С настъпването на пролетта много хора ще се изправят за пръв или за пореден път пред избора на нов велосипед. Някои от тях ще правят с него първите си стъпки, други ще искат да опитат нещо ново. Тази тематика в никакъв случай не е нова за МТБ-БГ, а във Форума стотици хора през годините са намерили и конкретни съвети при подобни колебания. Решихме обаче, че сега е подходящ момент за една кратка обобщаваща статия по един от най-важните въпроси – твърдак или велосипед с двойно окачване?
А кой пита?
Това е задължителен въпрос, от който зависи отговорът на другия. Иначе казано, за едни по-подходящ ще е твърдакът, за други „мекият“ велосипед. Няма универсална рецепта, няма задължително правило. Няма и пълно щастие, както вероятно са научили от живота повечето от вас.
Преди да пристъпим към сравнение на двата типа велосипеда, удачно е да направя няколко важни уточнения, за да не остане някой разочарован от статията или от отговорите в нея:
1. Тази статия не е изчерпателна. Тъкмо обратното – тя е съвсем кратка и има за цел да посочи само най-важните и очевидни разлики и характеристики. Иначе темата е достатъчно обширна, за да се напише книга, може би и в повече от един том. Но нека не усложняваме нещата, защото този материал е насочен към хората, които все още се запознават с основите на планинското колоездене, а не за тези, които могат да напишат споменатия научен труд.
2. Въпросът и отговорите се отнасят главно до ХС и АМ велосипедите, като дори за вторите може да се каже, че са включени донякъде условно. Това е така, защото някои видове велосипеди (за спускане и фрийрайд, за ендуро и дори за All Mountain) по дефиниция са с двойно окачване, т.е. при тези видове каране използването на твърдак е или проява на ексцентричност (в което няма нищо лошо, разбира се), или следствие на ограничен бюджет. Има също така дисциплини (траял, Dirt Jump и др.), при които велосипедите пък по дефиниция са с твърди рамки, при това доста специфични.
Предимства и недостатъци на двата вида велосипеди
Преди всичко, нека кажем какво е предназначението на окачването, независимо предно или задно. Казано по-разговорно, то има за цел да „изглажда“ терена. С по-сериозни думи, това означава да абсорбира и намалява вибрациите и натоварванията при преминаване по пресечен терен, което означава и по-добър контрол, повече сцепление в определени ситуации и т.н.
От това следва, че колкото по-груб и неравен е теренът, толкова по-подходящ е велосипед с двойно окачване, и обратното – за по-гладки и леки терени по-подходящ би бил велосипед с твърда рамка. Затова всеки купувач на първо място трябва да прецени не само за момента, но и в обозримо бъдеще, по какви терени основно ще кара, колко често и колко дълго.
В общия случай байкът с двойно окачване позволява по-висока скорост на неравен терен, докато твърдакът е по-ефективен и по-бърз на гладки терени.
Лесно е да се досетим, че освен по-добър контрол, велосипедът с двойно окачване осигурява и повече комфорт. Това важи не само при каране по груби терени, но и при по-дълго и продължително каране по всякакъв пресечен терен, дори и лек. Не е случайно, че в дисциплината ХС маратон повечето състезатели залагат на „меки“ велосипеди – с увеличаване на километрите натоварването върху цялото тяло започва да се трупа по-бързо при твърдак, отколкото при велосипед с двойно окачване.
Като конструкция твърдакът е по-прост и поставя по-малко изисквания към материалите и изработката. При равни условия това означава, че твърдак ще е по-евтин при покупката и по-лесен за обслужване и поддръжка. Ако обърнем твърдението за цената, то при един и същи бюджет, марка и предназначение, твърдакът винаги ще е с по-добри компоненти от байк с двойно окачване.
Задният амортисьор и свързаната с него конструкция добавят тегло, така че при еднаква окомплектовка „мекият“ велосипед винаги ще е поне малко по-тежък.
В крайна сметка?
Ако обобщим всичко дотук, при по-малък бюджет и по-ниски изисквания от гледна точка на терена (т.е. ако ще се кара предимно по лесни пътеки и черни пътища), по-добрият избор е твърдак. Това обаче не важи в случаите, когато главен приоритет е комфортът – тогава велосипедът с окачване би бил оправдан, макар че винаги има една ценова граница, под която байковете със заден амортисьор просто не стават.
Колкото по-трудни стават терените, по които ще се кара, и колкото по-високи изискванията към велосипеда при спускане, толкова повече нараства значението на задното окачване. Затова при избора винаги трябва да съобразявате и малко по-дългосрочните си планове – ако изначално ви привлича адреналинът и по-техничните пътеки, струва си да инвестирате малко по-висока сума в подходящ велосипед с окачване, който да не ви ограничава още след една година.
За начинаещи колоездачи обаче е важно да знаят и това, че с твърдак по-лесно и правилно се усвояват някои основни техники и навици при каране, защото задното окачване позволява повече „отпускане“ и по-лесно преодоляване на терена, но най-добре е ако тези неща зависят от уменията ви, а не от велосипеда.
