Пампорово байк фест 2019, и по-специално състезанието по спускане, пети кръг от iXS Downhill Cup, бе от събитията, в които ми се искаше да не снимам. Не защото нямаше какво да се снима, а тъкмо обратното – защото карането бе толкова добро, че ми се искаше да се слея с „обикновената“ публика, да гледам с широко отворени очи, а не през тесния визьор, да крещя и „да припадам“ след някое изумително минаване или страховито падане. Фактът, че снимането хич не ми вървеше, допълнително засилваше това чувство, но както се казва – всеки да е мислил, като си е избирал работата! 🙂
Тъй като месец юни е от най-натоварените за мен, успях да пристигна в Пампорово едва за детското състезание в събота сутринта. Пропуснах 4Х надпреварата, която този път бе изтеглена още в петък. Цялата програма на фестивала бе фокусирана върху престижното международно състезание в неделя, така че за него да няма забавяния и размотавания, но и да има достатъчно време за тренировки.
Та както казах, за мен фестивалът започна с DH надпреварата за деца и младежи, трети кръг от Българските детски серии по спускане. Трасето, както и миналата година, комбинираше „Малина“ до средата и пистата за форкрос до края ѝ на поляните до язовира.
Може би трябваше да започна с особеностите на валежната обстановка в Пампорово. Както се изрази един приятел, до обяд напича, след това гърми и вали, после пак напича и пак вали. От предишните издания на Пампорово байк фест съм свикнал DH състезанието да завършва с дъжд, но тази година всички дни от фестивала бяха изключително динамични като климатично преживяване. Поради това и пътеките непрекъснато променяха облика си – ту кални и хлъзгави, ту вече изсъхващи и с перфектно сцепление. На децата се падна нещо средно – имаше тук-там отделни петна кал, корените не бяха съвсем изсъхнали и пързаляха коварно, но почвата на повечето места бе само влажна.
Най-хубавото в детското състезание бе броят на участниците – над 40 човека, разделени в три групи. Дори при най-малките (10-12 години) на старта застанаха цели девет, на повечето от които байковете очевидно им бяха големи, но такова бе и желанието им да се представят добре. Най-бърз в тази група бе Росен Ранков, следван от Енчо Янков и Мартин Кущинаров. При по-големите (13-14 години) Роберто Василев изпревари с 2 секунди съотборника си Иван Коцев, а трети остана Калоян Янкулов. Сред тези от категория (15-16 г.) имаше и вече утвърдени състезатели, доколкото на тази възраст те участват и младежките стартове на „редовните“ DH състезания. Тук най-бърз бе Димитър Мазнейков, следван от Велин Дойчев и Данаил Минков.
Младежите, особено по-големите, проявяваха и завиден майсторлък в избора на траектория, подхождайки творчески към някои участъци, в които преди състезанието сякаш нямаше повече от една възможна траектория, но това не се оказа съвсем вярно.
Успоредно с това състезание протичаха и тренировките за предстоящата квалификация на iXS Downhill Cup. Така веднага след последния младеж се озовах на съседното трасе, където наклонът и размерите на препятствията бяха доста по-големи.
Най-голям интерес будеше една нова каменна секция, изградена десетина метра по-вляво от добре познатата стара, след скалния улей. Новият участък определено изглеждаше по-труден, особено при наличието на кал. Изправянето на линията бе логично, но се искаше доста смелост и увереност, за да не завършат нещата в някое от близките дървета. По-безопасните линии пък бяха толкова спънати, че хората, които тръгваха по тях, изглежда истински се мъчеха при завръщането в „правия път“.
Квалификацията започна с кратко преваляване и с малко отлагане на старта. При шатрите Стивиан Гатев се подготвяше спешно за каране в кал, монтирайки гуми за кал.
За щастие дъждът отмина бързо, но успя да разкаля достатъчно трасето в горските части, така че много от участниците пристигаха покрити с кал с неубедителни времена – било заради падания, било заради по-внимателно каране. Времето се задържа още час и нещо само с облаци, но за мъже елит отново ливна. Някои от фаворитите приложиха интересна тактика – стартираха, но нарочно не завършиха. Не зная дали го направиха, за да не рискуват падане по хлъзгавото трасе, или за да стартират преди останалите на финалното спускане (за да изпреварят евентуален дъжд, какъвто се предвиждаше и за неделя).
И за участниците, и за публиката квалификацията си беше игра на котка и мишка с дъжда, така че всички изпитахме облекчение, когато и последният състезател финишира жив и здрав, отваряйки пътя към уютните хотелски стаи.
А вечерта ни очакваха и страхотни прожекции на филма Return To Earth, предшества от премиерата на българското видео Wasteland – и двете творби бяха великолепни!
Както стана ясно, съвсем в ред на нещата си беше да посрещнем неделята със слънце и безоблачно небе. Разбира се, прогнозата предричаше превалявания следобед, но нищо не пречеше преди това състезателите да се порадват на изсъхващото трасе.
Аз също успях да усетя по-добре карането на гостите от чужбина, които задаваха темпото в повечето категории. Сред участниците имаше доста познати имена от предишни години и състезания – няколко британци, Жорди Баго (вече в категория Masters Pro), Константинос Андриотис от Гърция и др. Не липсваха и нови имена обаче. Признавам си, че аз лично се надявах да видим по-голяма част от „обичайния контингент“ на iXS Downhill Cup, съставен от германци, австрийци, швейцарци, италианци и словенци, но изглежда за тях пътят до България е също толкова дълъг и скъп, колкото и за нашите участници до Западна Европа. Така или иначе, дори организаторите на турнира в официалния репортаж (който вероятно ще ви е интересно да прочетете) признават, че този ефект е очакван и че една от основните причини за „географското разширяване“ на сериите на изток е именно да се даде шанс и на състезатели от тези части на Европа да се включат по-лесно и удобно в iXS Downhill Cup. Можем да смятаме тази цел за постигната, тъй като доста състезатели от Гърция и Румъния се възползваха от възможността.
Както казах, нивото на каране в състезанието изобщо не бе ниско. Най-бърз при мъже елит бе Джордж Ганикот от Великобритания, който преди това бе идвал веднъж и в Боровец. Но кой е той? Може би ще ви е интересно да научите нещо повече за него, за да се ориентирате в обстановката. В страната си Джордж има доста класирания в топ 10, но по-интересни са участията му в Световната купа, а те са няколко за последните две години. В кръговете, за които намерих данни, Ганикот е със завидно постоянство в резултатите и гравитира между 30 и 40 място, което всъщност си е доста добро представяне, като се има предвид, че сред българските състезатели все още нямаме резултат в заветния топ 80 (които карат на финалите). Времето 2:26.846, за което той се спусна от горе до долу, ако някой ден участници като него станат нещо обичайно в българските състезания.
Впрочем, както можете да видите от времената в класирането, основните му съперници също бяха на висота. Това важи и за няколко от българите, които при такава конкуренция без съмнение също вдигат нивото. Това може да се проследи лесно, ако човек си спомня как и откъде се минаваше преди 2-3 години на някои секции (като например първите скали в горната част на трасето, а също и падът след тях) и как се минава сега. Ако трябва да направя някакво сравнение между българските състезатели и чуждестранните им съперници, може да се каже че линиите и подходът към терена вече са еднакви, но чужденците в челните места просто имат повече увереност и човек почти не ги вижда да натискат спирачки, дори и на най-трудните участъци. А това всъщност прави карането им впечатляващо не само със скоростта, но и с лекотата. И пак ще кажа, че все повече българи започват да се доближават до това ниво и край трасето днес можеха да се чуят искрени и заслужени суперлативи не само за гостите, но и за нашите карачи.
И ако говорим за равностойност в карането и класирането, няма как да пропуснем поредната победа на Изабела Янкова (първа в своята категория Women Open и с най-добро време сред жените). На родна почва този резултат изглежда някак очакван и не толкова бляскав, но когато знаем, че Иза постига същото и в чужбина при тамошната конкуренция, нещата някак добиват друга перспектива. Натрупаният опит по европейските трасета определено си личеше в карането на тетевенката, защото тя уверено атакуваше всички големи и трудни препятствия. И няма как да не си спомня как миналата година всички затаихме дъх при насочването на Изабела към голямата рампа на финалния скок – сега всички вече приемаме това за нещо нормално от нейна страна, а и тя вече го скача доста по-стабилно и уверено.
Заради наличието на категории за iXS Downhill Cup и други, които имаха отворен характер и не изискваха регистрация в европейския турнир, класирането е доста раздробено и няма как да изброя всички победители – за целта съм публикувал класирането веднага след състезанието. Затова пък може би ще ви е интересно да научите повече подробности за спусканията на някои от българските участници.
Йоан Нейчев даде най-доброто време сред нашите, следван от Йордан Анчев. Доколкото разбрах, и двамата не са имали проблеми по трасето.
За сметка на това Стивиан Гатев е имал среща с дърво още в началото на спускането си и надолу се движеше с едно тънко бръмчене от калника, който се беше изместил и опираше в гумата.
Росен Ковачев, който вече е в категория мастърс, имаше най-добро време от всички български участници до първата контрола, след което две падания го запратиха чак на третото място в неговата категория.
Не мога да пропусна и отличното представяне на младия гръцки състезател Александрос Топкароглу, който даде едно от най-добрите времена за деня и оглави класирането в категория U17 Pro.
А за да е всичко още по-хубаво, дъждът така и не дойде, макар че по време на награждаването един тъмен облак бе надвиснал заплашително над финалната зона.
Очаквайте след няколко дни още снимки от състезанието – преди това обаче излизам за три дни в отпуск, за да взема и аз една скромна доза родопско каране. 🙂
