Милан Димов отиде да покара в Сопот на 8-9 април и се върна оттам с добри новини за любителите на спускането и коравите трасета.
За никого не е тайна, че все още няма в България трасе, което да съперничи по трудност, бруталност и дължина на сопотското. Няма да ви го описваме – или сте карали по него и знаете какво е, или просто е неописуемо. По-важното е, че в момента трасето е в доста добро състояние, по него се кара и вероятно ще се кара отново много, защото…
…на част от седалките на лифта вече са монтирани куки за велосипеди. Така че още от идния (великденски) уикенд лифтът може да обслужва повече колоездачи, а пък условията над Сопот са такива, че теренът е особено подходящ за каране пролет и есен, а и почти през цялата година.
Затова и сегашните новини са доста приятни, тъй като показват, че Сопот може би ще се завърне като една редовна и активна дестинация за DH феновете, особено в периода, когато другите байкпаркове не работят. Отделно си струва да споменем и това, че трасето за спускане не е единствената възможност за каране там. Качвайки се до билото на Балкана, надолу има доста голямо разнообразие от технични пътеки и интересни терени за любителите на АМ/ендуро приключенията. Така че ако се чудите къде да карате тази пролет, не забравяйте да включите подбалканския град в сметките си!
Актуална информация за лифта и всичко около него можете да намерите тук:
https://www.facebook.com/LiftSopot/
Милан Димов: Няколко думи за трасето на Сопот
Бяхме късметлии – докато пътувахме към Сопот, минахме през всякакви атомосферни условия и буквално виждахме „Четирите годишни времена“ на Вивалди пред очите ни, на на следващия ден ни посрещна слънчево, свежо, достатъчно топло (но без жега) време… Перфектно за каране!
Сопот Шамбала е едно от най-интересните трасета за мен. Хареса ми още при първото, разузнавателно спускане. От техническа гледна точка има яки „пинизи“ – на места наклонът е около 45%, има доста свирепи завойчета, буквално трябва да си нащрек всяка секунда за нещо непредвидено.
Това пролетно каране ни поднесе всякакъв вид условия, концентрирани на едно място, т.е. природата се постара да направи трасето още „по-спайси“. В горната част се караше на сняг, който впоследствие се „замеси“ с остри камъчета и премина в калчица и водица, до сухо и прашно за финал… Всъщност, добра тренировка е за всеки, който иска да кара на Megavalanche, условията бяха аналогични откъм разнообразие.
Време е това трасе да се възроди и да набере отново популярност и посещаемост, защото има какво да предложи откъм техника и физическо натоварване на всеки карач. Надявам се скоро да сме свидетели отново на състезание там.
В началото на седмицата публикувахме един снежен видеоклип на Милан от горната част на трасето. Ето го и продължението, заснето с Румен Белезирев:
