МТБ визитка: Андрей Цолев

Някои наричат Андрей Цолев „българския Седрик Грасия“, но това е много неточно – в цялата вселена има само един Седрик Грасия и само един Zozka, това е аксиома! 😀 Основната причина за това може би е фактът, че Цолев не забравя да живее пълноценно, да се радва на простичките неща от битието и най-вече да бъде себе си, да изразява емоциите си и да прави разни спонтанни щуротии, без да се интересува много от това какво впечатление ще направи на околните, но и без да им пречи. Много време съм прекарал с него и на колело, и по други поводи, така че и този път трябва да устоя на изкушението аз да напиша статията… за какво иначе му задавах въпроси? 🙂 Поради подобни причини ще се огранича и в илюстроването на интервюто – в статиите и галериите на МТБ-БГ през годините има десетки, може би стотици снимки с Андрей, така че всеки може да ги гледа до утре. Аз подбрах само няколко по-скорошни, включително от последното ни каране по време на Варварското ендуро 2019.

Представи се с няколко думи?

Андрей Цолев, широко разпознаваем и като Зозката. Последното, благодарение на моите скъпи приятели от ранните ученически години. Родом съм от София, но напоследък я избягвам…

Щом ме дават по mtb-bg, явно практикувам планинско колоездене; други спортове, които обожавам, са планинският туризъм, сноуборд, катерене, всъщност всичко свързано с планините, явно. 🙂

Елементарно устроен съм – освен гореизброените, обичам да ям, пия (понякога и вода) и да спя. В ежедневието предпочитам да съм в компанията на семейството си (щастливо женен съм, имам един динозавър – Боян) и/или да се виждам с приятели (ше питам жената, ако ме не пусне, ше кажа че ми се не оди…). В професионален план чупя Oracle бази данни, линукси и тук-таме някой SQL – тежко скучна материя за публиката ни.

От колко време караш планински велосипед? Как започна всичко и кои са основните моменти в МТБ биографията ти до момента?

Кръстосвам планините с колело от 14-15 години; подобно на повечето подрастващи, започнах с DH, или поне си мислих, че е DH. 🙂

Редовно участвам в състезания, не за да гоня резултати, а заради учудващо добрата комбинация „каране+готини хора+епични купони“.

Няколко мероприятия, които никога няма да забравя:
– Bike Weekend – лето 2004 беше топ и ми беше първото! 🙂
– Първото DH състезание в Сопот – лекарите в Карлово със сигурност също си го спомнят; след като свърши гипсът, пращаха счупените към болниците в Пловдив.
– Епичните фрирайд сборове в хижа Безбог, преди да стане комерс.
– Първият масов старт на DH маратон от Беклемето, както и бруталните купони на малкото DH трасе, непосредствено над града.
– Red Bull Ride The Palace или суркане в НДК-то на културата – епично състезание!!!
– Първото състезание в Пампорово, впоследствие едно от най-любимите ми места в България.
– Колоездачен преход Ком – Емине 2014, воден от Станимир Станчев, по-известен като Войводата. 🙂
– Перпендикулярна вселена 9, еххх спомениии! 🙂
– Няколко часа каране в компанията на Жером Клеменц в Боровец, изключителен професионалист, от когото научих много.
– Последните няколко години се представям добре на състезанията по ендуро, въпреки че ранглистите реално не са мотивация за мен.

Реклама

Какво е за теб планинското колоездене? Какво те свързва с него?

Интересното е, че ми трябваха 7-8 години израстване в спорта и планината, за да осъзная какво е за мен „планинското колоездене“, а именно: начин на живот. Осъзнах го паралелно с придобиването на уважение към планината. Интересен факт – откакто мисля по този начин, нямам и тежки травми, явно е важно тялото и главата да се ползват едновременно, не поотделно. 😉

С какво друго се занимаваш в свободното си време (включително и в миналото)?

Пиене, кръчми, чесън, купони, метъл, шкембе чорба, бири, метъл, пътешествия, купони; 28.06.2017 се роди Боян – рев, памперси, недоспиване, кафе, детски приказки, влакчета, бебеносещи раници, други бебета, шоу. 🙂

Какъв е основният ти планински велосипед? Имаш ли други?

YT Industries Capra CF 2015 – единствен велосипед, но действителна любов!

Сподели три от любимите си места за каране и защо са такива?

– Беласица, грандиозна планина с убийствено каране.

– Родопи, Пампорово + Чепеларе, любов…

– Планина, Стара Планина, цялата, но ако трябва да конкретизирам място, където винаги ще обичам да се връщам, тогава избирам Сопот. 🙂

Най-интересната ти случка с колело?

Безусловно прехода Ком-Емине, който няма как да определя с няколко думи (дори и няколко страници). Частица от емоциите ни са онлайн, под формата на едно 3 минутно видео: https://vimeo.com/112301619 .

Как изглежда за теб перфектният ден с маунтин байк?

Сега, както и преди, съвкупност от 3 важни елемента: „каране+готини хора+епични купони“.

Колко често караш в активния сезон, къде и как?

Активният сезон за мен е 365 дни в годината. Обожавам да карам на сняг, кал, пепел – само с дъждовете много-много не се разбираме.

В последно време правя различни преходи с ендуро колелото, все повече ми се кара на непознати и естествени терени. Отделно от това често се включвам в организирани ендуро карания с извозване, няма как – мързелът движи света, а и ни дава повече от нанадолното, което си е движещата сила на спорта. 🙂

Има ли място, където мечтаеш да караш?

От мечтите смисъл много няма, от идеи и планове – има! 😉

Планините са ясни, не мога без тях, обаче когато в уравнението включим море/океан, се получава нещо магическо! Накъде бия? Madeira, Finale Ligure… Хайде наздраве! 🙂


Снимки: Камен Котев, Любомир Ботушаров, Орлин Койчев