Pulse ST1

Може да изглежда парадоксално, но твърдакът ST1 е първият модел на Pulse, който получихме за тестване, а статията за него се появява последна. Няма да ви занимаваме с причините за това, защото междувременно имахме възможност да пробваме двата модела с двойно окачване и да споделим впечатления за тях – QRS2 и RS1. Даже си мисля, че в някакъв смисъл компаниите, както и хората, не могат да избягат от това, което им е предначертано. Както за всеки производител, така и за Pulse велосипед от типа на ST (твърдак, ситуиран в началния или среден клас в зависимост от окомплектовката) е може би най-важен от пазарна гледна точка. Обаче тъй като екипът на компанията живее с ендуро карането, тъй като още първите снимки на прототипите със задно окачване възбудиха интереса на публиката, и тъй като QRS и RS просто са си добри велосипеди, тяхната популярност (не говоря за продажби, а именно за известност, познатост) като че ли за момента е по-голяма. Надяваме се, че следващата статия ще ви даде достатъчно информация и за моделите ST.


Няколко важни неща, които е добре да знаете за моделите ST:

Предлагат се в две окомплектовки – ST1 (по-скъпа, 1359 лв.) и ST2 (999 лв.).

Размерът на колелата (и оттам геометрията) е обвързан с големината на рамката. Размери S и М са с 27.5-цолови колела, а L и XL са с 29-цолови.

Предлага се и само рамка на цена 249 лв.

Както вероятно знаете, Pulse Cycles е марка за директни продажби през интернет.

Pulse ST1

Размер: М, 43 см
Тегло: 12.80 кг без педали, 13.2-13.3 кг с педали
Цена: 1359 лв.
Продължителност на ползването 2 месеца, 180 км

Геометрия:


По-наблюдателните веднага ще забележат, че челният ъгъл е по-малък в сравнение с повечето твърдаци от такъв тип и в този ценови клас – 68°. При 29ките (т.е. размери L и XL) неговата стойност е по-висока (70°), но и там геометрията е с една идея „по-мека“ спрямо състезателните и някои от масовите ХС велосипеди. Това може да е предимство както за начинаещи колоездачи, които ще се чувстват по-комфортно по стръмни и технични терени, като може дори да не знаят каква е причината за това, така и за напреднали колоездачи, които искат да карат по-агресивно и бързо надолу, макар и с твърда рамка.

Цялостно погледнато, двете по-малки рамки на модела ST са малко по-къси в сравнение с актуалните тенденции при АМ и ендуро велосипедите, а и при много твърдаци. Ако разгледате при един и същи размер (М) дължината на ST, QRS и RS, двата „меки“ велосипеда са с по-дълги горни тръби. По отношение на геометрията обаче нещата никога не трябва да се анализират изолирано, защото освен рамката, имаме и периферни компоненти. ST1 може да е с малко по-къса горна тръба, но пък е с по-дълга лапа (80 мм), защото в крайна сметка това си е ХС велосипед. В този смисъл позицията за изкачване и педалиране бе съвсем нормална и удобна за моя ръст, но при спусканията (със свалена ниско седалка) байкът създаваше много приятно усещане за компактност и маневреност.

Реклама

За да не останете с грешно впечатление, ще задълбая още малко на тема горна тръба. Тенденциите за по-дълги и по-ниски рамки в последните години са ясно изразени в сегмента АМ/ендуро, но там неизбежно вървят ръка за ръка с доста къси лапи (40-60 мм). При твърдаците геометрията е доста по-различаваща се в зависимост от предназначението и вижданията на производителя. 585 мм ефективна горна тръба при размер М преди няколко години бе съвсем нормална стойност за всякакви велосипеди и все още е напълно резонна и често срещана при много твърдаци, именно защото при ХС насоченост лапата е по-дълга. Отделно, когато велосипедът е насочен към по-достъпния ценови клас, трябва да се отчита, че неговите собственици най-често ще са любителски настроени колоездачи, а те много често предпочитат малко по-изправена позиция, не толкова спортна.

На практика се получава така, че при Pulse размерите M и L могат да се ползват от доста широк кръг хора в зависимост от личните им предпочитания. Например пробваният от мен байк в стандартната си окомплектовка бе идеален за ръста ми, но ако се сложи по-къса лапа (например 60 мм) може да е много удобен и за по-ниски карачи. Ако пък предпочитате 29ка и по-дълга горна тръба, размер L също е пригодим за хора с ръст 170 см, само че трябва да се монтира по-къса лапа.

Ако искате да засилите спортния дух на ST1, можете да свалите кормилото още по-ниско чрез монтиране на две от дистанционните втулки над лапата или дори чрез обръщане на лапата с наклона надолу. Аз лично не изпитах нужда от това, тъй като и самата челна тръба е къса, така че нивото на кормилото бе удобно за навиците ми.

Окомплектовка

От пръв поглед се вижда, че окомплектовката е превъзходна за тази цена. Това е и едно от най-големите достойнства на ST1, което при силно конкурентния пазар точно за такъв тип велосипеди не е за пренебрегване. Скоростната система Sram X5 с 2х10 предавки, спирачките Sram DB5 и вилката с 15 мм проходна ос са неща, които няма да видите при повечето конкуренти на ST1.

Разбира се, не е достатъчно просто да окичите една рамка с хубави части – за да бъде велосипедът наистина добър, такъв трябва да е и подборът на компонентите. В това отношение също нямам забележки, доколкото периферните компоненти, колелата и гумите на велосипеда, всичко е подчинено на цялостния замисъл ST1 да бъде достъпен, пъргав и забавен ХС велосипед.

Теглото също е отлично на фона на цената и на солидния вид на рамката, за който ще стане дума след малко.

Обърнете внимание и на допълненията, които получавате при поръчка на велосипеда: помпа за амортисьори, мулти-инструмент, платформени педали, светлоотразители и звънец.

По отношение на размера на предните венци Pulse също прилагат диференциран подход – при размер М те са с 24/38 зъба, докато при S са 22/36. При ниското тегло и лекия вървеж на байка нямах никакви проблеми с по-големите плочи, нито за момент не съм изпитвал недостиг на предавки.

Единственото отклонение от стандартната окомплектовка е, че при две от каранията бях сложил друга предна гума (Maxxis Tomahawk) с цел тестване.

Рамка

Много може да се каже за рамката на ST1 – в никакъв случай не липсват интересни детайли.

Първото, което се набива на очи, е масивната и с доста характерна форма челна тръба. В двата края тя е силно уширена, в средата е стеснена. Визуално човек може да помисли, че е конусовидна, но на практика е за стержен с постоянен диаметър. Това би могло да стесни възможностите за надграждане, макар че не липсват решения с външни чашки, които позволяват дори вилки с конусовидна кормилна тръба да се монтират на рамки с право чело.

В повечето други отношения рамката на ST1 e модерна – вътрешен път за жилата на скоростите, PM стойки за задната спирачка вътре в задния триъгълник и тръби с доста разнообразно и променящо се сечение. Горната тръба например като цяло е сплесната хоризонтално, но това е изразено по-ясно откъм седалковата тръба и по-малко откъм челната. Долната тръба има минимална извивка при челото, иначе като цяло е съвсем права, а профилът ѝ най-общо казано е трапецовиден, макар че и тук наблюдаваме преливане от една към друга форма. Задният триъгълник също е интересен – стойките на седалката са сплеснати хоризонтално и изглеждат тънки и фини, контрастирайки с масивните и вертикално овализирани стойки на веригата. Подозирам, че с това се цели постигане на по-щадяща возия, т.е. по-добро разпределяне на натоварванията, защото сред алуминиевите твърдаци, които съм карал, ST1 определено е един от най-комфортните, като че ли по-малко умора натрупвах при спусканията с него.

Накрайниците за задната ос също са масивни, като от едната страна, освен стойките за спирачката, има и ясно оформено легло с два отвора, което позволява на велосипеда да бъде монтирана подпиралка. По отношение на този детайл мненията на хората обикновено се разделяха на две – едни не харесваха тези отвори, смятаха ги за ненужни при велосипед с подобна окомплектовка. Други пък намират тази екстра за полезна. Честно казано, трудно ми е да избера към кой лагер да се включа. Вярно е, че външният вид щеше да е доста по-изчистен без този детайл, но също така е вярно, че има хора, които биха си монтирали подпиралка, особено сред по-любителски настроените колоездачи, които, пак казвам, са естествените потребители в този ценови клас. Пак те могат да оценят и наличието на  отвори за монтиране на калник или багажник.

По-спортно ориентираните колоездачи пък със сигурност ще харесат наличието на два чифта отвори за поставки за бидон, както и теглото на рамката, което при този размер е около 1.7 кг. Не че е най-ниското възможно, но определено е добро с оглед на цената.

Маркучът за задната спирачка минава по долната тръба, отляво и отдолу, ако гледаме велосипеда отгоре. Пътят е добър, включително и защото е изместен малко по-встрани от основната траектория, по която камъни биха летяли от гумата към рамката, но на някои хора асиметрията може визуално да не им допадне.

Има нещо, което на мен лично не ми хареса, и това са разстоянията в областта зад средното движение. Гумата с балон 2.25 минава доста близо до стойките на веригата и при газене в лепкава кал тези тесни пространства почти се запълват от нея. За ХС каране модел като Ikon е идеален и с него няма проблеми, освен може би в много дълбока и лепкава кал. Някои гуми с широчина 2.35 обаче може би дори ще опират в рамката, което би било ограничаващо за по-агресивни карачи, които искат да разчитат на по-голям балон.

Другото ограничено пространство е между гумата и седалковата тръба. Обърнете внимание колко близо е предният дерайльор до грайферите – през сухия сезон това не пречи по никакъв начин, но при кал там започва да се трупа. Pulse споделиха, че тази близост се дължи и на самия преден дерайльор – за следващата година нещата ще изглеждат другояче, защото е заложен друг модел за този компонент, по-компактен и с различна конструкция.

Има и още един потенциален недостатък, но проявлението му зависи от субективни фактори. Когато карах велосипеда с автомати, петите ми закачаха стойките на веригата в областта, в която се разширяват. Това произтича от стъпката ми, която е под ъгъл – с петите леко навътре. При платформени педали нямах проблеми – явно върху тях стъпвам малко по-широко, но с автомати петите на обувките отчетливо почукваха в ритъм по тръбите и даже оставиха следи в зоните на контакт. Ако сте с по-малко стъпало, ако стъпката ви е права или с петите навън, по-вероятно е никога да не разберете за този проблем. Също така, предполагам, че при рамката за 29-цолови колела той не съществува. Ако обаче стъпвате с петите навътре и карате с автомати, добре е първо да пробвате ST1, за да разберете дали обувките ви ще докосват стойките на веригата и дали това ще е проблем за вас.

Впечатления при каране

Изминатите от мен километри с Pulse ST1 са сравнително малко, но това е, защото не ми се удаде случай да направя с него някое по-дълго каране. Затова пък направих доста кратки карания (10-20 км) по най-различни терени и в разнообразни условия, така че почти не останаха бели петна по отношение представянето на велосипеда в различни ситуации.

По отношение на изкачванията мога да започна със следното: 13.3 кг и бързи гуми с нисък грайфер. Байкът на Pulse е един от най-леките, които съм карал в този ценови клас. Не е учудващо, че ST1 върви с лекота и по равно, и по стръмно, като единственото изискване все пак е колоездачът да има сила в краката и сърцето. Това си пролича и в изпитателните отсечки – ако човек се напъне по баира, твърдакът на Pulse може да бъде наистина бърз, но и обратното е вярно – ако на карача му липсва достатъчно мощност, байкът няма да върви сам. Още в частта за геометрията споменах, че в този размер и с тази лапа ST1 пасваше перфектно на ръста ми, така че позицията ми за педалиране бе ефективна и комфортна, в златната среда. Скоростната система с 2х10 предавки осигурява широк обхват, така че винаги има подходяща предавка и за най-стръмните изкачвания, и за равни асфалтови участъци. Вилката пък разполага със заключване, което е полезна екстра при по-дълги изкачвания по асфалт и гладки, стръмни терени, изискващи изправяне на педалите.


Снимка: Вера Кабурова

Никога не съм бил силен в описанията, посветени на изкачването. Винаги си ме тегли повече спускането, а с ST1 определено имам какво да кажа по този въпрос. Както винаги, най-важна е геометрията. Байкът на Pulse може и да е с любителска ХС окомплектовка, но малкият челен ъгъл (68°) прави чудеса при карането по технични пътеки. Тези чудеса не са толкова по отношение на скоростта, колкото на увереността и комфорта. При свалена седалка стръмните и спънати участъци изобщо не изглеждаха страшни и макар че говорим за твърдак и за вилка със 100 мм ход, умората в края на пътеките бе значително по-малко, отколкото при някои други велосипеди без задно окачване. Може и да греша, но имам чувството, че сплеснатите стойки на седалката поемат по-добре вибрациите откъм терена, защото ST1 беше един от по-щадящите твърдаци, които съм пробвал.

Рамката е много добре балансирана между стабилност и маневреност – не е прекалено къса, не е и дълга. За повратливостта допринася и общото ниско тегло на велосипеда. На пътеки с остри завои и серпентини ST1 е у дома си, макар че за по-агресивно каране аз бих сложил малко „по-рошави“ гуми.

Впрочем Pulse ST1 е единственият твърдак, с който съм карал тази година в байкпарк. По трасетата Harry Potter и Need For Speed в Боровец байкът се справи съвсем задоволително. Откъм геометрия нямах никакви проблеми и само на най-грубите участъци ми липсваше окачването. ST1 не се плаши от такива предизвикателства, няма причини да се плашите и вие.

Впечатления от някои компоненти

Вилка Rock Shox Recon Silver
Както казах, трудно ще намерите велосипед в този ценови клас с такава вилка. Recon е с 32 мм горни тръби, пневматична пружина, реглаж на разкъването и на нискоскоростното сгъване плюс заключване и с 15 мм проходна ос, която придава на предницата коравина, каквато обикновено не се среща при любителските ХС велосипеди. При всичките тези положителни характеристики обаче продуктът на Rock Shox малко се и поизложи. Започна се с някакво изпускане на масло откъм регулатора за компресията още при първите карания. После омасляването изчезна, но пък реглажът на разгъването като че ли стесни диапазона си. Никой от тези проблеми не бе решаващ при карането ми, но все пак са дразнещи, а за някой новак или любител може да са и притеснителни. Отдавна не бях имал проблеми с вилките на Rock Shox, така че се надявам това да е изолиран случай.

Колела (гуми Maxxis Ikon 2.25, капли WTB SX 21 и главини Pulse)
Вече казах, че гумите са типичен ХС модел с произтичащите от това особености –  търкалят леко и приятно, но при агресивно каране и трудни настилки поставят определени ограничения. Тук по-скоро искам да допълня, че и колелата на велосипеда са наплетени с доста качествени компоненти – не съм мерил теглото им отделно, но не вярвам да е високо, а главините поне по външни белези да по-качествени от обичайното за този клас ниво.

Спирачки Sram DB5
Вече няколко пъти съм споделял мнение за тези спирачки и то е все така добро. Нямам никакви забележки към тях, но е хубаво да се изтъкне, че предният диск е 180 мм, за да осигурява малко повече спирачна сила.

Периферни компоненти
За разлика от другия модел седалка Pulse, който познавам от QRS2, тази на ST1 пасна добре на задните ми части, т.е. за мен беше много удобна и приятна. Може за вас да е точно обратното – никога не се знае. 🙂 Лапата изглежда солидна и корава с правоъгълното си сечение; кормилото е удобно, с малко издигане и добра геометрия. Ръкохватките Velo са с по един болт, но конструкцията им явно не е измислена перфектно, защото половината от ръкохватката има склонност да се извърта/усуква. За моя вкус са и малко дебелички, но това е въпрос на лични предпочитания.

Заключение

Както и другите модели на Pulse Cycles, твърдакът ST1 на първо място е много изгоден. Трудно ще намерите подобна окомплектовка – и като ниво, и като подбор на компонентите, за да изградят цялостното правилно усещане при каране. Така че ако просто търсите добра сделка, от вас зависи да я сключите. 🙂 За хората, които все пак обичат да задълбават в нещата, ще напомня, че ST1 има както предимства, така и някои недостатъци. Последните са донякъде субективни, т.е. не при всеки ще го има закачането на петите в стойките на веригата и не всеки ще има нужда от по-широка задна гума или ще се притеснява от малкия просвет между нея и рамката, но все пак имайте предвид тези неща, когато правите своя избор. От страната на плюсовете най-много натежава геометрията, която е добре балансирана и осигурява увереност при спусканията (заради по-малкия челен ъгъл) и доста пъргавост, маневреност и игривост (заради малко по-късата горна тръба и цялостното ниско тегло). Няма да останете разочаровани и при изкачавнията, където лекият велосипед със своите ХС гуми не пречи по никакъв начин на устрема, стига да имате такъв. Като цяло това е поредният много добър велосипед от Pulse, но ще има и хора, за които няма да е идеалният.

+

Геометрията е подходяща както за по-агресивно каране надолу, така и за повече комфорт и увереност при любителско каране.

Отлична окомплектовка в този ценови клас.

Много добро тегло с оглед на цената и много лек и приятен вървеж.

Задният триъгълник е сравнително тесен откъм средното движение (няма място за по-широка гума); предният дерайльор също е доста близо до гумата. 

Хора, които педалират с петите навътре, може да закачат с тях стойките на веригата.

За контакти:
http://www.pulse-cycles.com/


Етикети: , , ,

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>