Предназначението на тази гума в голяма степен е указано в името ѝ. Това е вторият нов модел за 2016 г., който получихме от Уан АД за тестване. Доколко обаче името отговаря на действителното ѝ поведение? Ще се опитаме да отговорим в следващите редове.
| Продукт: | Външна гума Maxxis Aggressor EXO TR DualCompound |
| Размер: | ETRTO 58-584, 27.5х2.30 |
| Тегло: |
841 грама |
| Цена: | 59 лв. |
| Продължителност на ползването: | 5 месеца / 360 км |
| Други модификации на модела/продукта: | Предлага се и с конструкция Double Down с двуслоен каркас, както и в размери 26″ и 29″. |
Няма как да не започна от шарката – признавам си, че още когато писах за този нов модел, без да съм го виждал на живо, ми се искаше да го пробвам, защото изглеждаше обещаващо. В действителност, въпреки името си, тази гума не се оказа най-агресивната шарка на Maxxis, която съм карал. Не ме разбирайте погрешно – гумата си е с пълноразмерни грайфери, отчетливи ръбове и т.н., но цялостно височината на протектора и общото впечатление не са толкова груби и хапливи, както при Minion DHF и DHR II или Shorty например. Подредбата на грайферите е доста ясна – страничните бутони са масивни и „праволинейни“, т.е. повече или по-малко стандартни, с близка до правоъгълна (като цяло) форма. Всеки от тях има надлъжен централен отвор, за повече податливост в горната част, без да се засяга стабилността на основата. Има и ясно изразена централна линия, в която се редуват общо пет вида грайфери – четири от тях са разположени в двойки (а една от двойките даже е съединена), петият вид са в тройка, също съединени в основата. Формата на всеки от тези видове за мен е малко противоречива и неясна – не казвам, че е лоша, а просто че ми е трудно да обясня в детайли функцията на всеки от тях. Някои са отчетливо ориентирани към спирането, други към по-добро търкаляне, трети към завиването, но има и такива, които ми изглеждат като обърнати в грешната посока. Всичко това го казвам на база наблюдения върху други гуми, които съм карал, а не за да се правя на експерт по дизайн на велосипедни гуми. Точно заради това подходих към Aggressor с интерес и без предварителни очаквания за конкретно поведение на един или друг терен. Нека все пак завърша теоретичната постановка за шарката – между централната и страничните линии има ясно изразен канал, а цялостният профил е може би малко по-плосък, но само малко. Материалът на протектора е двукомпонентен, т.е. по-твърд и износоустойчив в средата и по-мек при страничните бутони. За съжаление в настоящия си сайт производителят не посочва стойностите за дурометъра (твърдостта) на двете каучукови смеси, използвани при двукомпонентния протектор. В други източници открих различаваща се информация – на едни места се посочва 70а/60а, на други 60а/50а. Доколкото материалът не ми се стори твърде мек, по-скоро смятам, че става въпрос за първата комбинация.
Като размер Aggressor отговаря почти точно на посоченото от производителя. Шублерът ми отчете широчина 57 мм, което e незначителна разлика. Приятно ме изненада реално по-ниското тегло на гумата. В сайта си Maxxis посочват 885 грама, но на горната снимка виждате, че моята везна отчете 869 грама с опаковката – като махнем 28 грама от нея, получаваме 841 грама. Не че това е някакво извънредно ниско тегло за подобна гума – съвсем нормално си е, но се радвам, че не е по-високо.
По стечение на обстоятелствата първо монтирах Aggressor отзад и повечето километри са навъртяни в това ѝ качество. Със сигурност мога да кажа, че гумата се търкаля доста добре – съпротивлението е по-ниско, отколкото очаквах при такава шарка и височина на протектора. Вярно, не може да се сравнява с ХС гуми или с такива като като паралелно тестваната Tomahawk или Ardent, но е напълно конкурентна на High Roller II например. В този смисъл Aggressor е много подходящ избор отзад в комбинация с нещо още по-хапливо и агресивно отпред, като Minion DHF или DHR II. Освен че се търкаля приятно, този нов модел осигурява добро сцепление при изкачване по проблемни настилки, а също така е и доста износоустойчива. Нито аз, нито другият карач-изпитател имахме каквито и да е проблеми на сухи настилки от всякакъв тип – от асфалт през всички видове почви, та до чакъл. Разбира се, сцеплението на всяка гума си има граници – хубавото е, че Aggressor е предвидима в поднасянето, така че опитните карачи вероятно ще я харесат. Случи се да я карам дори в кал (по време на Home Mountain Enduro) и макар че Aggressor е от по-лесно задръстващите се гуми (поне в средната част), спускането ми с нея не бе безконтролно, така че наистина мога да я нарека доста универсална.
Едва в последните 1-2 месеца успях да я покарам и като предна, предимно на сухи терени. Трябва да отбележа, че тази последователност (задна -> предна) не бе съвсем справедлива към продукта, защото след 200 км спиране, дрифтене и завиване в ръцете на един от по-агресивните ни изпитатели, ръбовете на бутоните не бяха съвсем като нови. Въпреки това, Aggressor не ме разочарова, даже обратното! С големия си балон гумата гази уверено в рохкави почви, плаващи камъни, есенни листа. Спирането, което осигурява, е много добро – не чак толкова брутално, както при DHR II например, но напълно достатъчно за моето ниво на каране. Завиването също е чудесно, особено за гума, която не е от съвсем мека каучукова смес – засега не се е случвало гумата да поднесе неочаквано, а и като цяло загубата на сцепление с нея бе рядкост. Отново ще сравня с DHR II и ще кажа, че не достига чак до нейните висоти, но се доближава достатъчно, за да е добър избор за карачи, за които доброто търкаляне е по-важно от извличането на максимума при спиране и завиване. Като поведение и общи характеристики Aggressor стои най-близо то High Roller II. Заради по-близко разположените грайфери в средната част, Aggressor може би е малко по-добра от нея на твърди/утъпкани настилки, включително и от гледна точка на търкаляне, но това са доста тънки нюанси в поведението, т.е. и доста субективни.
При първото монтиране превърнах Aggressor в безкамерна – нямаше никакви проблеми, изпъна се добре, каркасът е плътен, гумата беше права. За жалост по-късно и при този модел успяхме да скъсаме една от стените, въпреки защитата EXO. Тая година така ни е тръгнало с почти всички гуми, които пробвахме. Този път „белята“ я свърши един от другите изпитатели, ситуацията беше стандартна – подхлъзване на мокри камъни, което запрати гумата рязко и тежко върху ръба на друг камък и в резултат на това се появи една цепка над борда. Имайте го предвид, ако сте по-тежки и/или по-агресивни в карането.
Заключение
Aggressor вдъхва доверие не само визуално, но и като усещане при каране. Най-точно е да кажа, че за повечето ситуации и условия това е гума, която слагаш и забравяш. Тя не тежи като воденичен камък, не се търкаля като такъв, не поднася от щяло и нещяло и се справя добре с комплексните задачи, които стоят пред подобен модел. Подходяща е за комбиниране с различни други модели – аз лично бих предпочел да я ползвам като задна в комбинация с DHR II отпред, но добър вариант е и като предна в комбинация с Tomahawk, Ardent или нещо друго бързо отзад. Може и да не съвпада с препоръките на Maxxis, но бих я ползвал дори и като гума за ХС карания в случаите, когато искам нещо по-широко и агресивно отпред, което все пак да не се превърне в котва за велосипеда. Определено добър продукт, макар като характеристики и поведение да се припокрива с някои други модели на марката, така че и от потребителите зависи дали ще предпочетат него или някой от тях.
+
|
– |
|
Универсална шарка, която се справя добре в широк кръг от условия. Добро търкаляне. |
За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
[email protected]
[email protected]
www.bikelab.bg
