Enduro Warriors и Pulse Cycles в Ciucas Enduro, Румъния

Може би сте разбрали, че през изминалия уикенд (8-9 юли) отборите на Enduro Warriors и Pulse Cycles (има известно припокриване между тях, доколкото вторите са спонсори на първите, но имат и собствени състезатели) взеха участие в едно ендуро състезание в съседна Румъния, наречено Ciucas Enduro. Може би сте разбрали и това, че се представиха доста добре, като особен респект заслужава първото място на Денислав Ангелов при младежите. За всичко това с повече подробности ни разказва Цветелин Иванов – Цуцо от Pulse Cycles.

Направихме един смесен отбор от Enduro Warriors и Pulse Cycles – бяхме аз (Цветелин Иванов), Денислав Ангелов, Добромир Добрев, Емо Кръстев и Борис Киряков. Имахме си и фотограф – Тодор Тодоров (Wide Open), който е автор на снимките в статията.

Пътят на отиване беше 12 часа… На връщане 9, но през нощта, след състезание, си беше изкъртващо!

Трасетата и състезанието

Брутални трансфери! Добре, че един от етапите отпадна, защото не знам дали щяхме да можем да изкараме всички. 🙂 То всъщност остана само един голям трансфер, но такъв, че 2 часа ти стигат на косъм. Много бутане и носене!

А етапите (общо 3 на брой) бяха доста различни от това, което сме свикнали да караме в България. Доста стръмни, а и с пороя, който се изля през нощта, много мокри и хлъзгави!

Етап 1 беше късичък (около 2 минути и половина) и скоростен, без много възможности за въртене по време на етапа. Пълен беше с безброй капани. Всички от отбора се хванахме поне на един от тях :-), а Емо попадна в цели три. Почти всички завои се взимаха на контролиран дрифт с двете гуми… имаше МНОГО КАЛ!

Трябваше да следва… нормално, етап 2. Но организаторите го отмениха и много добре направиха, тъй като по него предишния ден, почти без да е валяло, нямаше каране! Брутална кал с много, много хлъзгави корени и всичко това супер стръмно.

Тъй като този етап беше отменен, се отправихме към етап 3. Имахме на разположение 2 часа, за да стигнем до началото му, в които по асфалт + малко офроуд до началото на етап 1 и още МНООООГОО до старта на етап 2 и още доста до старта на етап 3! Предимно носене и бутане – това е трансферът, за който казах още в началото.

Етап 3 (втори за деня) беше най-забавният и разнообразен (според мен). Старт от върха на планината през широка поляна, преминаваща в супер готин сингълтрак, последван от всички елементи на едно предизвикателно трасе! Брутална каменна секция, в която освен търкалящите се камъни, имаше и по някоя разположена хаотично скаличка, така че да не е само да пуснеш спирачките и да насочваш, а точно обратното. Много завои, кои с обратен наклон, кои с корени, кои с дълбоки коловози. Доста въртене! Най-добрите успяха да го преминат за около 5 минути!

Етап 4 бе най-дългият за деня – около 8-9 минути каране! Стартът беше буквално в река. Ако беше останала чиста част по нас и колелата, след началото на последния етап вече със сигурност нямаше такава… Излизайки от коритото на реката, се озовавахме в много приятен сингълтрак с готини завои, леки скокчета и кал, но от тази, в която гумите държат. Буквално от средата на етапа до края му следваха тесни технични завои, разхвърляни без много логика в гъста гора, където запазването на скорост беше истинско предизвикателство! Калта не го правеше по-лесно… Доста състезатели отбелязаха падания в последните метри на този етап. За щастие леки, тъй като скоростта не беше висока.

Реклама

Класирането

Щастливи сме, че колелата ни бяха „преобути“ с точните гуми за условията, в които попаднахме, благодарение на спонсора ни WTB. Всички от отбора карахме с предна гума WTB Convict 2.5, a задна WTB Vigilante 2.3.

След около 16-17 състезателни минути всички от отбора завършихме живи и здрави! Около час след финала на последния състезател беше церемонията по награждаването.

Денислав Ангелов се качи на най-високото стъпало в категория Junior!!!

Добромир Добрев кара много стабилно, но това му стигна да се класира на 5 място в елитната категория. Това не е никак лошо постижение, като се има предвид, че има 4 човека в 3 секунди!

Емил Кръстев завърши шести в категория Мастърс А 30+. Аз (Цветелин Иванов) съм седми в същата категория,  а Борис Киряков е 18-и.

Малко в страни от самото състезание, но със сигурност нещото, с което ще запомним това събитие, беше бурята, която ни връхлетя около 1:00 ч през нощта… За по-малко от минута времето се промени така, както не бяхме виждали дотогава! От безветрие се премина към брутална виелица, съпроводена с дъжд с интензивност на водопад. Всичко беше мокро! Половината отбори на следващата сутрин нямаха тенти, под които да се крият, тъй като бурята ги намачка до неузнаваемост. Но поне знаем кой беше виновен за това… победителят при юношите. Това беше първото спане на палатка за Денислав Ангелов. Май и последното… защото беше принуден да прекара часовете до сутринта в буса – на сухо. 🙂