Както винаги, в първия уикенд на септември се проведе Световното първенство по планинско колоездене (с пълно наименование 2018 UCI Mountain Bike World Championships presented by Mercedes Benz) в двете най-стари и „класически“ дисциплини – ХСО и спускане. Домакин на събитието бе швейцарският курорт Лензерхайде, който от години е и редовна спирка за Световната купа.
ХС щафети
Хронологично първото състезание, още в сряда, бе и едно от най-непознатите като формат за широката публика, тъй като обикновено се провежда само в рамките на Световното първенство. Това са т.нар. отборна щафети, при които всяка държава представя отбор от няколко състезатели, които карат в избран от треньорите си ред на щафетен принцип. Новост от миналата година е увеличеният брой състезатели в щафетите – от четири те станаха пет, за да включат и представителки на категорията жени до 23 години. Другите членове на отборите са съответно мъже и жени елит, мъже до 23 г. и младежи.
Домакините от Швейцария откриха шампионата с победа, което трудно би изненадало някого предвид състава на отбора, включващ Йоланда Неф и Нино Шуртер. Въпреки това, в първите обиколки швейцарците бяха в ролята на догонващи – първо начело излезе Италия, след това Франция, а в третата обиколка Австралия. В петата обиколка обаче на старта бе Нино Шуртер и той направи, каквото трябваше, за да донесе победата на отбора си.
ХСО
Стартовете по крос-кънтри протекоха в рамките на няколко дни, заради големия брой възрастови групи – от младежи и девойки през мъже и жени до 23 г., та до категориите елит.
Няма да се спирам подробно на всички състезания, но за протокола ще изредя следните „новоизлюпени“ световни шампиони:
Лаура Щигер (Австрия) – девойки
Александър Балмер (Швейцария) – младежи
Александра Келер (Швейцария) – жени до 23 г.
Алън Хедърли (ЮАР) – мъже до 23 г.
Така се стигна и до съботния ден, в който се проведоха състезанията при жени и мъже елит (за разлика от кръговете за Световната купа, където ХСО-то обикновено е в неделя, а спускането в събота, тук е обратното).
При жените изненадата бе голяма, тъй като най-бърза в тази надпревара се оказа американката Кейт Кортни. Не че тя не е имала добри класирания и преди, но ако човек погледне резултатите ос СК през сезона, ще види в таблиците предимно други имена на първите редове. Е, случват се и такива неща, затова спортът е толкова интересен!
Състезанието започна с атака от страна на датчанката Аника Лангвад, която определено е във вихъра си през този сезон. Зад нея бяха Кортни и Емили Бати (Канада). Към края на втората обиколка Лангвад имаше повече от половин минута преднина и изглеждаше, че държи нещата под контрол. В четвъртата обиколка обаче Кортни остави Бати назад и в петата застигна водачката. В шестата обиколка Лангвад успя да се откъсне леко напред, но американката отново я настигна и в последната, седма обиколка използва техничните участъци, за да пресече финала с добра преднина от 47 секунди. Бати успя да опази сребърния си медал от домогванията на Йоланда Неф, която остана четвърта. Кортни е четвъртата американка, която печели световната титла в тази дисциплина, но това не се беше случвало от далечната 2001 г., когато за последно бе притежание на Алисън Дънлап.
Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: https://www.redbull.com/int-en/tv/video/AP-1WNSQN4XW1W11/womens-xco-finals-en-lenzerheide.
Затова пък при мъжете нямаше изненади. Нино Шуртер донесе четвърти медал за страната си, окуражен от родната публика (швейцарецът живее само на двайсетина минути от Лензерхйде). Шуртер атакува още в отварящата обиколка и само италианецът Герхард Кершбаумер успя да го последва. През повечето време двамата караха „в пакет“, но в предпоследната обиколка Нино успя да се откъсне, макар и с малка преднина. Той продължи да натиска здраво педалите и в крайна сметка Кершбаумер, който бе и най-сериозен съперник на Шуртер в СК през този сезон, трябваше да се примири със сребърния медал. Трети остана Матю ван дер Поел от Холандия.
„Тази победа определено е специална за мен, бих казал най-добрата“ , сподели Шуртер след състезанието. „Да се състезавам тук, пред толкова хора, които ме подкрепяха, е невероятно. Шумът край трасето бе изумителен. Краката ми днес не бяха най-силните след отборните щафети, така че имах своите трудности. Опитах се да изчакам, планът ми бе да атакувам в последната обиколка, но още преди това видях, че Герхард изпитва затруднения в техничните секции, затова натиснах колкото можах и виковете на хората ме изпратиха пръв до финалната линия.“
Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: https://www.redbull.com/int-en/tv/video/AP-1WNSQN2GN1W11/mens-xco-finals-en-lenzerheide.
DHI
Трасето в Лензерхайде е едно от най-добрите в света и доста разнообразно, така че дори само това предразполага към чести обрати и високо напрежение. Добавете в уравнението един от най-изненадващите и превратни сезони в Световната купа и шоуто е гарантирано!
При жените основното съперничество през 2018 г. е между състезателките от Великобритания Рейчъл Атертън и Тане Сийгрейв. Затова не е изненада, че те заеха двете челни позиции, нито пък е изненада, че Рейчъл Атертън победи – след травми и възстановяване, тя отново е начело и не е лесно да бъде надвита. Изненадваща обаче бе преднината ѝ – почти 10 секунди. В последните 1-2 години бяхме отвикнали от такива разлики при жените, но може би глътката въздух за съперничките на Атертън вече свърши? Трета остана Мириам Никол, която също се възстановяваше от контузия и се очаква да бъде изцяло в силата си през следващия сезон.
А какво състезание при мъжете! Нови и стари фаворити създадоха един от най-оспорваните финали за шампионската титла. Пръв Грег Минар (ЮАР) свали времето под 3 минути и се задържа дълго на горещия стол. Дойде редът на Мартин Маес (Белгия), който спечели последния кръг от СК и даде четвърто време в квалификацията. Белгиецът отново защити честта на ендуро карачите и измести Минар от горещия стол. Дълго време той стоя там, но най-накрая Лоик Бруни (Франция) успя да го измести, макар и само с 21 стотни. Никой от оставащите по трасето не успя да подобри времето на Бруни или на Маес, а подиумът бе допълнен от Дани Харт (Великобритания), следван от Лорис Вержие (Франция) – споменавам общо четирима, защото те се събраха в рамките на една секунда – толкова изострена бе надпреварата! За Лоик Бруни това е трета световна титла и в последните години никой друг не е постигал такава устойчивост в резултатите от Световни първенства (макар че той има още доста да гони сънародника си Никола Вуйо, който има седем!).
Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: https://www.redbull.com/int-en/tv/video/AP-1WNSQN26H1W11/womens-mens-dh-finals-en-lenzerheide.
Повече информация можете да намерите в сайта на UCI: http://www.uci.org/
