Първият сняг мина и замина, но карането продължава и студеният месец декември ми напомни няколко неща, които са важни при каране в мразовито време. Тези съвети са свързани най-вече със зимните месеци, но не са ограничени само до тях – в крайна сметка във високата планина например ниските температури могат да ви придружават дори и през лятото, а още повече в преходните сезони. Важно е също да наблегна на това, че статията в никакъв случай не претендира за изчерпателност – тъкмо обратното, това наистина са просто няколко напътствия, които от само себе си се натрапиха в съзнанието ми с падането на температурите около нулата. И, разбира се, за много от читателите ни те няма да са нови и вероятно ще има хора, които ще искат дори да добавят още съвети, така че не се колебайте да използвате за това темата във форума: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=186773.
1. Допълнително облекло
Може би най-важното нещо при каране в студено време е да сте добре подготвени за него от гледна точка на дрехи и допълнителна екипировка. И тъй като при колоездене обемът на багажа обикновено е ограничен, още по-важно става да подберем най-ефективните средства, защото очевидно няма как да помъкнем в раницата палто или дебело пухено яке, още повече, че нужда от тях може да изпитаме само при по-дълго спиране, а не по време на каране. Всеки опитен планинар и колоездач е стигнал до някакъв собствен набор от решения за студените дни, като това винаги зависи и от дължината на прехода, надморската височина, прогнозата за времето и т.н. Именно характеристиките на планираното каране са първото, с което трябва да се съобразим при попълването на раницата.
Като начало, на тема обличане можете да прочетете тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/special/tips/2578-tips018-clothing и да използвате съветите в нея. Тук само ще добавя няколко неща, които е хубаво да стоят в раницата „за всеки случай“, т.е. това е допълнителна екипировка, до чието използване може и да не се стигне, но е хубаво да я имате като резерв за непредвидени ситуации (например ако замръкнете, ако се наложи да стоите по-дълго от очакваното на едно място и т.н.).
Резервно термобельо
Това е най-важната за мен дреха през по-голямата част от годината (пролет, есен и зима). На практика дори и през лятото нося термоблуза в раницата си, защото при рязко влошаване на времето няма по-добро и компактно решение от нея. В зависимост от качествата на конкретния модел обикновено мога да карам само с термобельо и тънко дишащо яке дори при температури около 0 градуса, стига да се движа. Затова в студените дни обикновено обличам термоблуза върху себе си, но задължително слагам и резервна в раницата. Важно е, ако ми потрябва, тя да бъде суха, така че обикновено поставям втората блуза в тънък найлонов плик.
Поларена блуза
Дори в студени дни избягвам да се обличам твърде дебело, защото при изкачванията тялото бързо загрява и започва да се поти излишно. От средата на ноември до средата на март обаче в раницата ми стои поларена блуза с дълъг ръкав, която влиза в употреба при скоростни спускания, при дълъг престой на място или при рязко падане на температурите. Сравнително компактна и лека дреха е, а ако искате да сте още по-минималистични, може да заложите на поларен елек, който да се грижи най-вече за температурата на торса.
Шапка и кърпа за глава
В студените месеци обикновено и двете стоят в някой от джобовете на раницата ми. Използвам ги според конкретната метеорологична обстановка и физическото натоварване. Най-често при изкачванията не нося нищо под каската, а при спусканията слагам кърпа или шапка, в зависимост от температурата и очакваната скорост. При много студени дни обаче се случва през цялото време да карам с шапка или да започна с нея, после да премина към кърпа за изкачването и да сложа отново шапка за спускането. При престой на място също е добре да защитите главата си. Някои хора наблягат сериозно и на защитата на дихателните пътища, т.е. карат с кърпи и маски, които покриват устата и носа.
Зимни ръкавици
Ако искате да имате целогодишен сезон за каране, зимните колоездачни ръкавици са едно от първите неща, които трябва да си купите. На пазара има различни модели, а най-запалените зимни колоездачи имат дори по няколко чифта с различни характеристики и избират между тях според конкретните условия навън. За мен най-важно е ръкавиците не само да топлят и изолират добре, но и да са достатъчно удобни при спускане, т.е. да имам добър захват към кормилото и добро усещане за спирачните лостчета. При някои по-дебели ръкавици това се постига по-трудно, но пък има хора, чиито пръсти мръзнат повече и имат нужда от по-сериозна защита. Затова не са рядкост случаите, когато човек носи в раницата два чифта ръкавици – по-дебели и топлещи за изкачванията и по-тънки за спусканията. Аз обикновено нагоре ползвам зимни колоездачни ръкавици, а надолу, ако температурата позволява, сменям с обикновени, но все пак по-плътен всесезонен модел. В сериозни студове обаче съм стигал и до вариант нагоре да карам със скиорски ръкавици, а надолу да слагам зимните колоездачни.
Чорапи
Вълнените чорапи също са изключително важни при каране в студено време. Освен чифта, който ми е на краката, при по-дълги и сериозни карания или при очаквано лоши метеорологични условия слагам в плика с термобельото и резервен чифт сухи чорапи, по същите причини.
Крачоли/наколенки
Още в статията за облеклото стана дума за полезността на т.нар. крачоли. Могат да се ползват както като компактно допълнение, което да слагате или сваляте според условията, така и като резервна дреха в по-хубави дни, когато човек реши да прави по-дълго и сериозно каране. Наколенките също предпазват в една или друга степен от студа и вятъра, така че аз лично за ХС карания разчитам на крачоли/клин/дълъг панталон, а при АМ/ендуро карания направо на защитната екипировка.
2. Допълнителни аксесоари
Има няколко неща, които е хубаво да носите при всяко сериозно каране, но е най-вероятно да използвате точно в студени дни и месеци.
Челник/фар
Подобен аксесоар намира трайно място в раницата ми от ноември до март. Строго погледнато, осветлението няма връзка със студеното време, освен тази, че в студените месеци дните са и по-къси, така че е далеч по-лесно човек да не се вмести в планираната рамка от време и да замръкне. Добре е да имате и червена мигалка отзад, като при нея може да заложите на компактен и евтин модел, но с предното осветление е добре да не правите компромис, т.е. трябва да имате достатъчно силен и издръжлив фар, за да излезете успешно от гората дори в пълен мрак.
Резервни батерии
Студът е враг на батериите, а пък те са жизненоважни за повечето устройства, които ползваме в планината – GPS, телефон, фар/челник, велокомпютър и др. Ситуацията допълнително се усложнява от това, че всяко от тях обикновено използва различен тип и/или размер батерии.
Правило номер едно е винаги да тръгвате на каране със заредени догоре батерии на всяко устройство, особено ако то разчита на вградена батерия или ако нямате резервна батерия за него.
Ако уредът е със сменяеми батерии, добре е да имате резервен комплект от тях.
Тъй като много устройства вече са с вградени батерии и се зареждат през USB кабел, някои хора добавят за по-сериозните карания „енергийна банка“ в раницата си, т.е. универсална външна батерия, от която могат да се зарежат всякакви устройства. Тези акумулатори се срещат с всякакви размери и капацитет, а цените вече не са никак високи.
Средства за палене на огън
Опитните планинари никога не тръгват без кибрит, запалка или някое от по-модерните средства за палене на огън. Всеки се надява никога да не му се налага да прибягва до тях, но ако все пак се наложи, надеждата не може да ги замести, така че намерете им място в раницата и проверявайте от време на време състоянието им – ако не е добро, подменете ги.
3. Налягане в гумите и окачването
При ниски температури въздухът се свива, което може да доведе до падане на налягането в гумите или окачването на велосипеда, ако при него се използват пневматични пружини. Доколко този спад в налягането може да бъде усетен и може да повлияе на карането ви е малко спорно, но тъй като аз лично карам гумите си напомпани само толкова, колкото да не се прещипват съвсем лесно, съм имал случаи, в които при ниски температури съм пукал гумите от наглед слаб удар, и затова предпочитам да взема мерки в тази насока. Две неща можете да направите по въпроса. Първо, да проверявате налягането преди самото каране, за предпочитане след известен престой на велосипеда на открито (при ниска температура) и при нужда да донапомпате гумите и/или вилката/шока. Второ, през зимните месеци може направо да качите налягането в гумите и окачването с десетина процента спрямо обичайното за вас, измерено при стайна температура. Не казвам, че това е някакво универсално спасение и че то ще ви позволи да пропуснете проверката на място преди каране, но аз лично се „застраховам“ срещу забравяне, а в повечето от случаите не се и налага донапомпване на студа.
Аз лично обръщам повече внимание на гумите, защото ако останат по-меки, рискувам да ги прещипя и да се наложи да ги ремонтирам в полеви условия, което не е никак приятно в студено време. При окачването проблемът не е толкова голям – първо, защото в най-лошия случай по-често ще го сгъвам докрай, и второ, защото при интензивна работа вилката, а още повече задният амортисьор, загряват, така че ниските температури навън в определени случаи може дори да са полезни за тях.
4. Избор на гуми
Не че има гуми специално за студено време, но доколкото месеците с температури близки до нулата обикновено се характеризират и с повече кал, сняг и хлъзгавост на пътеките, най-добре е поне отпред да заложим на гума с по-сериозни грайфери, а понякога и отзад. Всичко зависи, разбира се, от начина на каране и терените, които избираме, но като най-общ съвет мога да кажа следното: заложете на агресивна шарка отпред, най-малко всесезонна или директно на гума за кал; отзад вариантите са повече в зависимост от изискванията, но обикновено универсалните гуми с пълноразмерни грайфери са добър и балансиран вариант.
Имайте предвид, че при ниски температури каучуковите смеси се втвърдяват, така че с гуми, чиито протектор е направен от по-меки смеси, ще се чувствате по-добре, но няма как да разчитате на същото поведение, както през лятото.
5. Смазочни материали и поддръжка
Няколко важни неща могат да се кажат по тази тема във връзка със студеното време. Първо, добре е по-често да мажете веригата, защото студът най-често е придружен от кал и/или сняг. Освен това при ниски температури някои смазки се сгъстяват, а ако говорим за вече положена върху веригата смазка, която е смесена с прах и мръсотия, тя може съвсем да „залепне“. Затова едно бързо пръсване или полагане на смазка преди и дори по време на каране винаги е добре дошло за веригата, а още по-добър подход е, ако след карането измиете велосипеда, обезмаслите и подсушите веригата и нанесете на чисто подходяща смазка. Много производители на смазочни материали предлагат за студени и влажни условия специализирани продукти, които осигуряват по-добра и трайна защита.
Обърнете внимание как на горната снимка веригата е покрита с дребни бели пръски – това са химикали от пътната настилка, полепнали при транспортиране на велосипеда до мястото за каране. Ето още една причина да нанесете допълнителен слой смазка по нея, като не е лошо преди това да забършете гадостите, събрани по шосетата. Съветът за почистване важи и за останалите части от байка, където видите да са полепнали.
Вилката и задният амортисьор също е нуждаят от допълнителни грижи. Гумените и полимерни части по тях (уплътнения, втулки и т.н.) обикновено се свиват при ниски температури и това може да доведе до повече триене, респективно до насечено или по-трудно сгъване и разгъване. Най-лесното, което можете да направите, е да пръскате от време на време уплътненията със силиконов спрей или със специализирани препарати от производителите на колоездачни аксесоари. При редовно каране в студ, кал и сняг е добре да правите и по-честа профилактика на окачването, а и на целия велосипед.
Принципно е добра идея, ако ще карате активно през зимата, да направите преди първия сняг една цялостна профилактика на велосипеда, т.е. да подмените греста в лагерите, които позволяват това, да подмените маслото в окачването, да обезвъздушите спирачките, ако има нужда от това, да проверите и смените накладките, ако са се износили, да подновите/допълните уплътняващата течност в гумите, ако сте с безкамерни, да почистите и проверите всичко по велосипеда, за да си спестите изненади и занимания след това.
6. По-топли места за каране
Може би трябваше с това да започна статията! 🙂 България е страна, надарена с разнообразни места и условия за каране, така че дори в студените и снежни зимни месеци има оазиси, където слънчевите лъчи топлят повече, пътеките са сухи почти целогодишно и единствените „врагове“ на колоездача са тръните и овчарските кучета. Ясно е, че не за всеки тези места са достатъчно близо и удобно разположени, но ако имате лесен достъп до тях, възползвайте се! Най-общо казано, това са южните райони на страната, а също и южните склонове на повечето планини. В MTB-BG.com можете да намерите доста маршрути в Югозападна България, където обикновено е най-топло, особено по долините на р. Струма и р. Места. Други подходящи, т.е. предимно безснежни и по-сухи региони, за които се сещам, са Източните Родопи, Странджа, южните склонове на Стара планина.
