добра година. Тя не бива да се напряга прекалено, защото пред нея има достатъчно време за добра кариера. Тя твърди, че иска да напредва постепенно и да финишира с добри времена, но когато стартира, тя ще иска и да побеждава, както искаме всички, така че ще е интересно да гледаме – и нея, и Марин Кабиру, която имаше чудесен сезон през 2019, и Тане (Сийгрейв) и Pompom (Мириам Никол), и Трейси (Хана). Всички изглеждат готови, така че ще е яко!
Кое е по-трудно – да стоиш на старта или да планираш сватба?
Уау, мисля, че подготовката за сватбата е по-стресираща от състезанията, защото съм се състезавала доста, но никога досега не съм се бракосъчетавала!
Atherton Bikes тази година излизат на пазара. Вълнуваш ли се от това, че ще виждаш и други хора да карат тези велосипеди?
Всичко това беше страхотно, но и толкова лудо! Състезанията, работата по създаване на нова марка велосипеди, разработката на байковете и опитите да спечелим състезание с тях. Всичко това в рамките на уикенд – доста е стресиращо. Но си струва, защото нямам търпение да дойде денят, в който ще си карам в някой байкпарк и някой ще дойде със същия байк и ще каже „Как е, готин байк, нали?“. Имаме разни готини планове за следващите години, нямам търпение. Най-хубавото в този проект е, че се свързваш и общуваш с хората на най-различни нива.
Снимки: Bartek Wolinski и Stefan Voitl/Red Bull Content Pool
