Това не е пътепис, макар че може би трябва и такъв да напиша… Това са впечатленията ми от TS Plus – един от новите модели на Pulse за 2018 г. Българският производител разкри подробностите за него почти по същото време, когато Байкария обявиха едно интересно каране в Кападокия. По всичко изглеждаше, че двете неща биха си паснали много добре, затова побързах да уговоря един тестов велосипед от новия модел за периода 19-26 май, за да го разходя по уникалните каньони в този неповторим район на Турция и да натрупам първи впечатления от него.

Pulse TS+ 1:

Размер:	S-М, 43 см
Тегло:	13.4 кг без педали
Цена:	2999 лв.
Продължителност на ползването	1 седмица, 140 км

Плюсът в името на модела указва размера на гумите, които са 27.5х2.8 инча. Това е една от новите тенденции при планинските велосипеди в последните години – дори „стандартните“ гуми увеличават размера си, а пък тези с означение Plus заемат пространството между 2.6 и 3.0 инча широчина, за да осигурят повече комфорт и сцепление, но без да стигат до крайност, каквато са например фетбайковете.

Конкретно при TS+ гумите са WTB Ranger 2.8 TCS Tough/Fast Rolling – сравнително леки гуми с универсална ХС шарка, оптимизирани за добро търкаляне. Започвам с това, тъй като на пазара могат да се срещнат най-различни проявления на концепцията 27.5+, включително дългоходови велосипеди с агресивна шарка на гумите и значително по-високо тегло. Твърдакът на Pulse обаче залага на ниското съпротивление при търкаляне и разчита на ниското налягане (карах ги на около 1 – 1.2 бара) за подобрено сцепление на всякакви настилки. Като говорим за налягане, при тегло като моето (65 кг) някои хора биха пробвали дори още по-ниско – около 0.8 бара. Това би добавило още комфорт и сцепление, но аз лично се притеснявах от прещипване при среща с остри ръбове (въпреки големия балон и широките капли), а и предпочетох гумите да не са твърде меки за изкачванията по асфалт и утъпкани черни пътища. Пък и 1 бар отпред звучи достатъчно добре дори за песъчливи и чакълести терени, каквито се очакваше да срещнем в Кападокия. Ще се върна отново към този въпрос след малко.

Геометрията и компонентите оформят TS+ като типичен ХС/АМ твърдак, т.е. като велосипед, който не е за състезателно каране, но позволява агресивно и уверено атакуване на спусканията и приятно каране нагоре, дори и при дълги изкачвания. Въпреки масивния вид, теглото на байка е 13.4 км без педали и с регулируем кол на седалката – това е доста приятна стойност не само на хартия, но и в действителността. Вилката е Rock Shox Revelation RC 29″ Solo Air със 140 мм ход, задвижването е Shimano SLX 1х11 с преден венец 32 зъба и задна касета 11-46. От същата серия са и спирачките, а периферните компоненти са Controltech (кормило и лапа), КS E-Ten (кол за седалка), WTB Volt (седалка) и ръкохватки Velo. Колелата са наплетени с капли WTB Scraper i40 и главини Novatec. Пълната окомплектовка и информация за велосипеда можете да видите тук: https://www.pulse-cycles.com/shop/cycles/mtb-hardtail/ts-1/.

Ако 2999 лв. са твърде много за вашия бюджет, погледнете и версията TS+ 2, чиято цена е с 900 лв. по-ниска: https://www.pulse-cycles.com/shop/cycles/mtb-hardtail/ts-2/.

Геометрия

От горната таблица е видно, че байкът е добре балансиран между изкачване и спускане. Моята ролетка отчете с 10 мм по-къса задница и с 10 мм по-дълго междуосие, но като цяло може да се каже, че TS+ е с модерна и доста универсална геометрия. Челният ъгъл е достатъчно малък, за да осигури стабилност и увереност при атакуване на стръмни и технични терени надолу, но без да смущава любителите на катеренето с олекване на предното колело. Рамката е дълга, но в рамките на нормалното – даже бих казал, че визуално изглежда по-дълга, отколкото е в действителност. Като се има предвид, че засега се предлага само в два размера (S/M и M/L), възможно е за някои колоездачи с твърде голям (над 190 см) или малък ръст (под 165 см) да се окаже къса или дълга, но представителите на основната „ статистическа извадка“ с ръст 175-185 см могат дори да изберат според предпочитанията си по-големия или по-малкия размер, респективно по-просторна или по-компактна рамка.

За мен (170 см ръст) размерът S/M бе перфектен в комбинация с кормилото 750 мм и лапата 60 мм. При първото сядане на велосипеда усетих лека странност – изпитах го и след десет дни, когато се качих отново на моя собствен байк. Не можах обаче напълно да определя на какво се дължеше тази разлика в усещането – подозирам най-вече кормилата на двата байка и извивките им, но може и някой друг дребен детайл да е. Като казвам странно, в никакъв случай нямам предвид неудобно – напротив, още от първото спускане усещах TS+ като мой, но преди това пред хотела имаше някаква дребна разлика спрямо личния ми байк, за която не успях да си обясня откъде идва, при положение, че на хартия са с почти идентична геометрия.

Рамка

Рамката на TS+ не само е боядисана в цвят „фадрома“, но отчасти има и такъв вид. 🙂 Всичко в нея изглежда масивно – огромната долна тръба с правоъгълно сечение, масивните стойки на веригата, конусовидното чело. „Гърбицата“ на горната тръба придава на байка почти заплашителен вид – сякаш е бик, който се кани да прегази всичко пред него, но не с копита, а с големи гуми. Дори Post Mount накрайника за задната спирачка е толкова масивен, че изглежда леко грубо. Байкът на Pulse определено има мускулест вид, но зад него явно се крие добро проектиране и значителна обработка на материалите (хидроформоване, изтъняване на стените и т.н.), защото рамката и байкът като цяло не са тежки.

Седалковата тръба е абсолютно права, което не създава ограничения при ползването на какъвто и да е кол за седалка. На нея е добавен и накрайник за директен монтаж на преден дерайльор, в случай че предпочитате два венеца отпред, но както казах, Pulse са заложили на проста и практична скоростна система с 1х11 предавки.

Стойките на веригата са видимо сплеснати хоризонтално, за да поемат по-добре вибрациите. Задният триъгълник има изключително масивен вид и е доста широк, но петите ми не опираха никъде в него при педалиране.

Окабеляването е вътрешно, но има и външни водачи за маркуча на задната спирачка. Средното движение е на резба, което все повече производители изтъкват като предимство, защото с годините се оказа, че PressFit касетите страдат от скърцания и хлабини, особено ако се карат в по-лоши условия.

Впечатления при каране

За голяма моя изненада пробата на TS+ започна с фалстарт:

Ако все още се чудите какво не е наред, вижте ъгъла между курбелите! 😉 Този резултат постигнах още преди първото спускане, докато упражнявах оли (bunnyhop) след краткото начално изкачване. Дотогава не бях чул нито скръцване откъм средното движение, но при първото по-високо оли се чу един стряскащ звук, който се повтори и при следващото, когато причината вече стана очевидна – двата болта, които притягат левия курбел към вала на средното движение, се бяха разхлабили и в резултат на натоварването при приземяване шлицът на оста превъртя. Важно е да отбележа, че байкът беше каран преди мен, а не е излязъл от поточната линия с незатегнати болтове – те някак са се разхлабили впоследствие, въпреки че уж имат защита срещу това. На мен лично за пръв път ми се случва подобно нещо и макар че на много хора съм давал съвет да проверяват всеки болт на новите си велосипеди, точно тези два не ми хрумна да ги проверя (останалите така или иначе бях затегнал покрай разглобяването и сглобяването на велосипеда за транспортирането със самолет). Станалото – станало! След едночасова борба с подръчни средства и грубо отношение към провинилия се курбел, същият бе отделен от вала и за щастие щетите по шлица не бяха непоправими, така че с почистване и хубаво стягане байкът изкара следващите седем дни без проблеми и само външните белези напомняха за тази случка.

И макар че при първото спускане след този инцидент се стараех да карам леко и без излишна агресия, TS+ бързо показа игривия си характер, още повече, че и пътеката предразполагаше към това.

Между другото, нека започна с това, че Кападокия се оказа перфектната изпитателна площадка за такъв велосипед. Единственото, което липсваше, бяха секции с остри и ръбати камъни, но имаше от всичко друго – настилки от скали със сцепление на шкурка до песъчливи и чакълести пътеки, които ставаха особено хлъзгави след повече от един слънчев ден; някои от пътеките бяха скоростни и игриви, други по-скоро бавни и спънати, с прагове, остри завои и серпентини; почти всеки ден валеше, което като цяло не променяше много почвите в района, но все пак гумите на байка се срещнаха и с влажни терени. Наклоните също бяха най-разнообразни и в двете посоки – изкачванията обикновено започваха стръмно, най-често по асфалт или паваж, после продължаваха по черни пътища; пътеките надолу включваха най-различни отсечки, а ако случайно не се намереше някоя достатъчно стръмна, достатъчно бе човек да се огледа встрани към скалните форми…

При изкачванията гумите вървяха доста леко, въпреки плашещите си размери. ХС шарката се търкаляше леко по асфалт и по добре утъпканите пътища, а при по-неравен терен ниското налягане и големият балон осигуряват комфортно и леко преодоляване на ръбовете и следват добре формата на терена. Общото тегло е приблизително като на сравнително лек АМ/ендуро велосипед, по-високо е от това на състезателен ХС байк, но по-ниско от това на твърдак от начален клас. Казвам го, защото при сравнително късите дневни карания в Кападокия (20-30 км) велосипедът нито веднъж не ми дотежа, т.е. определено е способен и на по-дълги преходи, а една от основните му черти е комфортът – определено по-голям в сравнение с класически ХС байк с по-тесни и твърдо напомпани гуми. Същевременно имах възможността пряко да сравня TS+ и неговите големи гуми с ХС шарка с един АМ/ендуро твърдак с „нормални“ АМ гуми Schwalbe Nobby Nic 27.5х2.35 (Kross Dust, очаквайте скоро ревю и за него) – при сходно общо тегло, изкачванията с TS+ бяха малко по-лесни, а пък и двата твърдака вървяха нагоре по-леко и бързо, отколкото личния ми велосипед с двойно окачване и АМ/ендуро гуми. С всички тези примери и описания искам да илюстрирам ясно факта, че „Плюс“ велосипеда на Pulse не е ХС бегачка, която сама ускорява по баира, но е по-приятен за каране нагоре от повечето АМ/ендуро байкове, които съм пробвал.

И докато сме на тема изкачвания, скоростната система с един венец като цяло осигуряваше достатъчен обхват за разнообразните условия (от стръмни улици и пътеки до полегати пътища), т.е. не ми липсваше нито най-ниска предавка, нито достатъчно висока, но в сравнение със системите с два венеца имаше случаи с междинни наклони, където никоя от две съседни предавки не бе идеална. Тази особеност си проличаваше и по това, че твърде често включвах най-ниската предавка – при два венеца отпред дори аз рядко се задържам на най-големия венец отзад, но тук прекарвах доста време на него. Аз лично бих монтирал за себе си преден венец 30 зъба, заради това, че предпочитам през повечето време да не съм на крайна предавка и да имам запас от още една за най-стръмните баири.

При спусканията геометрията и големите гуми с ниско налягане се съчетават отлично в създаването на страхотно усещанe по всяка пътека. Байкът е стабилен, но и доста повратлив – както вече казах, той е по-къс, отколкото изглежда визуално, така че острите завои и още по-острите серпентини не са проблем за него, но в същото време колоездачът е добре центриран над рамката, а тя е с добра дължина и при каране на скорост TS+ държи стабилен курс, дори когато човек се качва на повече от метър по стените на разни скални улеи. 🙂 Заслуга за чудесния баланс между стабилност и пъргавина има и челният ъгъл 67° – толкова е и на личния ми АМ велосипед и не бих казал, че някъде ме ограничава.

Много хора биха погледнали скептично на идеята за агресивно каране по пътеките с твърдак, но в комбинация с големите гуми твърдата рамка дори носи допълнителни ползи. Байкът е лек и се изпомпва много лесно от всяко ръбче, което пожелаете да скочите. Искате да олекотите и подхвърлите задницата – никакъв проблем! Искате да ускорите? Две-три завъртания ви изстрелват почти като с ХС велосипед, защото в крайна сметка гумите не усещат голямо съпротивление, нито пък има задно окачване, което евентуално да поеме част от енергията. TS+ е един наистина забавен за каране байк, който не се плаши от груби и трудни терени, но се чувства особено добре на средно-технични пътеки с разнообразни елементи, където просто принуждава ездача да се заиграе и да се замае от каране.

Връщам се и към темата от началото на статията, а именно – сцеплението на гумите. 1.0 бар в предната и 1.2 бара в задната бяха напълно достатъчни, за да се чувствам стабилен навсякъде по пътеките на Кападокия. Гумите газиха в меки пясъчници, хлъзгаха се леко по камъчета и пясък върху твърда основа, „плаваха“ в чакъл и прашни наноси и залепваха към чистите и гладки скали. Мога категорично да кажа, че макар и с ХС шарка, при спусканията WTB Ranger 2.8 имаха предвидимост и контрол, които са напълно сравними с „нормална“ АМ/ендуро гума с балон 2.35 например.

Интересен въпрос, който бе повдигнат, е дали се усеща разлика в окачването, заради това, че самите гуми играят по-голяма и самостоятелна роля като такова, но с по-различни характеристики от вилката. Честно казано, не бих могъл да разделя двете усещания – както вече казах, цялостно байкът бе много комфортен, със сигурност повече от стандартен твърдак, но чак да съм усетил разликите в амортизацията от гумите и от вилката, не смея да твърдя.

Не мога да пропусна и понижаващия кол за седалка – за седем дни ползване няма как да преценя дългосрочно качествата му, но наличието на такъв също добавя универсалност в приложението на байка. Не при всеки велосипед с цена до 3000 лв. се среща тази екстра, особено пък с дистанционен контрол от кормилото.

Заключение

Концепцията 27.5+ има много „разклонения“ – от сравнително леки твърдаци с ХС/АМ насоченост, какъвто е TS+ на Pulse, до АМ/ендуро машини с двойно окачване и големи грайфери на големите гуми. Все още не съм карал байк от втория тип, но за първия вид не мога да скрия, че много ми харесва. За мен основната полза от велосипед като TS+ е, че е изключително универсален, което означава, че с еднократна инвестиция можете да получите байк, който да ви радва при всяко каране – и на дълги преходи като Обиколката на Витоша, и по трасетата в байкпарковете, и при разни спънати и технични пътеки, до които се стига предимно с байка на гръб. Големите гуми с ХС шарка ме изкушават именно върху твърдак, защото тогава изкачването е леко и комфортно, а при спускането можете да разчитате на много по-добро поведение, отколкото при ХС твърдак, т.е. може да си позволите повече волност. Ако трябва да обобщя всичко дотук с едно изречение, силата на Pulse TS+ е в това, че при каране нагоре се доближава повече до ХС байк, а при каране надолу повече до АМ/ендуро велосипед, макар и без задно окачване.