В това видео от поредицата Steps To The Top (Стъпки към върха) на Sram има и българско участие, макар и непреднамерено – спускачите да си отварят очите на 1:27 и може би ще разпознаят един свой приятел. 🙂 А иначе статията е посветена на Джак Моар, който през 2017 г. имаше много добър сезон и е едно от имената на DH сцената, за което се говори в бъдеще време.
“Винаги работя върху подобряването на всичко. Никога не се примирявам, че правя нещата толкова добре, колкото е възможно…” – Кели Слейтър
Не се заблуждавайте, Джак Моар е сериозен, когато трябва да кара бързо по DH трасетата, в която и част на света да се намират. През 2017 г. австралиецът завърши втори в СК във Форт Уилям и през целия сезон гравитираше около топ 10, с изключение на Андора. Когато се случи в близост до някой от кръговете на Световните ендуро серии и графикът му позволява да се включи, Джак не пропуска възможността и дори постига добри класирания.
Ако го гледате върху байка обаче, високият австралиец създава впечатление, че не си дава много зор. Това е стигма, която много високи карачи споделят и Моар знае за нея. Ако погледнете още по-внимателно обаче, може да видите в стила му на каране и влияние от сърфирането, в което няма нищо учудващо, като се има предвид че състезателят на Intense Factory Racing е порил вълните с един или друг вид дъски още от момента, в който е можел сам да стигне до водата.
Питайте го откъде му е прякорът “Shark Attack Jack” и той ще ви разкаже история за ухапване от акула в крака преди десетина години. Нараняването е изисквало шевове с общо 500 бода, но по никакъв начин не го е отказало от водата и сърфирането.
По същия начин, когато през 2015 г. една контузия съсипа сезона му, Джак не изгуби упоритостта си и се завърна през 2016 г., за да влезе веднъж в топ 10 на СК и да спечели крайната титла в Crankworx DH.
Сезон 2017 започна с победа в първия кръг от сериите Crankworx DH в Роторуа, Нова Зеландия, и изглеждаше сякаш нещата щяха да се повторят. Осмо място в Crankworx Les Gets и трето в Crankworx Innsbruck означаваха, че в Уислър Джак Моар оглавяваше временното класиране и му трябваше малко, за да запази тази позиция. Понякога обаче и най-доброто каране не ти носи победата. Понякога това засяга и крайното класиране. Понякога в състезанията просто става така.
Джак обаче, въпреки младостта си, гледа прагматично и спокойно на тези неща. В неговите представи, ако човек е здрав, трябва да се възползва от това и да се състезава, да кара и да не забравя защо и за какво го прави. Затова и в Уислър, преди още прахът от състезанието да е улегнал напълно, Джак вече беше на лифта с приятели, за да направят още няколко спускания.
Понякога акулата те захапва, но това не е причина да се откажеш.
Video by: Mind Spark Cinema
Photos by: Adrian Marcoux & Sven Martin
Words by: Joe Parkin
