Първият снимачен ден за мен бе събота, 24 юни. След приключването на детското състезание (от което очаквайте скоро албум в галерията) и преди да дойде време за Националния шампионат по форкрос, се отправих към трасето за спускане, където през целия следобед протичаха тренировки. Сянката бе добре дошла за мен, аз бях добре дошъл за комарите, а над 100 участници бяха дошли да покарат здраво по добре познатото трасе, което и тази година бе комбинация от „Стената“ и „Чък Норис“.
Най-много погледи и коментари бяха насочени към двамата британци – Сам Хърд (№7) и Люк Кокбърн (№22), не без основание. Личеше си, че ингилизите карат с лекота и ще бъдат аршина в това състезание.
Нашите също бяха решени да покажат най-доброто от себе си – амбицията е запечатана в очите на Росен Ковачев.
В категорията UCI 17+ стойките бяха най-агресивни!
Всеизвестната стръмна секция с корени и камъни бе станала още по-широка и още по-груба, особено гледана отдолу. По всеобщо мнение Младен Славчев изпробва най-много варианти за минаване и… за падане в тази част от трасето.
Като цяло се очертаха поне три линии, по които състезателите искаха да минат и още безброй вариации, по които не искаха, но се налагаше да карат. „Умирай трудно“ е просто художествена измислица в сравнение с този участък.
Най-бързите, a la Стивиан Гатев, предпочитаха линията с отваряне отляво, стръмно спускане по диагонал през най-грубата част и „гмуркане“ в ниската част на пътеката. Дали обаче тя бе най-бързата?
Йоан Нейчев и Вальо Тенев решиха да направят интересен експеримент и се спуснаха едновременно по двете най-обещаващи линии, за да проверят коя е по-бърза. Изводът? Еднакво бързи са, но едната изглеждаше значително по-чиста и безпроблемна.
Ако желаете ваши снимки от това или което и да е друго МТБ събитие да бъдат публикувани в поредицата фотоистории „Избрани десет“, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.
