МТБ визитка: Йордан Дундов

Така се случи и тази година, че с настъпването на пролетта, времето ми за някои рубрики напълно секна, включително и за интервютата. Така тази статия от поредицата „МТБ визитки“, макар да бе наполовина готова, остана да „залежава“ в една папка и чак сега ми остана време да „изтупам прахта“ от нея, като се надявам с това да сложа началото и на „нов сезон“ по отношение на тези интересни интервюта. И макар че информацията по-долу бе „снета“ още в ранна пролет, мисля, че не е променила актуалността си, а Данчо е все така ухилен и активен на родната байк сцена.

Представи се с няколко думи?

Аз съм Йордан Дундов, приятелите ми ме познават като Данчо от Скот. Почти на 30 години. Столичанин съм и работя като управител и механик в магазин за велосипеди Scott.

От колко време караш планински велосипед? Как започна всичко и кои са основните моменти в МТБ биографията ти до момента?

Карам велосипед от дете. Първото ми „истинско колело“ закупих от приятел преди 13 години. Тогава се занимавах с фотография и основната ми мечта беше да имам „байк“ за спускане . Основен момент в МТБ биографията ми е, когато реших да разменя хобито и професията си и да започна професионално да се занимавам с поддръжка и продажби на компоненти и велосипеди, а да оставя фотографията като хоби . Оттогава досега не спирам да се развивам в сферата. МТБ културата се превърна в основна част от живота ми.

Какво е за теб планинското колоездене? Какво те свързва с него?

Планинското колоездене е основния начин да се откъсна от ежедневието и да се почувствам свободен. Всяко каране в планината е едно незабравимо приключение, споделено с приятели. Свързва ме максималната ми отдаденост и, както казах по-горе, превърнах едно хоби в начин на живот.

С какво друго се занимаваш в свободното си време (включително и в миналото)?

В свободното си време практикувам туризъм. Обичам дългите преходи и трудните за изкачване върхове. Фен съм и на бушкрафт оцеляването сред природата. Когато ми дойде музата, обичам да снимам репортажна фотография. Друго интересно хоби, което открих наскоро, е Airsoft-a (нещо подобно на играта на „фунийки“, но за възрастни :D).

Какъв е основният ти планински велосипед? Имаш ли други?

Велосипеда ми е Scott Genius LT Plus Tuned (последният да затвори вратата!). Прекрасна карбонова ендуро машина със 160 мм ход на окачването и дебели гуми 😀 , сглобена с много мерак. Тази играчка ми позволява да се изкача до най-високото място и да се спусна откъдето си поискам. Миналата година имах и DJ велосипед, но имам травма на коляното и при употребата му по предназначение се появяват болежки.

Реклама

Сподели три от любимите си места за каране и защо са такива?

Много е трудно да споделя само за три…

На първо място ще сложа Витоша – първите ми карания са там. Любимо ми е да карам,по добре познатите драгалевски трасета – „Голи връх“ и „Бай Кръстьо“. Също така, любимо ми е и спускането от Черни Връх.

Второто място е за близките Старопланински села – Локорско, Желява, Бухово, Кремиковци – прекрасни XC/АМ и ендуро пътеки.  Тези места са караеми през цялата година.

Третото любимо място е Боровец – най-близкия роден байкпарк до София.

Най-интересната ти случка с колело?

То една да беше…

Едно от най забавните карания беше преди 6 години. В един дъждовен априлски ден решихме да покараме княжевските пътеки. Направихме две-три спускания и решихме, че времето е подходящо да направим едно спускане по памперси за възрастни и каска. 😀 Няма да забравя физиономиите на всички туристи тогава… три кални дупета, обути в бели памперси. 😀

Как изглежда за теб перфектният ден с маунтин байк?

Слънце, добра компания и лифт.

Колко често караш в активния сезон, къде и как?

Карам във всеки възможен момент. Опитвам се да съм в планината поне два пъти седмично. Обичам всякакъв тип каране – от някое приключенско XC до спускане по всякакви пътеки. Обичам естествените терени. Най-често карам на Витоша (Драгалевци, Витошко плато, Черни връх). Обичам да ходя до Кладница за топло шкембенце. 🙂 Другото често посещавано място е Локорско.

Има ли място, където мечтаеш да караш?

Като всеки планински колоездач, си мечтая за Канада… Там искам да пробвам ВСИЧКИ байкпаркове!