Малко са велосипедите, които могат да направят на страничния наблюдател толкова силно впечатление, колкото някои от моделите на Cannondale, използващи двукоронната еднокрака вилка Lefty. Единственият друг велосипед (сред десетките, които съм пробвал през годините), с който съм бил така внимателно заглеждан навсякъде и от всеки, бе един fat bike, така че Habit SE определено не е за свенливи хора. Вилката обаче е само един от елементите, които правят този велосипед уникален, и макар другите да не бият така ярко на очи, ще се опитам в следващите редове да ви ги представя, макар и само накратко. Заради тях, но не само, това бе един от най-интересните за тестване велосипеди, които попаднаха в ръцете ми през 2016 г.

И макар че разполагах само с три карания, в които да се запозная с възможностите му (байкът бе в България за кратко, в рамките на програма за тестови карания, насочена основно към потенциални клиенти), постарах се в тях да има абсолютно всичко – кратки и интензивни спринтове нагоре, дълги и отегчителни изкачвания, спускания по всякакъв терен – от добре познатите ми изпитателни отсечки над Панчарево и Локорско, през късото и скокливо трасе пак там, та до дългата, технична и разнообразна пътека от вр. Костина могила до с. Дебращица.

Cannondale Habit SE

Размер:	М, 44 см, 17 инча
Тегло:	13.40 кг (с педали)
Цена:	8700 лв.
Продължителност на ползването	3 дни, 80 км

Геометрия:

Въпреки че ходът на окачването е сравнително къс (130 мм отпред, 120 мм отзад), геометрията на Habit SE e с типичните за АМ велосипед стойности – челен ъгъл 67.5°, ефективен ъгъл на седалковата тръба 74°, ефективна горна тръба 594 мм, стойки на веригата 429 мм, междуосие 1135 мм и височина на средното движение 334 мм. Към това се добавят сравнително къса лапа (60 мм) и широко кормило (760 мм), като всички тези неща накуп оформят един много стабилен, удобен и агресивен при спусканията велосипед, напълно различаващ се от очакванията, които човек може да има за байк с ход малко повече от този на ХС моделите.

Окомплектовка

За жалост в момента на писане на статията страницата в сайта на Cannondale, посветена на модела Habit SE, не работеше. Затова нямаше как да копирам оттам списъка с пълната окомплектовка на байка, но ще изброя основните компоненти в нея, за да се върна само след малко към много от тях с повече подробности:

Безспорният фронтмен в ансамбъла от ярки изпълнители, оформящи оборудването на този байк, е вилката (ако изобщо можем да я наречем така, защото по-точно наименование би било „телескопичен прът“) Lefty 2.0, която е с неповторима конструкция, пневматична пружина и 130 мм ход. Сигурен съм, че сте нетърпеливи да прочетете повече за нея – ще имате тази възможност само след няколко абзаца. Още тук обаче ще отбележа, че на много места в интернет може да срещнете същия велосипед с вилка Rock Shox Pike. Това е така, защото на различните пазари Cannondale предлагат Habit SE с някои разлики в окомплектовката, като тази е най-значима и видима.

Задният амортисьор е Fox Float с три позиции, такъв е и колът за седалка – модел Transfer със 150 мм ход. Задвижването е с един венец отпред и 11 отзад, Sram X1, но със собствените курбели SI на Cannondale, които са продължение на традицията BB30 – стандарт за средното движение, използващ 30 мм вал, създаден именно от Cannondale още през далечната 2000 година.

Спирачките са Sram Gude R, колелата са с капли WTB Frequency Race i29, а гумите са доста агресивни и спускачески ориентирани – Schwalbe Magic Mary отпред и Nobby Nic отзад, напълно неочаквана комбинация за такъв тип велосипед, която сякаш е избрана, за да подчертае още от пръв поглед, че този байк не е предназначен за разни гладки и леки пътеки, а за сериозно каране по всякакви терени.

Теглото на Cannondale Habit SE с моите платформени педали (430 грама) бе 13.40 кг. Това го прави един от най-леките байкове с окачване, които съм карал напоследък, а ако изключим от сметките чистите ХС модели, велосипедът на Cannondale изпъква още по-ярко. Разбира се, редно е човек да очаква подобни характеристики от продукт с четирицифрено число на ценовия етикет, при това започващо с осем. В интерес на истината, ако смените гумите и заложите на по-леки педали с автомати или на някакви олекотени платформи, Habit SE може да падне дори под 13 кг.

Предполагам, че все още не звучи впечатляващо за велосипед със 120 мм ход на окачването? Донякъде сте прави, но бъдете търпеливи, за да чуете цялата история на кратката ни връзка, и тогава отсъдете. 🙂

Рамка и задно окачване

Cannondale отдавна познават и ползват карбона като материал за рамките си, а тази на Cannondale Habit SE е пример за майсторски дизайн и изработка. Формите ѝ са внимателно изваяни и лесно мога да отгатна коя извивка и кой профил с каква цел са заложени. Не бих я нарекъл най-красивата на света, но пък няма и нищо в рамката, което да ме е подразнило – напротив, бих казал, че дизайнът ѝ като цяло е „прикрит“ и ненатрапчив, като това впечатление може да произтича просто от притегателната сила, която оказва върху вниманието това нещо отпред, наречено Lefty.

Както и да е, няма да позволя на вилката, която не е баш вилка, да ме отклони от описанието на рамката, макар че някои от характеристиките на последната са свързани именно с вилката. Имам предвид най-вече огромната челна тръба, която е с размер 1.5. Това също е детайл, който може да бъде проследен далеч назад в историята на компанията, чак до времената на една друга тяхна нестандартна вилка, наречена Headshock. Иначе казано, Cannondale са първите, които използваха челна тръба 1.5, далеч преди този размер да се появи като стандарт, и този подход е запазен и до днес. Към името на челната тръба има и една добавка SI, което идва от System Integration (системна интеграция), което пък на обикновен език означава, че са използвани лагери, които са интегрирани, т.е. директно поставени в подготвените за тях метални легла, „залепени“ като част от тръбата на рамката. Ако все пак решите, че искате да ползвате рамката с нормална вилка, Cannondale предлагат преходни чашки, които позволяват това.

Профилът на тръбите на предния триъгълник не разкрива някакви сериозни екстравагантности и това е нормално, доколкото е подчинен основно на функцията. Долната тръба е „огъната“ и „сплесната“ в близост до челото, горната също е хоризонтално овализирана, макар че не забравяйте, говорим за карбон, затова думите са в кавички, тъй като с тях не визирам процесите на металообработка, характерни за алуминиевите рамки. В областта между горната и седалковата тръба също е налице подсилена конструкция, а люлеещата връзка, задвижваща задния амортисьор, също е изработена от въглеродни нишки, което според информацията на Cannondale спестява цели 100 грама.

Средното движение, както стана дума, е BB30 с набити в рамката лагери. И тук компанията използва добавката SI, тъй като тази конструкция и размери са разработени от Cannondale за собствените им нужди далеч преди да бъдат лансирани като стандарт сред останалите производители. Ако желаете да използвате скоростна система с два венеца, за предния дерайльор е оставен накрайник за директен монтаж.

Преминавайки към задния триъгълник, в първия момент може да пропуснем факта, че става дума именно за… заден триъгълник! Макар многоставната конструкция на окачването с реална опорна точка да предполага наличието на става в областта около задната ос, няма да намерите такава, дори да се взирате цял ден. Cannondale наричат това Zero Pivot и разчитат на огъването, заложено в стойките на веригата и седалката, за поемане и предаване на тази част от натоварванията към шока. Целта е както намаляване на теглото, така и увеличаване на коравината. Много хора проявиха скептичност по отношение на подобен дизайн, но аз лично не усетих по никакъв негативен начин липсата на тази четвърта става.

Проходната задна ос е с размери 142х12 мм и QR лост за лесен монтаж и демонтаж, а всички стави на окачването са с клиновидна конструкция, т.е. на теория би трябвало да се „самозаключват“ в смисъл да не позволяват разхлабване.

„Джиджаните“ търговски наименования не са чужди на Cannondale и за технологията при изработка рамката те използват думата BallisTec. Това, което се крие зад нея, са внимателно подбрани карбонови платове, смоли и напластяването им, като външните слоеве са предвидени да издържат на преки удари. Подобен материал се използва при карбоновите бейзболни бухалки, т.е. оптимизиран е да понася многократно деформации с голяма сила върху малка контактна площ. Cannondale са толкова уверени в тази технология, че изобщо не са добавили протектор за долната тръба, както правят повечето други производители.

Вместо това под нея минават маркучът за задната спирачка и бронята с жилото за задния дерайльор, докато жилото за понижаващия кол за седалката е прокарано вътрешно.

Lefty

Готови ли сте да се запознаете с най-нестандартната вилка на пазара? Телескопичният прът на Cannondale, наречен Lefty заради това, че стои от лявата страна (гледано от позицията на карача), е основният виновник за втренчените в байка погледи, смесващи едновременно учудване, интерес и скептицизъм. На родна почва странната „вилка“ се сблъска с недоверие в големи дози по отношение на здравината и коравината, но истината е, че тя намира подобен прием и в останалите части на света, въпреки че подобен тип конструкция не е непозната при други превозни средства, някои от които са предвидени за далеч по-сериозни натоварвания от един планински велосипед. Аз самият нямах предубеждения към това интересно творение, нямах и търпение да разбера дали наистина ще усетя предимствата, които производителят приписва на Lefty.

Макар че за себе си нямам съмнения по отношение на това, че с този компонент Cannondale по-скоро търсят екстравагантност, не мога да оспоря логичността на техническите доводи, които компанията изтъква. Нека започнем с това, че телескопичният прът е с обърнат дизайн, т.е. долната тръба влиза в горната. На теория това означава по-ниска неокачена маса, по-добра чувствителност, по-леко и плавно сгъване, по-добро мазане на движещите се части. Няма как да преборя скептицизма по отношение на главината, но все пак ще кажа, че тя е с нестандартна, конусовидна ос, т.е. с по-голям диаметър в зоната на закрепване, което осигурява необходимата коравина и здравина на сглобката.

Най-интересно е твърдението за ненадминатата коравина на Lefty, особено съотнесена към теглото, сравнена с други вилки в нейния клас със същия ход. Външно тя се дължи на конструкцията с две корони, свързващи горната тръба към стержена. Интересен момент е това, че благодарение на процес, наречен триизмерно коване, цялата горна част е изработена като едно цяло, т.е. короните не стягат тръбата чрез болтове, а са нейно директно продължение. Плод на подобна прецизна изработка са и вътрешната форма на горната и долната тръби. Това, което остава скрито за окото е, че макар долната тръба във видимата си част са е цилиндрична, в скритата си част всъщност е многоъгълник. По същия начин е оформена отвътре и горната тръба (а ако се вгледате внимателно, това е видимо и отвън), като двете контактуват чрез няколко иглени лагера, т.е. по-точно е да се каже, че при сгъване и разгъване долната тръба се търкаля в горната, а не се плъзга в нея. Този многоъгълен вътрешен профил с иглени лагери оказва влияние именно върху коравината, тъй като не позволява на двете тръби да се извъртат/усукват една спрямо друга.

Много хора, вторачвайки се във външния вид на Lefty, смятат горните твърдение на Cannondale за фантасмагория или за маркетингов трик. Логичният въпрос, на който трябва да отговоря, е „Усеща ли се по-голяма коравина във вилката?“. Честният отговор е, че при моето ниво на каране като цяло не усетих съществена разлика спрямо обикновена АМ вилка с проходна ос – нито в посока повече, нито в посока по-малко. Имаше обаче няколко ситуации, в които твърдяната повишена коравина вероятно се прояви. Става дума за един-два скока (на фона на поне десетина), както и за един-два технични, ръбати участъка по една от пътеките. Във всички тези случаи вилката се бе сгънала докрай или поне бе използвала ефективно по-голямата част от хода си, като остатъчното усещане, предадено към ръцете ми, бе по-твърдо, отколкото съм свикнал при нормални вилки. За мен това е индикация, че в тези моменти на пикови натоварвания обикновените вилки може би поемат част от тях с конструкцията си, докато при Lefty това не се случва в същата степен. Не мога да кажа, че това е по-добро или по-лошо – за мен бе просто една особеност и не смятам, че ми е донесла полза или че с нещо ми е попречила. Същото мога да кажа и за предимствата, произтичащи от обърнатия дизайн на вилката. Може би при каране с ниска скорост през дребни неравности се усеща малко по-добра отзивчивост и лекота в сгъването, но при каране с висока скорост (а Habit SE обича такова!) не мога да кажа, че съм усетил каквато и да е разлика – Lefty работи чудесно, но не превъзхожда, нито пък изостава спрямо нормалните вилки от висок клас.

Като настройки Lefty разполага със заключване и реглаж на разгъването. Заключването е чрез натискане на зеления бутон в центъра, а отключването е отново чрез натискане, само че на червения пръстен около него, който пък при завъртане регулира скоростта на разгъване. Тази система от регулатори е доста удобна за ползване. В началото си мислех, че заключването блокира напълно вилката, но при пресечен терен и при няколко тежки набирания на педалите установих, че тя все пак може да се сгъва при нужда, макар и доста по-трудно. Във всички случаи при натиснат зелен бутон Lefty осигурява добра опора за силови изкачвания.

Трябва да призная, че запознанството ми със странната вилка започна малко притеснително и премина през прилагането на известна грубост от моя страна, преди да стигнем до приятелство. Ето за какво става дума. Още на път към дома, подскачайки с все сила върху предницата, усетих, че вилката се сгъва докрай и удря на твърдо. Притеснителното бе това, че тя всъщност не се сгъваше повече от 10 см, макар че очевидно достигах края на хода ѝ. Щом закачих помпата за амортисьори към нея, установих, че налягането даже е по-високо от препоръчителното за мен – намалих го до необходимата стойност и вилката започна да работи по-меко и да удря още по-силно и отчетливо, направо „на метал“, а ходът ѝ бе все така 10 см. Леко уплашен, че може да я карам така цели три дни и да я „прецакам“, се зачетох в интернет и установих, че всъщност не става дума за дефект или повреда, а за нормална последица от няколко неща – първо, конструкцията, и второ, вероятно неправилно настройвано налягане, преди велосипедът да стигне до мен, което всъщност е лесно да се предположи, като се има предвид, че тази тестова бройка бе обиколила голяма част от Европа, преди да стигне в България. При описаната конструкция на Lefty иглените лагери имат склонност да се изместват в процеса на сгъване и разгъване, което в крайна сметка може да доведе до подобно намаляване на хода. По принцип, ако налягането е настроено правилно и по време на каране вилката се сгъва от време на време докрай, това връща лагерите обратно в началната им позиция и всичко е наред. Ако обаче вилката се кара дълго време с по-високо налягане от необходимото или ако стила на каране или теренът не са довели до използване на пълния ѝ ход, може да се стигне до положението, което аз заварих. Какво е решението? Вилката трябва да се спадне напълно, след което яко да се натисне няколко пъти, при което се чува ясен и доста напрягащ звук от удар на метал в метал. Точно това обаче ще накара гумения пръстен за начално сгъване да стигне до точката, в която можете да отчетете реализиран ход 130 мм. Остава да напомпате вилката до препоръчителното налягане и да се погрижите да я карате здраво, така че да не ѝ спестявате сгъването „до дупка“ от време на време. Аз изпълних стриктно всички стъпки и в следващите три дни се радвах на прекрасна работа и ефективно ползване на целия ход.

Впечатления при изкачване

Не мога да кажа, че в рамките на три дни съм подложил байка на всякакъв тип изкачвания, но все пак благодарение на изпитателните отсечки добих някои ценни начални впечатления. На първо място, Habit SE се представи много добре на асфалт. При заключване на окачването отпред и отзад, велосипедът става много корав и ефективен, позволявайки енергията ми почти без загуби да се превръща в движение напред. Леките колела също допринасят за поддържане на добра скорост, а голямата изненада бяха гумите, които въпреки агресивната си шарка, осигуриха отлично търкаляне на твърдата настилка. Тези впечатления се потвърдиха изцяло и при третото каране, което включваше почти 20 км катерене по шосета. Не само, че не се уморих особено от началните по-стръмни километри, ами в горната част, където пътят стана по-полегат, байкът вървеше достатъчно леко, за да натискам с удоволствие педалите и да пристигна навреме в подкрепителния пункт (кръчмата).

За разлика от тези асфалтови подвизи обаче, на пресечен терен (т.е. черни пътища и пътеки) велосипедът на Cannondale не успя да надхвърли средните времена и не се усещаше толкова пъргав и бърз. За себе си намирам обяснението най-вече в гумите. Агресивната шарка на Magic Mary, пък и на Nobby Nic, изглежда създава доста по-голямо съпротивление върху почва, отколкото на асфалт. Отключеното окачване също поема част от вложената енергия, така че цялостно, ако не е заключен, „на черно“ Habit SE се движи наравно с типичните АМ байкове, въпреки че тежи с 1 кг по-малко от много от тях. Аз лично за такъв тип велосипед бих избрал съвсем различен комплект гуми – Nobby Nic би заел мястото отпред, а Rock Razor би паснал чудесно отзад, осигурявайки по-ниско тегло, по-добро търкаляне и все пак достатъчно сцепление в почти всички условия, които би видял този байк.

При напълно отключен шок задницата проявява отчетлива склонност към клатене, което заради хоризонтално разположения заден амортисьор е и лесно видимо. Не бих казал, че сгъването е голямо, включително и защото самият ход на окачването не предполага такова, но все пак очаквах да е по-ефективно. Платформата на шока (междинната позиция) лекува в голяма степен този нежелан ефект, като запазва и достатъчна отзивчивост при каране по пресечен терен, а за асфалт, както споменах, най-добре е изцяло да заключите задницата и тогава Habit SE се превръща в същински твърдак.

Впечатления при спускане

Вече стана ясно, че тези 120/130 мм ход на окачването са доста подвеждащи по отношение на истинския характер на Habit SE. Ако очаквате това да е супер лек и бърз ХС велосипед, забравете! (И се насочете към моделите Scalpel.) Не че Habit SE не може да бъде превърнат в ХС бегачка – слагате му по-тесни капли и ХС гуми, по-тясно кормило, махате понижаващия кол и лесно можете да докарате нещата до впечатляващи показания на кантара. Кому е нужно обаче, при положение, че в природата на този велосипед е заложено нещо съвсем различно?

Нека започна с това, че окачването на Habit SE работи доста добре при спусканията. За вилката вече говорих надълго и нашироко, така че сега слагам ударението върху задното окачване. Доколкото успях да усетя, то е линейно, преминаващо към прогресивно – може би е твърде смело да предполагам неща, които не съм видял на графика, но мога да кажа със сигурност, че го усещах отчетливо да работи, използвах редовно по-голямата част от хода, но не се случваше да го „продънвам“ твърде често или поне не съм усещал това да се случва грубо.

От друга страна, в определени ситуации по-късият ход ме подсещаше, че не си играя с ендуро велосипед. Газенето на едри, ръбати камъни определено е по силите на байка, но не се случва със същия комфорт и плюшеност като при дългоходовите велосипеди. Даже се случи 2-3 пъти да усетя едно ритване, за което не успях да разбера дали идва през педалите (т.е. pedal kickback) или се дължи по-скоро на комбинация от по-малък ход и по-корава задница при среща с остър ръб на камък. Все пак по-скоро е първото. За щастие Habit SE е достатъчно лек, което позволява при каране на скорост пъргаво да изпомпвате и прескачате определени препятствия, създавайки си по този начин по-чисти линии и по-забавно и игриво спускане.

А това, което в най-голяма степен допринася за чудесния, универсален и приятен характер на велосипеда, е геометрията. Горе ви представих данните за нея, но тук ще опиша до какво водят те по пътеките. Байкът на Cannondale е истински палавник в завоите, като в същото време стои стабилно при каране на скорост, при преминаване през технични и стръмни участъци. Лесно е да забравите, че сте само със 120/130 мм ход, защото Habit SE бързо увлича и предразполага към агресивно каране. Първите две спускания, по изпитателните отсечки, не разкриха пълния потенциал на велосипеда, защото още се опознавахме. Може би на подсъзнателно ниво Lefty-то ме караше да действам по-предпазливо в завоите, да не натискам докрай. При третото каране обаче, по пътека покрита с шума, криеща доста камъни под нея, с Habit SE постигнахме единение и хубаво се развихрихме, като смея да се похваля, че не изоставах от най-бързите в групата, които бяха с дългоходови ендуро велосипеди. Да, на моменти някои едри камъни ме раздрусваха повечко, но байкът не се разколебаваше от тези „турбуленции“ и в края на пътеката бях повече от доволен!

Впечатления от някои компоненти

След като „разнищихме“ вилката и рамката, може би не остана много за разглеждане, но така е само на пръв поглед.

Понижаващ кол Fox Transfer
Пропуснах да му направя детайлни снимки, но определено останах много доволен от работата на този кол. Не зная колко километра е навъртял велосипедът из Европа, преди да стигне до мен, но колът функционираше безупречно, изглеждаше и се усещаше като нов, а дистанционната му команда е една от най-удобните, които съм използвал – във вид на лостче, подобно на тези за скоростите.

Задвижване Sram X1
Не за пръв път карам такова и не за пръв път оставам много доволен от работата на компонентите. Cannondale предвидливо са монтирали преден венец с 30 зъба, което за моите крака бе чудесна новина – нямах проблеми дори и при стръмните изкачвания, а пък до спускане по асфалт не стигнах, че да изпитам недостиг на високи предавки.

Schwalbe Magic Mary
Тази гума ме остави със смесени чувства. На пръв поглед шарката ѝ изглежда супер агресивна, трикомпонентният протектор е TrailStar, т.е. с достатъчно меки каучукови смеси, но в някои ситуации (най-вече сух чакъл и сухи, твърди почви) гумата имаше склонност да поднася по-лесно и определено ме напрегна един-два пъти. Така или иначе я смятам за твърде спускаческа за такъв модел, така че ще повторя препоръката си за Nobby Nic отпред и Rock Razor отзад.

Заключение

Не е случайно, че този модел на Cannondale е оборудван с компоненти, каквито сме свикнали да виждаме при типичните АМ/ендуро велосипеди. Той е създаден да си играе с тях от позицията на лек и пъргав калпазанин, който може да се изрепчи на мускулестите батковци и после да им избяга зад ъгъла. Вярно, в директна схватка шансовете не са на негова страна, но той не е борец на ендуро ринга, нито пък спринтьор-лекоатлет. Голямото предимство на Habit SE е неговата универсалност, подвеждащото раздвоение на личността, заложено в него. Каквото и да очаквате, гледайки данните на хартия, на практика ще получите един лек и способен АМ велосипед, който може на моменти да гази малко по-твърдо, но пък го прави уверено и стабилно, който върви леко и приятно и се чувства страхотно при дълги преходи, но без да претендира за спортни постижения в изкачването. В крайна сметка това е един много забавен за каране байк!

Разбира се, цената е малко плашеща. Cannondale отдавна има славата на елитна марка, на иноватор, което обикновено върви ръка за ръка с изискване за по-дълбок портфейл у потребителя. В конкретния случай с торбата пари си купувате нещо повече от отлично реноме. Няма да ви лъжа – Habit SE е страхотен велосипед, но подобни качества можете да получите и от по-евтини производители. Тук обаче говорим за наистина различаващ се, впечатляващ с външния си вид и техническите решения байк. Не по-добър, не по-лош, но със сигурност уникален, със сигурност такъв, след който хората се обръщат, за да проверят дали не им се е привидяло нещо! 🙂

+	–
Уникален велосипед с редица собствени, различаващи се технически решения, които не са задължително по-добри, но определено са впечатляващи и осигуряват ефекта „уау“. Отлична геометрия за агресивно каране и спускане по трудни терени. Отлично изработена рамка с обичайното за реномиран производител внимание към детайлите. Ниско тегло (като се имат предвид АМ/ендуро компонентите в окомплектовката)	Цената на такъв продукт няма как да е от ниските. Очаквах по-добра ефективност при педалиране. Тя е постижима, но с помощта на платформата и заключването на шока. Комбинацията от гуми според мен не е оптимална за този тип велосипед.

За контакти:
Scott Bulgaria
http://scott.bg/