„Хигиената“

Или когато Drag Zone беше още само „Несторов“

Може би сте разбрали, че на 23 март с приятно празненство бе открит обновения магазин Drag Zone Хиподрума. Събитието събра отколешни познати, пивото беше пивко, лакомствата вкусни, а историите, които се обменяха от уста на уста, а някои бяха разказани и не всеослушание по микрофона, коя от коя по-интересни. Магазините в София стават все повече, все по-хубави и подредени, все по-модерни – не са един и два, за които могат да се напишат суперлативи в тази посока. Магазинът в бл. 120 на булеварда с предишно име „Несторов“, а понастоящем „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ обаче, е нещо повече – той е част от колоездачната история на столицата и това се видя на споменатото тържество.

Именно от спомените и разказаните истории се роди идеята за тази статия. Тя не е рекламна, макар че някои може би ще я възприемат като такава. Тя е по-скоро историческа и благодарим на Камен Котев, че я написа! Вярваме, че ще научите от нея доста любопитни факти, които дори ние в МТБ-БГ не знаехме.

Някъде около Милениума за пръв път съдбата ме сблъска с човека Драго Кузов и мястото, станало известно по-нататък през годините като „Магазина на Несторов“ или просто „Хигиената“.

Виновниците това да се случи може и да не са предмет на историята, но и до днес пазя в главата си спомен за гаража, пълен с велосипеди и щракнати  като от светкавица картини от краткото ми посещение  в един апартамент, където почна да се случва всичко, което по-късно стана известно като DRAG Bicycles Ltd.

Когато през 1971 година семейство Кузови се премества от България в град Ярославъл (тогава в СССР, сега в Русия), едва ли петнайсетгодишният хлапак си е представял колко сачми за лагери ще трябва да сортира с магнитче, докато изтъркаля целия път от недодяланите ХВЗ-та (така се наричаха произведенията на Харковските машиностроителни заводи) до мечтаните от всички нас Bianchi, Peugeot, Pinarello и… до собствената марка DRAG.

Разговаряме в офиса му и между многото истории и младежки спомени научавам за началото, а после и за края на активната му състезателна дейност след завръщането на семейството в България. Въпреки успехите му като студент в съветския ВИФ (Государственный центральный ордена Ленина институт физической культуры – ГЦОЛИФК), майсторът на спорта е пратен да „изпълни дълга си към Родината“ в артилерийски полк в Пазарджик.

Две години по-късно го виждаме в ролята на треньор на младежите в „Левски Спартак“, по това време един от двата най-големи колоездачни клуба в България. Зареден с младежки жар и амбиция, учи младите колоездачи на всичко, което е успял да събере като опит в досегашната си кариера. В същото време не престава  да попива знания и тънки технически хитрости от „чичо Стоян“, личност с авторитет и тежест, един от най-опитните велосипедни механици през онези трудни години, в които не можеше да се намери главина, дерайльор или плоча за курбел просто от магазина…

И така, от велосипедите на децата, през нуждата да поддържаш собствения си велосипед, а и на приятелите също, малко по малко се ражда идеята за сервиза-магазин, или иначе казано място, където хората и велосипедите им да са „у дома“.

Годината е 1983-та, а малкият гараж на бул. „Димитър Несторов“ постепенно се е превърнал в едно от предпочитаните места за ремонт на велосипеди в столицата. Дотолкова, че когато пътувайки към Пакистан, холандският пътешественик Том Ван Маурик  минава през София, посочват му гаража на Драго като най-удачното място за наложителните текущи ремонти.

И работата се свършва толкова добре, че тридесет години по-късно Ван Маурик си спомня за случките в София и праща на Драго снимката, която си правят двамата за спомен пред зелената врата. Ала освен споменът, жив е и самият велосипед! Грижливият собственик го е възстановил и запазил като хубав спомен за минали приключения.


Драго Кузов и Том Ван Маурик тридесет години след запознанството си в София с велосипеда, който е бил ремонтиран тогава в сервиза на „Несторов“

Годините минават, изпълнени с перипетиите на деветдесетте – време на бурни промени във всичко и навсякъде. Части и консумативи се намират трудно и въпреки тесните връзки между тогавашните играчи на сцената на частната велоинициатива, търговията е донякъде наивна и с нищожни обороти, а ориенталските търговски похвати съвсем не са чужди на никого.

Куфарните набези до съседна Турция и опитите за съдружия с финансово по-стабилни фирми от бранша са инициативи, които остават с ограничен успех и макар да носят полезен опит, не успяват да стабилизират истински нещата . Килимена стена разделя бизнеса на две съвсем различни посоки, но продажбата на конфекция от едната и проявената воля и упоритост от другата спасяват начинанието през трудното десетилетие. Новото хилядолетие сякаш дава нов тласък на работата и отново на мястото на дрехи и спално бельо се появяват велосипеди. Започва производството на нова българска марка – ДРАГ.

Горе-долу по това време и аз за пръв път видях малкото помещение, пълно с интересни, лъскави и шарени неща. И отново причината беше пътешествие – този път на Владимир Сорокин, който макар и странна личност, успя да направи околосветско пътешествие и Драг го подкрепиха в трудното начинание. Приятел беше ушил дисаги и торби за багаж за Сорокин и покрай него се запознах и с мястото и с хората, благодарение на които то стана това, което е и в момента – неотменна част от велосипедната култура на София. Някак си не мога, изброявайки на ум названия като „Колодрума“, „Монцата“, „Дъртовете на Цуцо“ и прочее велосипедни репери, да пропусна „Хигиената“, както е известен от години малкият голям гараж. Оттогава минаха седемнайсет години и много хора се научиха що е то велосипед, търговия и механика там. И успяха да направят още повече хора съпричастни към велосипедната култура – нещо, което винаги е било скрита, а всъщност по-скоро явна цел на Драго Кузов и неговият екип.

Сега, след четири месеца ремонт магазинът отново отвори гостоприемно врати. Макар да е „пораснал” значително и от малкият гараж със зелени врати да е останал само споменът, сигурен съм, че новото начало ще продължава да събира пред витрините и стендовете в сервиза всички нас, запалените от една и съща страст – велосипеда. 

Камен Котев
23 март 2017 г.