Днес от КК Варна ни изпратиха писмо, адресирано до Българския колоездачен съюз, спортните клубове и медиите. Публикуваме го дословно:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
БЪЛГАРСКИЯ КОЛОЕЗДАЧЕН СЪЮЗ
ЕВГЕНИЙ ДИМИТРОВ
КОПИЕ: УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
БЪЛГАРСКИЯ КОЛОЕЗДАЧЕН СЪЮЗ
КОПИЕ: КОЛОЕЗДАЧНИТЕ КЛУБОВЕ
КОПИЕ: БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ
О Т В О Р Е Н О П И С М О
от Тони Торосов
треньор в Колоездачен клуб „Варна”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,
Едва ли на някого му харесва как изглежда българското колоездене в момента – посредствени резултати, лош имидж, постоянни скандали, липса на идеи и перспектива за развитие. Целта на настоящото писмо е да споделим нашето виждане за причините за сегашното състояние и евентуалните пътища за постепенно нормализиране на спортно-състезателната дейност.
Първо трябва да си припомним защо съществуваме всички ние. Каква е целта на цялата тази система на елитния спорт с всичките ѝ клубове, федерации, мениджъри, президенти, треньори, спонсори, министри, държавни и общински чиновници? Целта ѝ е да произвежда елитни състезатели. Което значи състезатели от световна класа, способни да се борят с най-добрите в света. Способни на призово класиране на европейско, световно първенство или олимпиада. Всеки треньор всъщност работи това: опитва се да направи поне един елитен състезател. Всички останали дейности на клубовете и на Българския колоездачен съюз, като събиране на групи за работа с деца, организиране на състезания, избори на ръководства и национални треньори и т.н., би трябвало да са средства за постигане на основната цел. И точно при постигането на тази основна цел всички ние, които работим в колоезденето, се проваляме безусловно. От много години българското колоездене не е произвело нито един състезател от световна класа. Погледнато отстрани всъщност изглежда, че сме забравили каква точно ни е работата и извършваме някаква странна и безсмислена дейност, чиято единствена цел е да се докопаме до обществен или спонсорски ресурс.
Следователно първото нещо, което всеки претендиращ да работи за родното колоездене трябва да направи, е да потърси отговор на следните въпроси:
- Защо българското колоездене се проваля в опитите си да произведе елитен състезател?
- Защо в последните години нямаме престижно класиране на олимпиада, европейско или световно първенство?
- Толкова ли сме безпомощни, че се радваме, когато българин просто участва в Джирото или Вуелтата, а за участие в Тура продължаваме да мечтаем?
- Защо държави като Полша, Словакия, Чехия, Украйна, Беларус, Турция, Гърция и т.н. успяват, а ние не.
- Какво трябва да направим, за да променим това състояние на нещата?
Ние не разбираме защо някой, който няма точен отговор на тези въпроси и дори не знае, че те съществуват, би искал да участва в управлението на българското колоездене. Но въпреки всичко с настоящото писмо ще се опитаме отчасти да им отговорим, а по този начин и да дадем някаква посока на мислене и на сегашното ръководство на БКС.
Веднага трябва да кажем, че отговори от типа „Няма пари” и „Държавата не помага” са доста повърхностни и не издържат на никакви по-сериозни аргументи. Първо, цялото българско колоездене (30-тина състезатели младша възраст, 20-25 старша и още толкова мъже) наброява толкова, колкото и един нормален европейски колоездачен клуб. И сега ако сравним бюджетите на този нормален европейски колоездачен клуб и на българското колоездене като цяло, веднага ще се окаже, че с повече средства от тях ние произвеждаме едно голямо нищо. Така че, докато се намираме в това състояние, не държавата, а и господ не може да ни помогне.
Ако трябва да дадем някакъв по-смислен отговор на горните въпроси, то нашето мнение е следното:
Както всяко друго производство, така и производството на елитни състезатели си има технология, има си свое know how. И по всичко личи, че ние просто не знаем или по някаква причина не спазваме технологията. Допускаме година след година и поколение след поколение едни и същи грешки, които неминуемо водят до един и същи резултат – посредствени състезатели. Така че всички изброени по-горе въпроси всъщност се свеждат до един основен: Как се създава елитен състезател?
При огромното количество литература по темата ние не считаме, че в наши дни въпросното know how е някаква тайна, поне що се отнася до нивото, на което търсим резултат – детско-юношески и младежки спорт. В най-едър мащаб и без да навлизаме в детайли, отговорът на горния въпрос изглежда така:
- Подготовката на един елитен състезател е дългогодишно, целенасочено, научнообосновано, планирано усилие.
- Правилното планиране на тренировъчния процес се базира на утвърдени и доказани в спортната наука принципи, основани на периодизация и цикличност на подготовката, на постепенно и последователно изграждане на целия спектър от качества, необходими за едно върхово постижение.
- Част от тези принципи са:
– Дългосрочно планиране на тренировъчния процес;- Контрол на спортната форма и насоченост на тренировъчния процес към върхово представяне в най-важните състезания за сезона;
– Подчиняване на целия тренировъчен план на спецификите на конкретното важно състезание, за което се подготвяме (шосе, писта, крос-кънтри; продължителност, релеф и т.н.);
– Съобразяване с моментното състояние на състезателите;
– Участие в състезания само с точно определена цел и като органична и планирана част от тренировъчния процес.
Така че първата част от решението на задачата, наречена Спасяване на българското колоездене, е всички ние да започнем да спазваме технологията, да спазваме принципите на подготовка и да не забравяме какво работим. Очевидно е, че в нашия случай абсолютно всички гореизброени принципи бяха нарушени при хаотичните и безсмислени действия на ръководството на БКС през изминалата година. И тъй като непосредствените ежедневни усилия по изграждането на състезателите все пак се полагат от треньорите, а работата на БКС е да им помага според възможностите си, то ние бихме отправили следните препоръки:
- Незабавно (до края на ноември) създаване на Треньорски съвет, в който да участват треньорите на държавните шампиони на шосе, писта и планинско колоездене през 2016 г., които притежават необходимия образователен ценз, ръководени от един представител на спортната научна общност.
- Треньорският съвет в сътрудничество с БКС до края на декември съставя проект на Спортния календар за 2017 г., включващ датите на Държавните първенства, както и най-важните състезания за сезона, на които задължително трябва да се участва (европейски и световни първенства) и към които проектонационалните състезатели трябва да насочат подготовката си. За тези състезания БКС задължително трябва да осигури средства.
- Треньорският съвет в сътрудничество с БКС до края на декември определя треньорите на националните отбори.
- Треньорите на националните отбори в тясно сътрудничество с БКС и с личните треньори на проектонационалите до средата на януари определят и съставят план за участие на националните отбори за юноши и младежи до 23 години в международни състезания, които да бъдат част от подготовката за европейските или световни първенства. Броят на тези състезания се определя и от бюджета на БКС.
- На треньорско съвещание до края на януари се определя окончателният Спортен календар за 2017 г.
- Треньорският съвет в сътрудничество с БКС до края на декември определя критериите за влизане в националния отбор. (Спортният календар задължително трябва да включва такива състезания, които да позволят на националните треньори адекватно да определят съответните отбори).
- На сайта на БКС до края на декември да се публикува отчет за финансовото състояние на федерацията и проектобюджет за 2017 г. Считаме, че парите, с които борави БКС, и тяхното изразходване трябва да бъдат обществено достояние.
- На сайта на БКС до края на декември да се изготвят и публикуват критериите, по които БКС ще помага на клубовете (велосипеди, материална част и т.н.). Тук е мястото да отбележим, че нашият клуб е получил помощ в размер на 0 лв. от БКС през 2016 г., независимо че всички в КК „Варна” сами спонсорираме клуба си и работим безвъзмездно.
- БКС да осигури задължителен допинг контрол за всички държавни първенства.
Това, разбира се, са само тези неотложни и спешни задачи, без които няма как да започнем каквато и да е смислена и целенасочена работа. Дългосрочното излизане от сегашното състояние изисква доста повече усилия и ние се надяваме, че ще имате капацитет, енергия и желание да го осъществите.
18.10.2016 г.
гр.Варна