Ако започна да ви представям подробно Любомир Тодоров, познат още като Любо Бирата, Амбата, Любендера, Любо от Веломания и още знайни и незнайни прякори и нарицателни, ще трябва да напиша доста обширна статия. През последните две десетилетия (а това ще рече още от зората на планинското колоездене в България) Любо е една от най-ярките личности на българската байк-сцена, независимо дали говорим за уменията в карането, майсторлъка в ремонтите, любовта към бирата, чувството за хумор или забележителния микробус-дискотека, който е уникален в най-пълния смисъл на думата. Такъв е и велосипедът му, което не е учудващо, като се има предвид, че Любо е един от всепризнатите топ-механици в България, т.е. разполага с интрументариума и знанията, за да превърне своя байк в нещо различно от стандартните сглобки. На първо място обаче е желанието, а в това отношение той обича повече от всичко да човърка и да майстори разни „пинизчийски“ неща, което е и една от причините да предпочита да работи в сервиза на Drag Zone като майстор, а не в офиса или цеха като шеф на други механици, каквито „кариерни възможности“ вероятно е имал. Освен че обича „пипнатите“ работи, Любо е и един от най-взискателните на тема тегло карачи, които познавам, така че през годините съм виждал не една и две модификации по различни компоненти, направени с тази цел. Доказателство за успехите му в тази насока е фактът, че неговият Drag Kink, във вида, в който го виждате на снимката, тежи само 14.8 кг.
Любо кара с Drag Kink от 5-6 години. Велосипедът на снимката е базиран върху второто поколение на модела (с 26-цолови колела), но преди това Любо е започнал с първото, което като графики не се различаваше съществено, но беше с по-голям челен ъгъл (66°), така че за него е използвал ъглови чашки за намаляването му до 64°. При този втори Kink стойността е такава със стандартни чашки, а при неговия байк е дори по-ниска, около 63°, защото отзад е монтиран малко по-къс заден амортисьор (216 мм вместо 222 мм, какъвто е стандартен за рамката). Това означава също така малко по-къс ход на задната ос и по-ниско средно движение.
Задният амортисьор е Fox DHX Air от по-ранните поколения и Любо признава, че не работи особено добре, поне на тази рамка. „Има обаче един момент, когато започва да работи чудесно, и това е, когато кавитира“ (т.е. когато маслото и въздухът се смесят), сподели той. “Зная, че звучи странно, но на практика така се получава. В такива случаи направо не искам да го сервизирам. В момента е с нови уплътнения и отдавна не го е правил, но подритва малко и не работи както ми се иска.“
Нещо, което e трудно да се види и да се снима, е средното движение. Рамката е с тръба за средно движение 83 мм (един от стандартните размери за спускане), но Любо е успял да пригоди и монтира в нея касета с външни лагери за тръба 68/73 мм. Това му осигурява както по-ниско тегло, така и по-малък Q-фактор (разстояние/разкрач между курбелите), като второто има значение при педалиране. За да се справи с тази задача, някои от елементите са рязани, пилени и преправяни.
Предавките на велосипеда не са от най-леките. Предният венец е с 34 зъба, задната касета е 9-скоростна, 11-30, като в доброто старо време. „Често карам изправен на педалите и на нисък каданс“ – обяснява Любо и който е бил в компания с него нагоре, знае, че се справя по-добре от мнозина, които имат по 20-30 скорости. Задният дерайльор Shimano XTR също не си знае годините и премеждията, но това, че оцелял толкова дълго, е добро свидетелство за надеждността му. Спирачките също са XTR, но малко по-нови и модерни.
Любо Тодоров има за велосипеда си две вилки, но напоследък го кара предимно с тази на снимките – преправен от него Rock Shox Totem, на който е инсталирана пневматична пружина (вместо стандартната метална) и по този начин теглото ѝ е намаляло от 3.1 на 2.5 кг. Предпочита я заради това, че прави велосипеда по-пъргав и маневрен. Другата вилка обаче заслужава не по-малко внимание – това е един легендарен Shiver от златните години на Marzocchi, който Любо е успял чрез много дупчене и преправяне (включително и въздушна пружина вместо метална) да докара до забележителните 3.0 кг „живо тегло“, т.е. в напълно работещо и използваемо състояние.
Кормилото е Cox Revo и е малко „клъцнато“ (по думите на собственика си) докъм 750-760 мм широчина. Лапата е Cox Rogue с дължина 50 мм, а върху нея виждам нещо много интересно и специално:
„Да не закъснявам“ – смее се Любо и добавя: „Гледам си на него времената за старт на етапите в ендуро състезанията“ и посочва мястото за стикера на горната тръба.
Изборът на гуми може да изненада мнозина. И отпред, и отзад Любо Тодоров кара с модела Hans Dampf на Shwalbe, с меката каучукова смес VertStar. Състезателят на Drag Racing ги намира за достатъчно универсални и разчита на тях във всякакви условия, и в ендурото, и в DH състезанията. Това е така вече пет години, т.е. за първи път е пробвал този модел още при първата му поява в България. Кара ги безкамерни, като в задната използва и системата Schwalbe Procore. „Спасявала ме е в няколко случая“ отговаря той, когато го питам дали оправдава добавеното тегло.
Велосипедът е напълно подготвен и за каране в града със звънец и фар. Мнозина са виждали на кормилото му и други средства за подаване на звуков сигнал – например едно гумено жълто пате.
Описание
Рамка – Drag Kink, второ поколение, със заден амортисьор Fox DHX Air 216 мм. Ходът на рамката е намален и геометрията е леко променена, защото шокът е по-къс от стандартния за нея.
Вилка – Rock Shox Totem, тунингован с въздушна пружина, 180 мм ход
Заден дерайльор – Shimano XTR, 9-скоростен
Команда – Shimano SLX, 9-скоростна
Курбели – FSA Gravity Gap с венец 34 зъба
Предпазна плоча/обтегач за веригата – Gamut
Педали – Polifly с титанова ос
Касета – Shimano, 9-скоростна, 11-30 зъба
Капли – DMR Zone, 26″
Гуми – Schwalbe Hans Damph 26×2.35 Vertstar; отпред безкамерна; отзад с Schwalbe Procore
Спирачки – Shimano XTR
Лапа – COX Rogue
Кормило – COX Revo, отрязано до 760 мм
Ръкохватки – COX
Кол за седалка – Thomson
Седалка – COX
Тегло: 14.8 кг
