През септември 2016 г. имах шанса да гледам на живо едно събитие с много интересен формат, в което бяха поканени някои от най-известните фрийрайд/слоупстайл карачи в момента. Suzuki Nine Knights не е състезание, макар че има и такава част в него. Основният акцент обаче е върху напредъка в карането, лежерната атмосфера и заснемането на хубави снимки и видеоклипове. Основните ми впечатления от него можете да прочетете в репортажа, посветен на първия ден от престоя ми в Решенпас, където се проведе събитието. Имаше обаче още половин ден, в който пред очите ми с случваха невероятни неща с велосипеди, издигащи се високо във въздуха, редом с върховете на заден план. През септември и октомври графикът за статии, пътувания и каране бе твърде натоварен, затова чак сега ми остава време да довърша разказа си с още няколко бързи акцента и още една галерия със снимки от Suzuki Nine Knights 2016.
Утрото в Решенпас (по-специално в Св. Валетин) изглежда така, а лифтът ни води право нагоре към трасето на Suzuki Nine Knights 2016.
Не зная колко е голяма ски-зоната над това селце Св. Валентин – аз видях от нея само два лифта (кабинков и седалков), една писта и обезопасените лавиноопасни склонове. Основните писти и съоръжения са встрани и нагоре. Но веднага ми направи впечатление, че в този наглед скромен курорт има всякакви екстри и забавления – въздушна възглавница, ескалатор (за зимни спортове, но работеше и през лятото), няколко байк трасета надолу, велосипеди под наем и дори едни специални тротинетки с големи, дебели гуми.
Обърнете внимание на по-дългата пътека за засилване към въздушната възглавница – тя е покрита с гумени платнища, за да не се оголва почвата и да не се предизвиква ерозия.
Както казах, в делнични дни Suzuki Nine Knights 2016 изглежда направо като махленска сбирка – група колоездачи при шатрата на Monster Energy, няколко каращи по трасето и разпръснати по храсталаците фотографи и видеооператори, опитващи се да уловят най-добрия кадър. Няма публика, няма големи сцени или грандиозна шоупрограма.
През втория ден неща като задно салто започват да изглеждат най-нормалното нещо, което човек може да види. Ако карачът не преметне крак през рамката, не пусне или завърти кормилото или не добави нещо друго към трика, значи само загрява…
Като изключим това феноменално ниво на каране, единственото друго, по което човек може да разбере, че тия момчета са едни от най-големите звезди на фрийрайд небосклона, са грижите, които организаторите и спонсорите полагат за тях. Например, в шатра до самия финал участниците могат да ползват услугите на масажист и кинезитерапевт, което никак не е без значение, ако някой от триковете не ти „лепне“ и вземеш, че се приземиш разделен от байка си.
Блейк Самсън, добър познайник на българската публика, е направил точно това в началото на първия ден, в резултат на което е с контузия на рамото. За щастие тя не е твърде сериозна и в четвъртък Блейк вече се раздвижва с по някой трик.
Ако си мислите, че професионалистите карат само по някакви супер-шлифовани трасета и в идеални условия, не е точно така. Пръстта си е пръст и тя понякога е твърда и добре изваяна, друг път е дълбока и песъчлива, като при попивката на скока за трикове, която може би нарочно е оставена в такова по-меко състояние, за да осигури по-меко усещане в случай на падане.
На фотографското поприще нещата също стават все по-сериозни. Снимките за корица изискват малко повече от един фотоапарат и обектив към него. 🙂
Антон Теландер, въпреки лепенките по рамото си, изглежда безстрашен и дори не си прави труд да облече джърсито си.
Малко по-късно, вече в „приличен вид“, младият карач от Швеция съперничи на орлите, издигайки се на внушителна височина и пикирайки с трансфер надясно. За жалост тези опити (поне няколко само този ден) в крайна сметка завършват с падане, което прекъсва участието му преждевременно.
Сам Пилгрим прилича на НЛО с антенка – в Suzuki Nine Knights човек може да види абсолютно целия арсенал от приспособления за снимане с GoPro камера. Компанията има на място цял екип от оператори и специалисти, които непрекъснато се занимават с „окамеряването“ на фрийрайдърите – монтират се стойки, сменят се батерии, а вечер всички оставят картите за „източване“ на материала, за да се появят след това видеоклипове като изброените в тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2016/4407-events-world-2016-suzuki-nine-knights-results.
Стената на взрива. Колкото и твърдо да е утъпкана попивката, доста ясно си личи къде са били приземяванията от най-високо.
Слънцето постепенно се издига към зенита си, за мен е време да поема към Вал ди Соле, където вече е започнало Световното първенство, но за участниците в Suzuki Nine Knights 2016 предстоят още два дни каране, в които изпълненията ще стават все по-брутални. Ако ви се гледат още снимки от този втори ден, ще ги намерите в тази галерия: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/suzuki-nine-knights-2016-day2.
