В тазгодишното издание на Велорали „Черни връх“ Лъчезар Стаменов реши да си направи интересен експеримент, а именно – да стартира със своя електрически маунтин байк и да провери могат ли батерията и моторът да победят елитните ХС състезатели в една такава надпревара? За протокола, велосипедът е твърдак – Pulse TSA+, а Лъчо е редовен участник в ендуро състезанията в категория Мастърс Б (40+), като не му е чуждо и ХС карането; физическата му подготовка е добра, но все пак любителска, като е добре да се има предвид и това, че вече е оставил десет петилетки зад гърба си. След тези кратки встъпителни бележки ви оставям в неговата компания с този интересен анализ:
Ще се опитам да направя кратък анализ на участието ми в 15-ото издание на Велорали DRAG Черни Връх 2018 с е-МТБ. Ралито не предвиждаше еМТБ категория, затова се записах в редовната си група мъже мастърс 40+. Идеята ми беше да се направи реално сравнение за възможностите на еМТБто и на нормалните, или както е модерно вече да се наричат „Био-байкове“, при това с елемент на състезание. Веднага искам да подчертая, че не участвах за награди и класиране, което споделих и с организаторите.
Стартирах някъде след средата на групата и, както и очаквах, скоро настигнах предните редици. Интересното беше, че не използвах Trail и Boost режим. Eco режимът ми беше достатъчен до края на стръмното още в Бояна да настигна и задмина почти всички. На изкачването до беседката с чешмата настигнах и първите. Пред мен останаха Алекс Иванов и Влади Гюров, който водеше в състезанието. Алекс го задминах на асфалта преди разклона за Бялата вода. Влади го настигнах преди Дендрариума, но за съжаление той получи технически проблем с велосипеда и прекрати участието си.
Карах си предимно на Есо режим и много малко използвах допълнителното подпомагане. И така, на първата контрола при „Момина скала“ преминах пръв от всички участници. Дотук добре, но играта се играе до Черни връх, както и във футбола до 90-ата минута. Допусках, че каменната пътека след х. „Тинтява“ ще може да се кара нагоре с еМТБ, но това се оказа невъзможно за мен. Тук използвах и Trail/Boost режими, но теренът е много техничен. Пътеката е изпълнена с големи камъни, прагове и други препятствия и се наложи бутане. Това се отрази и на батерията, която видимо загуби капацитет, загубих и преднината в състезанието. Преди излизането към заслон „Ушите“ ме настигна Алекс и на спускането към пътя за Черни връх той вече имаше предимството на неговата лека 29ка. Браво на Алекс Иванов за отличното представяне в състезанието – той даде най-доброто време за деня!
Опитах се да го гоня в последващото качване към върха, но без успех. На 2 км от върха, след отклонението на пряката туристическа пътека, батерията падна окончателно. Токът спря и оттук до върха продължих на био-режим. Преди последното стръмно ме изпревари още един състезател и след като избутах финалните 150 м, достигнах Черни връх. Бях трети на върха за 2 часа точно.
Останах на Черни Връх към 25-30 минути, за да дам възможност на състезателите да си продължат спокойно надпреварата и да не се получи някое недоразумение. Спускането няма да коментирам – това си е нещо епично със или без еМТБ! Финално си приключих състезанието нормално и без проблеми, като изключим мускулните крампи, които обикновено са характерни за това велорали.
Изводите са, че за това трасе – 35 км с 1500 м денивелация – теоретично е възможно да се премине с една батерия, но при много внимателно и балансирано ползване само в режим Есо. Употребата на по-силно подпомагане вероятно ще изхаби батерията, ако не още до върха, то след това, където си има доста въртене.
Техническите данни за байка, батерията и мотора: PULSE TSA+, система Shimano Steps E8000, мотор DU-E8000 250Вт. Батерия BT-E8010 504Вт/ч.
